Д-р Драгомир Дарданов, д.м.: С напредването на възрастта се увеличава честотата на рака на дебелото черво

Д-р Драгомир Дарданов, д.м., е хирург с професионални интереси в областта на коремната и обща хирургия, хирургичната онкология и клиничната анатомия. Има защитена дисертация върху хирургичното лечение на ректалния карцином. Специализирал е във водещи клиники в България, САЩ, Великобритания и Япония. Участвал е в редица квалификационни курсове както в България, така и чужбина. Носител е на „Златен Хипократ” и „Мини-Нобелова награда”. 

През 2012 г., след изпит пред международна комисия, получава Европейска диплома по хирургична онкология на Европейския борд по хирургия (EBSQ Surgical Oncology). Д-р Дарданов има активна научноизследователска и преподавателска дейност. 

Преподава в  Медицински университет – София. Сътрудничи си с Института по органична химия, БАН, относно разработването на продукти за лечение на рани и хранителни напитки за пред- и следоперативно хранене. Работи в Първа хирургия на УМБАЛ „Александровска“ и 5-то ДКЦ- София. През  2013 г. е избран за Национален представител за България в Европейското дружество по колопроктология (ESCP).

В това интервю с д-р Дарданов ще обсъдим причините, рисковите фактори, първите признаци, клиничната картина, методите за диагностика и лечение на рака на дебелото черво. 

- Д-р Дарданов, кое е най-правилното определение за колоректален карцином? В какво се изразява това заболяване?

- Колоректалният карцином включва няколко заболявания, като може би най-правилното определение у нас е рак на дебелото и на правото черво. Имайте предвид, че в графата туморни образувания се включват и доброкачествените, т.нар. полипи. Те са всъщност аденоми, т.е., доброкачествени образувания, някои от които преминават в ракови. Важно е да се знае, че при рака на дебелото черво има стадийност, което е в основата на профилактиката и на всички скринингови програми. 

Т.е., в началото се получава промяна в лигавицата на дебелото и на правото черво, в клетките, които започват да се размножават и образуват полипите. И при част от тези полипи могат да настъпят промени, които довеждат до това те да преминат в преход на злокачественост. Което значи, че не всички доброкачествени образувания ще преминат в рак. 

Но за съжаление, при някои от тях се случва, като в началото този рак се разполага само в лигавицата, след това преминава в мускулния слой, после в лимфните възли и т.н. И ако се хване в начален стадий, т.е., когато е в лигавицата, когато все още е предраково състояние, се прилага ендоскопско премахване на тези полипи и е възможно ракът да бъде предотвратен.

- Какви са основните причини или по-скоро рисковите фактори за възникването и развитието на рак на дебелото черво?

- С напредването на възрастта се увеличава честотата на туморните образувания на дебелото и на правото черво. Но има една група хора, които са наследствено предразположени към това заболяване. Характерното за тях е, че то настъпва много по-рано – преди да навършат 40 години. Има генетични синдроми с множество полипи, но освен това и един наследствен неполипозен рак, т.е., при него не се образуват полипи, а директно възниква и се развива карцином.

Именно това са групите, които подлежат на генетично изследване. Затова в семейства, в които има един или двама пациенти, които са развили карцином преди 40-годишната си възраст, е необходима генетична консултация, след което да се започне скрининг, т.е., профилактика в по-ранна възраст.

Иначе, още преди 100 години е установено, че диетата има значение за развитието на карцином на дебелото черво. Установено е от хора, като д-р Норман Бъркит – хирург от началото на 20-ти век, работил в Африка. От него идва наименованието на т.нар. бъркитов лимфом. 

Той е установил, че хората, които се хранят повече с плодове и зеленчуци, имат по-ниска честота на рак, отколкото тези в Западна Европа, консумиращи предимно месо, мазнини и т.н. Така че, повече фибри, плодове и зеленчуци в храната – това са все фактори, които намаляват честотата на колоректалния рак. 

- Наистина ли е толкова вредно червеното месо за стомашно-чревния ни тракт или е пресилено това твърдение?

