Продължаваме разговора с лекарите д-р Светлана Спасова и д-р Златко Димитров, които обясняват причините за пролетните алергии, как се лекуват те и защо е важно навреме да се потърси специализирана помощ.
Визитка♦ Д-р Светлана Спасова и д-р Златко Димитров са специалисти с богат опит в областта на детската медицина и алергологията. Професионалните им интереси са насочени към хранителната алергия, респираторната алергия, алергичен ринит, бронхиална асма, функционално изследване на дишането, кожно-алергично тестуване, съвременна диагностика на хранителна алергия и провокационни тестове. |
- Пролетта току-що си отиде, но алергиите – не. Може ли човек да се подготви предварително медикаментозно или чрез диета, за да понесе по-лесно цъфтежа, полените, голямото кихане и всички други алергични страдания?
- Може да се подготви. В началото да започне с промивки на назалната лигавица, евентуално да приема антихистамини. Но като цяло това нещо най-добре става с имунотерапията, която ние назначаваме, за да може да бъде елиминирано и сведено до минимум оплакването. Имунотерапията е малка доза алерген под съответен контрол, който да индуцира толеранс към полените.
Той се прилага в определено време от годината, когато става въпрос за полените, има определен период на продължителност и индуцира точно този толеранс. А иначе симптоматичните средства, всички ги знаят, прилагат ги редовно - антихистамините. Но това не е лечението, а само потискане на симптомите. Всъщност пациентите са доста изобретателни, някои от тях намират начин да отпътуват в регион, в който поленовата концентрация е по-ниска
Разбира се, това е от гледна точка на едно приключение, но не от гледна точка на терапевтично поведение. Наистина няма как да избягаме от полените, те са микроскопични частици, които се разнасят на стотици километри. Подходът на предварителна подготовка не носи никаква полза, тоест дори пациентите да започнат да пият лекарства много по-рано. Когато влязат в поленовия сезон, могат да започнат тогава да приемат медикаментите.
Описаното лечение е симптоматично, т.е. целим да потиснем симптома, за да можем да повишим качеството на живота на пациентите, но истински успешна терапия, която променя живота на пациентите, е имунотерапията. Те буквално идват и казват - аз не мога да позная живота си. Досега съм имал такива тежки реакции. Ето това е истинският успех на алергологията, а не само потискането на симптомите с медикаменти.
Д-р Светлана Спасова и д-р Златко Димитров
- При хранителните алергии може ли да се постигне такъв успех и какви са новостите в тази област?
- При хранителната алергия също има метод, който се казва десенсибилизация. Той работи на аналогичен принцип, както при поленовата алергия. Обаче има своята специфика. В момента златният стандарт е елиминационната диета при доказана алергия и неприемане на алерген дълго време, както и проследяване на алергията. Т.е. ако имаме алергия към ягоди, спираме да ги ядем, но за период, който се мониторира чрез съответните алергологични изследвания.
При някои храни обаче този период може да отнеме десетки години на елиминация и това да не устройва пациентите, защото нарушава тяхното качество на живот, какъвто е случаят с ядките и с фъстъците. Толерансът към тези храни настъпва изключително бавно и рядко. Много клинични проучвания има по отношение на тези храни, като има различни видове лечение - с прием през устата, под езика и дори трансдермално, т.е. със залепване на пластири върху кожата.
Но всички тези методи дават възможност да се понесат малки количества от алергена, така че пациентът да не е изложен на риск от анафилактичен шок или на анафилаксия, като тя има различни тежести. И не дава възможност пациентът да яде в обичайния, т.е. в размер на една порция от алергена. Това трябва да го знаят пациентите, когато обмислят такъв вид десенсибилизация. Но тя намалява риска от тежка реакция.
- Кога търсят помощ хората с алергии?
- Не се дава гласност, но сякаш много повече хора стигат до такава висока степа на алергия, при която да получат анафилактичен шок. Част от случаите са инцидентни. В последната сесия на Европейската академия по алергология и клинична имунология, посветена на хранителната алергия, първият доклад беше свързан точно с един нещастен случай, фатален нещастен случай на тийнейджър от развита европейска страна, който става жертва на некоректното етикетиране на храната. Т.е. пациентът знае към какво е алергичен, спазва диета, обаче в този сандвич, който той изяжда, не е посочен алергенът, така че тук по-високият риск е свързан с неправилното етикетиране на храните и непреднамереният прием на този алерген.
Магдалена ГИГОВА
