Лечебните свойства на градинската чубрица

Тя е от семейство Устноцветни. Едногодишно градинско растение е, стъблата са 20-40 см високи, изправени, четириръбести, силно разклонени от основата. Листата са срещуположни, с къси дръжки, линейни или линейно ланцетни, 1-4 см дълги и 1-5 мм широки, целокрайни.

Цветовете са дребни, събрани на групи по 2 до 5 в пазвите нa листата. Чашката е с 5 нееднакви зъбчета. Венчето е бяло, розово или лилаво, 4-7 мм дълго, двуустно. Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета. Цъфти през лятото.

Отглежда се из градините в цялата страна. Използват се цъфтящите връхни части на растението. В химичния им състав се съдържат до 0,5-2% етерично масло с главни съставка карвакрол (до 40%) и р-цимол (до 30%) или тимол, а също дипентен и други терпени. 

Билката съдържа още танини и слузно вещество. 

Чубрицата притежава спазмолитично, хипотензивно, антисептично, потогонно и слабо диуретично действие.

Използва се при високо артериално налягане, сърцебиене, главоболие, виене на свят, като потогонно и диуретично средство, при хрема и кашлица и др. 

В българската народна медицина чубрицата се употребява също така при повръщане, катари на лигавицата на стомаха и червата, летни диарии, глисти.