- Факт е, че не бива да се прекалява с червеното месо. Друг рисков фактор е затлъстяването и то за много видове рак, в т.ч. за колоректален карцином. Важна е и физическата активност. Говори се, че ресвиратролът в червеното вино предпазва от развитието на рак на дебелото черво. Има проучване, което показва, че редовният прием на някои нестероидни противовъзпалителни средства, включително аспиринът, намаляват честотата на рака на дебелото черво. 

Ако трябва накратко да обобщя под формата на съвети, колкото и банално да звучи, здравословният начин на живот е от голямо значение:  повишена физическа активност, повече фибри и зеленчуци, ограничаване на червеното месо. И още нещо по отношение на рисковите фактори. Ние с мои колеги още преди няколко години изследвахме някои вируси в патогенезата на колоректалния карцином. Те също имат значение. 

Например, един вирус, наречен JC-вирус, който е доста разпространен, по някакъв начин играе роля в самата патогенеза на колоректалния карцином. Този вирус се открива в храносмилателния тракт при много от хората. Както виждате, без да са напълно изяснени всички предразполагащи фактори, основните са тези, които обсъдихме – генетични; фактори на средата; начин на хранене. 

- Каква е по-тежката симптоматика на колоректалния рак?

- При запушване на червото пациентът може да получи болки в корема, гадене, повръщане, подуване. А в острите стадии е възможно тези прояви да са съчетани с перфорация в перитонеалната кухина и перитонит. Винаги, когато дойдат пациенти в остър период, споделят, че са имали подобни оплаквания едва-две години преди това, но не са им обърнали внимание. 

-Значи ракът на дебелото черво не се развива бързо и затова е толкова важно пациентите да дойдат в началото? 

- Не се развива толкова бързо, да. Затова човек трябва да следи собствения си организъм и всякаква промяна, дори едно отслабване на тегло, липса на апетит, отвращение от храната, къркорене, запек, редуване на запек с диария – всичко това трябва да бъдат алармиращи признаци да се търси консултация със специалист. Да, понякога се оказва, че става дума за стомашно-чревно неразположение, но по-добре излишни изследвания, които да изключат тумори, отколкото да се чака една-две години, когато процесът е напреднал и диагнозата е късна.  

Проф. д-р Атанас Йонков: Ракът на дебелото черво се „подмладява”

- А може ли колоректалният рак да бъде объркан с други заболявания?

- Да, може, например с възпалението на дивертикулите, т.е., дивертикулит, което е много често заболяване. Тъй като и то възниква заради консумиране на повече суха храна, рафинирани продукти, месо, мазнини. Без достатъчно плодове и зеленчуци. Т.е., такъв дискомфорт може да го отдаваме на дивертикулит, а всъщност да се окаже карцином. А също и възпалителните чревни заболявания, като колит, болест на Крон. Някои от тях са си преканцерози, т.е., при колит и болест на Крон се повишава рискът от рак на дебелото черво. 

- Д-р Дарданов, как установявате карцинома на дебелото черво? 

- Установява се с колоноскопия, винаги се прави и биопсия. Но това не означава, че сме „издали смъртна присъда”. На втория етап задължително трябва да направим стадиране, т.е,. да видим в кой стадий е заболяването. Да се направи ПЕТ-скенер, за да видим дали има далечни разсейки. А при рака на правото черво е задължително да се направи магнитен резонанс, който да ни даде информация доколко се разпространява туморът странично, извън правото черво, в отделните тъкани. И тогава вече можем да преценим какво лечение ще приложим. 

Ако туморът е в самото черво и няма разсейки, тогава можем да започнем директно с операция и тя да е единственият метод на лечение. Ако е в начален стадий, операцията даже може да се извърши по лапароскопски начин, минимално-инвазивно, с по-малка травма за организма. Но, когато туморът е извън червото, особено при рака на правото черво, тогава вече може да се започне с лъчелечение и химиотерапия, които да намалят тумора, а понякога може напълно да го стопят. 

