Проф. д-р Чавдар Славов: Изкривяването на половия член често води до еректилна дисфункция

Проф. д-р Чавдар Славов е роден през 1953 г. в София. През 1979 г. завършва Медицинската академия в София, а през 1984 г. придобива и специалност “урология”. От 1988 г. е кандидат на медицинските науки, като през 1995 г. става доцент по урология, завеждащ сектор.

От 2007 г. е доктор на медицинските науки, а от 2008 г. е професор по урология. През 2010 г. получава степен магистър по “Здравен мениджмънт” в УНСС. От 2009 до 2013 г. е началник на Клиниката по урология в УМБАЛ “Александровска”, София. От 2013 г. до 2014 г. е зам.-министър в МЗ.

В момента е началник на Клиниката по урология и андрология в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” - София и методически ръководител на Клиниката по урология към университетска болница “Дева Мария”, гр. Бургас. Национален консултант е по урология.

Бил е зам.-декан на Медицинския факултет при МУ-София и дългогодишен член на факултетния и академичния съвет при МУ-София, член на постоянния Комитет при регионалния съвет на СЗО, председател на Експертен съвет по превантивна медицина; председател на Експертен съвет за редки болести и др. През 2014 г. е избран за чл.- кореспондент на БАН.

Специализирал е в Русия, Франция, Англия, САЩ, Германия, Белгия по проблемите на реконструктивната, трансплантационна и лазерна урология.

Има разработени и въведени в практиката над 10 диагностични и 15 оперативни методи. Един от първите в света, който разработва и въвежда в практиката уретропластиките с букална и лингвална лигавица. Дългогодишен член на екипите по бъбречна трансплантация.

Автор е на над 415 научни труда, като седем от публикациите са в престижното “Nature Genetics”, като член на пансветовния проект PRACTICAL. Ръководител и участник е в 10 научни проекта на МОН и МУ-София. Издал е 18 монографии и учебници, някои от които и на английски език.

Има 13 рационализации и изобретения. Цитиран е над 1600 пъти в едни от най-престижните списания в света с общ ИФ - над 8000.

Член е на редица международни и наши научни организации - AUA, EUA, SIU, БУД и др. Бил е главен и зам.-главен редактор на сп. “Българска трансплантология”, сп. “Андрология”, сп. “Хирургия” и др.

Награждаван е многократно с наши и чужди награди. Последната от тях е през 2018 г., когато президентът Румен Радев удостои проф. Чавдар Славов с орден “Стара планина”.

- Проф. Славов, какво представлява болестта на Пейрони?

- Това е заболяване на мъжкия полов орган. Описано е още в далечната 1742 г. от френския лекар Франсоа де ла Пейрони и представлява, най-просто казано, изкривяване и скъсяване на половия член.

- Какви по-точно промени предизвиква?

- Предизвиква промени във фиброзната капсула на пениса. Образуват се фиброзни плаки, които водят до изкривяване на члена, а това може да бъде болезнено. Изкривяването се усеща най-вече при ерекция на половия член. Става въпрос за мъже в активна полова възраст, между 40 и 55 години. В този диапазон се проявява най-често заболяването.

- Кои са причините за развитие на болестта?

- Причините са многопланови, в смисъл такъв, че няма категорично изяснена етиология за заболяването. Счита се за автоимунно заболяване, като най-честата причина са така наречените микротравми на пениса, които мъжът не забелязва. Получават се обикновено при по-бурен секс, по-бурна мастурбация.

И, разбира се, към причините отношение има тютюнопушенето и някои други вредни навици. Това е около което се обединяват всички световни изследователи.

Първоначално изкривяването може да е леко, да не му се обръща внимание, но с времето може да стане по-изразено, което вече пречи на нормалното извършване на половия контакт. Това е нещото, което най-често притеснява пациентите, освен болката, която споменах, в началните стадии.

И затова има период на лечение на болката и след това - период на лечение на изкривяването. Анатомично, когато се изследва пациентът, се откриват фиброзни промени. Тоест фиброзата е съединителна тъкан, не е ракова, не е заболяване, което застрашава живота, просто влошава качеството на живот на мъжа.

