Д-р Анелия Симеонова: Вече има нарушения на съня, свързани с коронавируса

Д-р Анелия Симеонова: Вече има нарушения на съня, свързани с коронавируса

Д-р Анелия Симеонова е невролог, специалист по медицина на съня в МБАЛ “Токуда Болница София”. Специализирала е нарушения на съня и бодърстването в Унгария и електромиогафска диагностика на нервната система в МУ - София. Професионалните й интереси са в областта на лечението на мозъчен инсулт и медицината на съня. 

За причините, водещи до нарушение на съня и за най-важните аспекти по тази винаги актуална тема, вижте в интервюто с д-р Анелия Симеонова.

- Д-р Симеонова, в една публикация заявявате, че синдромът на неспокойните крака е вторично нарушение на съня. Защо?

- Синдромът на неспокойните крака е най-честото двигателно нарушение по време на сън. Разбира се, има няколко групи нарушение на съня и една от тези групи обхваща именно двигателните нарушения. А най-честото от тях е синдромът на неспокойните крака. 

Това състояние се проявява, когато човек е в покой, предимно във вечерните часове.  Пациентите, които идват при нас, се оплакват от неприятни усещания в долните крайници, които определят по различен начин: част от тях казват „като изтръпване”, „като мравучкане”.

Умора и нарушения на съня - признаци на вегетативната дистония

Други го определят като „саклет”, (предполагам повечето хора знаят какво означава тази думичка) и необходимост от движение на долните крайници. Тези оплаквания отминават, ако пациентът започне да си движи краката. Както казах, проявите са предимно в долните крайници, но имаме и доста пациенти, които са в по-напреднала фаза и са с оплаквания и в ръцете. Този синдром съответно води до необичайно време за заспиване и до вторично нарушение на съня.

Д-р Анелия Симеонова

- Как поставяте диагнозата?

- Анамнезата е много информативна, но не е достатъчна, не може само въз основа на нея да се постави диагнозата, защото има няколко вида синдром на неспокойните крака. Когато дойде пациент с подобни оплаквания при нас, първото е да снемем щателна анамнеза, като целенасочено го  разпитваме за техните оплаквания. След това извършваме пълен анатомичен и неврологичен статус.

Има общоприета скала, която е субективна, оценява и касае именно тези оплаквания от неприятни усещания в долните крайници. Пациентът я попълва и тя определя наличието и тежестта на този синдром. А златният стандарт в поставянето на тази диагноза е провеждането на полисомнографско изследване. То се прави по време на сън и е най-обширното в областта на съня.

Регистрира биоелектричната мозъчна активност и всичките биологични процеси в тази област: дишане, сърдечна дейност, стадии на съня и неговите движения по време и преди сън. Това изследване категорично поставя диагнозата и подпомага избора на нашето терапевтично поведение. 

- Има ли много хора с такива оплаквания, според вашите наблюдения?

- Честотата на синдрома на неспокойните крака като част от нарушението на съня е голяма, особено през последните две години във връзка с коронавирусната пандемия

Пост-COVID синдромът не може да бъде лекуван в рамките на една пътека

Тя наложи едно ново понятие – короносомния - нарушения на съня,  свързани с Ковид-19. Всички го преживяхме и то продължава до известна степен: нарушено ежедневие, с навлизането на голяма част от населението в режим на работа от вкъщи, който налага промяна и откъм физическа активност. Т.е., обездвижване, невъзможност за достатъчна двигателна активност. Всичко това също повишава проявите на синдрома на неспокойните крака.  

- В какво се изразява терапията на този синдром?

- Заболяването е лечимо и колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре се повлиява. Разбира се, след правилно поставена диагноза. Медикаментозното лечение е с таблетки през устата, които се вземат през определено часово време. И това лечение води до пълно обратно развитие на тези процеси. 

Дългосрочните последствия от нарушенията на съня са множество и могат да бъдат предотвратени, ако се вземат мерки. Доказа се, че и синдромът на неспокойните крака, и сърдечносъдовите заболявания, и всички останали последствия действително водят до хронично безсъние. Това са хора, които не могат да спят с години по повод на тези оплаквания. В началото човек може да компенсира, но до един момент. След това се задълбочават. 

Яна БОЯДЖИЕВА 

Коментари