Все пак, искам да подчертая, че ракът не е присъда. Ние имаме пациент, когото сме оперирали преди няколко години. След това, за съжаление, се появяват разсейки в белия и в черния дроб. И благодарение на това лекарствено лечение, вече няколко години води нормален начин на живот, все едно няма заболяване. През определен период от време ходи да му правят или венозни вливания, или имунотерапия под формата на хапчета 

Т.е., превръщаме карцинома, дори напредналият рак, в хронично заболяване. Така както няма излекуван от диабет и от високо кръвно, но хората си пият лекарства, за да няма усложнения, така понякога е и с туморите с разсейки. Ние се стремим и често успяваме да превърнем колоректалния рак в хронично заболяване, където човек си пие лекарства и живее нормален начин на живот. 

- Бихте ли коментирали още едно заболяване, за което никога не сме говорили – анален рак. Какво представлява и по какво се различава от рака на дебелото черво?

- Аналният карцином или ракът на аналния канал е друго заболяване, което е различно от рака на правото черво. Той произхожда от клетките, които са в областта на ануса и аналния канал. Става дума за плосък епител и произхожда от външния зародишен слой, както е кожата, устата. И по тази причина този вид тумори са плоскоклетъчни карциноми. 

Причината за тях всъщност, е свързана основно с човешкия папиломавирус. Същият, който предизвиква рака на шийката на матката. Който е доказан рисков фактор за развитието на рака на устата, на ларинкса. Също така и на ануса, и на аналния канал. Този тип тумори, за разлика от рака на правото черво, в почти 90 и над 90% от случаите се лекуват неоперативно. Те се лекуват с лъчелечение и лекарства. 

Тук е мястото да изтъкна, че съществува ваксина против човешкия папиломавирус. Тъй като този вирус е полово-предаван и много разпространен, кампанията за профилактика на рака на шийката на матката с ваксината против човешкия папиломавирус в западните страни касае не само момичетата, но и момчетата. Именно във връзка с профилактиката и предотвратяването на рака на ануса и на устата. 

Д-р Камен Данов: Ракът на дебелото черво има модерно лечение

Това е добра практика, която би могла да предотврати развитието на тези видове рак. Имайте предвид, че ракът на аналния канал също не трябва да се приема като смъртна присъда. Той се лекува най-вече с лъчелечение, с лекарства и когато се налага – с операция. Диагнозата е много лесна – преглед  на ануса и ректума. Много пациенти се притесняват да отидат  на лекар, но е по-добре, ако човек има оплаквания като хемороиди, болки в ануса, да отиде на лекар, да установи, че е нещо банално, а не сериозно. Т.е., да се изключи по-лошата диагноза.

Хроничната анемия може да е признак за страданието

„Когато има някакво заболяване, особено в дясната част на храносмилателната система (дясната част на дебелото черво, там, където е сляпото черво), наистина може да се развие хронична желязодефицитна анемия. При образуване на туморни образувания там често възниква някакво хронично кървене, т.е., губи се по малко кръв. Това всъщност, е скрит кръвоизлив, който може да се установи с тестове за скрити кръвоизливи в изпражненията. Затова винаги, ако при нас дойде възрастен човек с желязодефицитна анемия, на първо място трябва да изключим тумор на стомаха и на дебелото черво, дори и да няма симптоми. Докато първите признаци на туморите в лявата част на дебелото черво, в областта на сигмовидното, на правото черво, са кръв в изпражненията, видима за пациентите. Или пък промяна в ритъма на изхожданията, когато човекът има чувство на някаква неудовлетвореност. 

Т.е., цял живот е имал нормално изхождане и в един момент получава запек, къркорене на червата, дискомфорт. Някои пациенти споделят тези оплаквания с думите „нещо не ми е добре със стомаха”. В повечето случаи обаче, ги неглижират, казват си: „Сигурно е колит”. А е удачно и редно точно тогава да се направи колоноскопия, тъй като може да се установи някакво полипче или тумор. Който, хванат в началния стадий, вече подлежи на радикално лечение с почти 100% успеваемост”, обясни лекарят. 

Яна БОЯДЖИЕВА