Проф. д-р Чавдар Славов

- Споменахте за лечението. В какво се изразява по-точно?

- Лечението, както казах, е в две посоки: консервативно, с различни видове лекарства и оперативно, хирургическо при по-тежките случаи. При консервативното лечение, в острата фаза, когато е болезнено това изкривяване, се дават противовъзпалителни препарати, в това число и антибиотици, заедно с лекарства, които намаляват разрастването на съединителната тъкан.

Има и препарати, които се инжектират около самата плака и много бързо повлияват точно болките при това заболяване, причинени от изкривяването. Включва се и витамин Е във високи дози - от 400 до 600 милиграма, и то за дълъг период от време, обикновено от три до шест месеца. Това е най-широко разпространената и ефективна терапия.

Трябва да отбележа, че опитите с инжектирането на кортизонови препарати директно в плаката, както и така наречената екстракорпорална литотрипсия с ударни вълни за разбиване на плаките, за съжаление, не дадоха добри резултати и са изоставени в световната практика.

Лечението с калиев пара-аминобензоат (Potaba), също е с променлив успех. Това е лекарствен препарат, който спира разрастването на съединителната тъкан, простичко казано. 

Но пак казвам, че има променлив успех. Дава се само по преценка на лекар специалист - уролог-андролог. Нашата клиника по урология и андрология в ИСУЛ има насоченост специално и в лечението на това заболяване.

Не съветвам пациентите да се самолекуват или да се вслушват в препоръките на неспециалисти. Заболяването, както всички останали болести на човешкия организъм, е със строга индивидуалност и индивидуални параметри. Затова и към всеки случай трябва да се подходи индивидуално.

- Кога се налага хирургично лечение?

- Хирургичното лечение се прави обикновено при изкривяване над 60 градуса, където и възможностите за полов контакт са много ограничени. Това е заболяване, което, за съжаление, със и без лечение много често води до еректилна дисфункция.

И то по две направления: органична дисфункция, именно поради промените във формата на пениса, и психологична - от преживения стрес.

Много е интересно хирургическото лечение, което и ние прилагаме. Разполагаме с различни методи, които прилагаме по строги показания. 

Например при по-леки изкривявания може да се прилага операцията на Несби. 

Останалите оперативни техники се прилагат, когато фиброзната плака е подвижна, ограничена, не е обхванала цялата обвивка на кавернозните тела (това са тези тела, които са отговорни за ерекцията на пениса и за извършването на половия контакт).

При това положение се прави друга операция - на Лу, която представлява изрязване на тази плака и заместването й с парче от друга тъкан, най-често фабрично приготвени човешки тъкани: кожа, дура матер, венозни съдове и т.н. 

Ние в България сме въвели заместването на плаката с букална лигавица и бяхме едни от първите в света, които използваха този подход. Разбира се, има и други последователи на тази методика, но мога да кажа, че постигаме с нея много добри резултати: запазва се еректилната функция, което е най-важното в тези случаи. И пак подчертавам, че всичко трябва да бъде оценено от лекар специалист, който да постави диагнозата и индикациите за тази операция.

- Какво е мнението ви за пенилните импланти?

- В много крайни случаи в някои страни правят и поставянето на пенилни импланти, които сами по себе си изправят пениса. Но това е чуждо тяло, криещо много рискове: възпаление на кавернозните тела, така наречените каверни.

И ако трябва да обобщя, това е изключително сериозно заболяване, когато става въпрос за лечението. Не застрашава живота на пациента, но застрашава неговото качество на живот, което от своя страна е свързано в някои случаи и с психични разстройства.

- Прилагате нов метод и при операциите за възстановяване на пикочния канал при стриктура на уретера. Защо зачестява този вид патология?

- Това е, както и вие споменахте, често срещана патология. Повишаването на честотата й е във връзка с напредъка на технологиите, което е доказателство, че невинаги този напредък е 100% позитивен.

- Какво имате предвид?

