Д-р Силвия Паскалева, д.м.: Отслабването не може да е самодейност

Д-р Силвия Паскалева, д.м., е специалист по физикална и рехабилитационна медицина, диетология и нутригенетика. Има специални интереси в областта на физиотерапията и рехабилитацията на заболявания на опорно-двигателния апарат, ортопедията, травматологията и спортната медицина, а също в диагностиката и лечението на наднормено тегло и затлъстяване при деца и възрастни, в иновативното направление в диетиката - нутригенетика - хранене съобразно нашите гени. 

Д-р Паскалева е от първите български сертифицирани лекари нутригенетици от Канадския институт по диетология и нутригеномика. 

Разговаряме сд-р Силвия Паскалева за принципите на отслабване при пациенти с голямо наднормено тегло.

- Д-р Паскалева, когато човек трябва да отслабне 20 – 30 кг, дори повече, към какъв специалист да се обърне, защото това е много трудна задача?

- Такова наднормено тегло говори за сериозни съпътстващи проблеми със здравето. Отслабването трябва да се прави много внимателно, под наблюдението на специалист, за да не се увредят други органи и системи. Понякога отслабването трябва да се мониторира от цял екип от специалисти (диетолог, ендокринолог, кардиолог и др.). 

Неведнъж съм виждала как екстремното затлъстяване и метаболитният синдром са свързани със сърдечносъдови заболявания или с автоимунни като диабет, хашимото и др. Да, свалянето на излишните килограми е задължително, но не на всяка цена и не трябва да става рязко и драстично. Защото е много голям рискът да се увредят сърцето, бъбреците и други органи. Такова екстремно отслабване не може да е самодейност, а трябва да бъде навигирано от лекар специалист по хранене и диететика или нутриционист, за да се предотвратят максимално негативните последици. 

- В тези случаи каква е ролята на генетичните изследвания?

- Усвояването на храната, хранителното ни поведение и рискът от наднормено тегло са закодирани в нашите гени. Ние не можем да избягаме от генетичния си отпечатък. Но това не означава, че трябва да се примирим, че генетично сме предопределени да бъдем пълни. Защото науката за епигенетиката – за външните фактори – хранене, сън, почивка, спорт – могат да повлияят на гените ни. Негативните гени може да бъдат „приспани“, да не им се позволи да се изявят. Така че начинът на живот, епигенетичните фактори влияят на генетичната ни предразположеност. 

Д-р Антония Първанова: Помагаме в отслабването със зелен лазер и криокамера

Съответно, генетичните изследвания играят изключително важна роля за ефективното редуциране на теглото, за контрола на хранителното поведение, за адекватната промяна на навиците. В последните години интензивно се развива нутригенетиката – науката за това да се храним според нашата генетична предразположеност. Приятно съм изненадана, че все повече млади хора се обръщат към нутригенетиката, и то не заради здравословни проблеми, а за да се предпазят от рисковете, които носят в гените си. 

- Дайте примери от вашата практика.

- Често пациентите се оплакват от забавен метаболизъм. Това наистина е генетично обусловено, но по-интересното е, че забавеният метаболизъм е по-здравословният 

Патологичен е бързият метаболизъм. В по-голямата си част хората не са с генетичен риск от силно забавяне на метаболизма. Ние го забавяме по няколко причини. Една от тях е голямото обездвижване на съвременния човек. С възрастта метаболизмът също леко се забавя, но когато прибавим и обездвижването, намалената физическа активност, метаболизмът още повече се забавя. 

Чувам от мои пациенти: „Аз без сладко не мога“. Но от генетичния тест се вижда, че нямат рискови гени за прекалена консумация на сладко. Просто тези хора са изградили с годините парадоксални навици към всяко основно хранене да имат десерт, да ядат шоколад и захарни изделия вместо полезни бавни въглехидрати. 

Д-р Силвия Паскалева

Преди няколко години беше много модерна високомазнинната диета. Оказа се обаче, че съвсем малка част от пациентите могат генетично да усвояват мазнини и тази диета да е ефективна при тях. Ако такъв пациент започне високомазнинна диета и махне въглехидратите от храната си, той ще свали определено тегло. Но същевременно може да задръсти кръвоносните си съдове с атеросклеротични плаки и да увреди сърдечносъдовата си система. Обикновено тези пациенти са с голямо генетично предразположение към нарушение на липидната обмяна. 