- Въвеждането на ендоурологията, т.е. операции през пикочния канал, много често водят до нараняването му и оттам до развиването на стриктура на уретера - определени участъци на уретрата се свиват и се заместват също от съединителна тъкан. И това е далеч по-често срещано заболяване от болестта на Пейрони.

- Какви са възможностите за лечението й?

- Два са методите на лечение. При къси, малки стриктури се прави т.нар. вътрешна уретротомия. А при втори и трети рецидив се извършва уретропластика. И това, което сме въвели, е уретропластика с използване на лигавица от устната кухина: от бузата и от езика.

В това отношение сме едни от първите, дори бих казал, че сме сред първите 10. Отделно имаме и собствени техники, които са приети от световните и европейските дружества по такава хирургия. Резултатите са много добри. Обикновено с такава уретропластика се постига 85-86% възстановяване на проходимостта на пикочния канал. Тоест пикочният канал, който преди това е бил структуриран.

Имали сме случаи, когато сме възстановявали пикочен канал до 15 сантиметра, като имате предвид, че цялата му дължина е около 18 сантиметра. Разбирате, че почти целия канал сме възстановили. Втората подобна операция беше при по-къса стриктура - 8 см. Възстановихме я с част от лигавицата на устната кухина.

- При колко пациенти вече сте приложили метода?

- Имаме вече над 500 пациенти, лекувани по този метод. В това отношение също сме център за страната. При нас се извършват всички тези операции. Разбира се, аз имам мои ученици, последователи като д-р Еленко Попов, който работи в болница в София, д-р Матеев - в Пловдив.

И се радвам за това, но пак казвам, че специализираният център, ако трябва да го определим така, е в Университетската болница “Царица Йоана-ИСУЛ”, в клиниката по урология и андрология.

- При лечението на структурата на уретера и болестта на Пейрони има ли доплащане от страна на пациента? Достъпно ли е лечението?

- Напълно е достъпно лечението. При болестта на Пейрони, ако се слага такъв култивиран материал от човешки тъкани, той е по-скъп - над 600 евро. Но ние рядко го използваме, защото сме въвели иновативно този подход за заместване на плаката с парче от букална лигавица.

- А това влиза в клиничната пътека?

- Да, това лечение може да се извърши по клинична пътека. За съжаление, клиничната пътека е толкова недооценена, че чак е обидно за колегите да я работят и затова не искат да развиват тази хирургия.

А за тази операция, за която ви споменах, при стриктура на уретера - уретропластика, при която се взема лигавица от устната кухина, в съседна Сърбия беше 5000 евро, сега е станала 10 000 евро. А още по-нататък, в една Англия, е 15 хиляди паунда. За сравнение, нашата каса дава 1000 лв.

И как да мотивираме при това положение хората в България да вършат тази хирургия, и то да я практикуват добре?

- Само ентусиасти като вас продължават да я вършат...

- И те ще свършат, тези ентусиасти. Не съм единственият специалист, който диагностицира болестта на Пейрони. Диагнозата може да я направи всеки уролог с взета специалност. Въпросът е да се подбере правилният подход при лечението, да се избере най-подходящият вариант.

Защото една операция също може да доведе до развитие на еректилна дисфункция. Затова и споменах, че всичко е изключително индивидуално, както са различни хората.

- В края на интервюто ни какво ще пожелаете на нашите читатели през новата година?

- Моето пожелание към вашите читатели за новата година е да бъдат, първо, здрави и да не прекаляват с нищо. Аз лично не давам съвети - спри това или онова, но всяко прекалено нещо е вредно. Имам предвид храна, алкохол, тютюнопушене, което категорично е доказано, че вреди на организма.

И да вярват на профилактиката. Тоест веднъж в годината нищо не им пречи да отидат здрави за профилактичен преглед. Когато идват в кабинета ми пациенти мъже и ми кажат, че са тук, за да се прегледат, ми става толкова приятно, че има и такива интелигентни хора, с отговорност към здравето си.

Така че това е моето пожелание: здраве, късмет и по-сериозно отношение към превенцията на болестите. Безспорно медицината дава шансове.

Милена ВАСИЛЕВА