В моята практика давам много консултации на пациенти, които са си направили генетични тестове. Целта е да ги приуча да консумират подходящите за техния метаболизъм храни

Тестовете дават отговор например как се усвояват редица макро- и микронутриенти, дали има непоносимост към лактоза, глутен, кофеин и др.

В днешно време има положителна тенденция за завръщане към традиционното хранене на нашите деди, към по-простичките храни, към еднокомпонентното хранене, към ястия с по-малко термична обработка. 

- Какви са принципите на персонализираното хранене?

- Персонализираното хранене означава не една унифицирана диета или режим – нискокалориен, нисковъглехидратен, нискомазнинен, а начин на хранене, който се изготвя за конкретния пациент, като се отчитат неговите генетични особености.

Тези дни имах паралелна консултация с майка и син. Ясно е, че при тях има донякъде припокриване на гените, но те имат и диаметрално противоположни генетични предразположености. Затова се опитвам да ги науча как да се хранят правилно.  Да, в едно домакинство се готвят едни ястия, но порциите на майката и на сина трябва да изглеждат различно.

И в случая това е персонализацията – начин на хранене и поведение спрямо конкретната генетична обусловеност. Така се получават много по-добри и бързи резултати в редукцията на теглото, но и по-трайни във времето, както и с максимално намалени рискове за здравето. 

- С колко килограма на месец е здравословно да се отслабва?

- Ние, диетолозите, се обединяваме около тезата, че здравословното отслабване е от 4 до 6 кг на месец. Имала съм пациент, който свали 20 кг за два месеца, което прави по 10 кг на месец. Но това е изключение. Когато хората имат доста натрупани килограми, искат много бързо да ги свалят. Но проблемът е, че трябва да избегнат йо-йо синдрома с връщането на теглото.

Впрочем доста от пациентите са генетично обременени с предразположеност за бързо връщане на свалените килограми. Затова ние съветваме отслабването да става бавно, за да може по-ниското тегло да стане обичайно за тялото, то да привикне към него. Когато отслабването е драстично за кратко време, организмът има склонност да качи двойно повече на тези килограми 

„Сладката диета“ води ли до отслабване?

Затова в персонализираните режими отделям голямо внимание на задържането на теглото. От шест месеца, а при някои пациенти задържането на теглото трябва да продължи до година и шест месеца, ако имат този рисков ген за йо-йо синдрома. Едва тогава може да кажем, че мисията е изпълнена.

- Какво е важно за свалянето и задържането на теглото?

- Важен е не само начинът на хранене, а цялостният режим на живот. Изключителна роля за отслабването и задържането на теглото играят движението и спортът. Третият фактор е пълноценният сън, редуването на работа и почивка. Някои хора са по-активни сутрин, други - вечер. Трябва да се съобразим и с тази особеност. Адаптираме режима на лягане и ставане спрямо този ген. Съответно, съобразяваме кога да бъде последното хранене за деня. Но при всички положения човек трябва да си осигури поне 7 часа сън. Пациенти с голямо наднормено тегло често страдат от непълноценен сън.  

Друг фактор за редукция на теглото е психо-емоционалното състояние. При голяма част от пациентите има няколко гена за податливост към оксидативния стрес, за небалансирани нива на кортизола, адипонектина и други хормони. Тези показатели могат да се регулират чрез положително психо-емоционално състояние. 

- Какви генетични тестове са необходими, когато се предприема драстична редукция на теглото?

- Допреди 5 години изследвахме 17 гена, докато сега гледаме повече от 70. Съветвам пациентите да не правят сами своя избор, а да се консултират с лекар нутригенетик какви гени да изследват. Нутригенетикът ще избере най-подходящия панел генетични изследвания, в зависимост от състоянието на пацента, на неговата генетична обремененост, от рисковите му фактори, от съпътстващите му заболявания.

Мара КАЛЧЕВА