Грациела Миланова: Всеки може да се лекува сам

Ако искаме да сме здрави, първо трябва да започнем да отработваме страховете и емоционалните си травми. В „Училище на живота” това се случва с радост и лекота

Грациела Миланова: Всеки може да се лекува сам
“Училище на живота” - да, има такова! При това уникалната в света система е създадена от българка - Грациела Миланова. Не само името й е необичайно, тя самата е грееща, харизматична и засмяна, способна да увлече в “учението” стотици. Както сама казва, с “търсене на отговори и на себе си се занимава още от детска възраст”, за да стигне дотам, че преди 8 години започва създаването на най-големия си и любим проект “Училище на живота”. Той вече стартира през март, има 2 пилотни класа, които уверено крачат към преполовяването на първия срок.
 
Удивително е как хора в различни възрасти - от студенти до пенсионери - намират общ език, радват се взаимно на познанството си, подкрепят се в търсенето на съкровени истини за себе си, празнуват заедно малките си победи. И всичко се случва с радост и лекота. А колко лесно би било всичко, ако си спомнехме как да се лекуваме сами, как да подобрим живота си, как да постигаме целите си и да бъдем щастливи... 

Е, това вече не е недостижима задача - опитайте! Повече информация за Училището можете да намерите на  интернет-адреса: www.transatlantic-travel.com

- Грациела, бихте ли разказали как стигнахте до идеята за “Училище на живота”?
- “Училище на живота” е насочено към практичност. За нас като човешки същества най-важното е животът ни да е реално щастлив на тази планета. Истинската свобода е, когато животът ти зависи от теб самия. Още от детска възраст се научих, че има последствия в живота от всеки мой избор. Всеки човек се стреми към свобода, това ни е заложено в гените. Смисълът на човешката еволюция е да станем свободни. 
До голяма степен животът ми е приключение. Превърнах мечтата си да пътувам в работа, затова направих туристическа агенция. Исках да обиколя света и да се срещам със специални хора. Когато минах 80 държави, осъзнах, че светът ми е отеснял. Светът, който може да се види с очите, се изчерпва в един момент. Тогава започна голямото търсене за мен. Реално моята работа с туризма и пътуванията еволюира в Училището. За мен “Училище на живота” е едно 7-годишно пътешествие, колкото продължава обучението, навътре в себе си, откриване на нови хоризонти. Това е време на приятни емоции и изживявания. 

- Защо 7 години - не е ли много дълго това време?
- Нужни са ни 7 години, за да обновим всяка клетка в нас. А това ще се случи, като изтикаме и пуснем старата енергия, променим вярванията си и по този начин реализираме промяната в живота си.
“Училище на живота” предполага регулярни срещи между хора, които искат да правят нещо в свободното си време, за да се чувстват по-добре. Това е моделът на нашето училище. Идеята се зароди в мен преди около 8 години. Но не всеки може да стане ученик в нашето училище, тъй като вибрацията на радост, любов и приемане, която цари по време на нашите занимания, е чужда за някои хора на този етап.

Има хора, които избират да страдат в този живот 

Ние не можем да знаем кой за какво е дошъл на този свят. Но който разпознае, че неговият път в този живот е лекотата, радостта и любовта, остава и идва с удоволствие и вдъхновение. Учениците в Училището са всъщност нашите сподвижници и приятели, с които да извървим заедно пътя - това е смисълът.
 
Реално Училището стартира от март, има два пилотни класа. Програмата е разделена на срокове, както е в истинското училище. Всеки срок има по 5 занимания. От септември започва вторият срок. Всяка следваща среща надгражда предишната. Домашните работи, които се дават за изпълнение до следващата ни среща, активират темите от предната ни сесия. По този начин привикваме ума към нов начин на мислене и възприемане на света. Програмирани сме от съвсем малки така, че при всяко нещо първо реагираме със страх и притеснение. Фокусът ни е обърнат в негативното. Когато го обърнем към положителното, тогава решенията и изборите ни ще бъдат различни. Винаги когато сме на кръстопът, изборът, който правим, зависи от фокуса, който имаме в живота си. Ако виждаме всичко в черно, тъмно, в притеснение и страх, гняв и недоволство, съответно изборите ни ще бъдат нагодени към този фокус. 

- Възможно ли е да сменим фокуса и начина, по който възприемаме живота и реалността?
- Негативният фокус е насилен - това е големият абсурд. Ние живеем живота си много по-сложно именно заради този насилен фокус. Ако го пуснем, ще се върнем към 

естествения фокус на живота, 

който е за лекота. Всичко в природата се случва с лекота. Ако има препятствие, природата го заобикаля, не се опитва да го пребори. Водата си тече, вятърът си духа... 
Кодирана е лекота в живота ни. Ние живеем на обратно, защото по някакъв начин обществото е създало такива правила, които да правят живота ни по-сложен. Във всеки от нас има вътрешен барометър за това кое е правилно и кое не е. Ако правим това, което е правилно според нас и което е в хармония с естествената етика и морал, обществото ще се промени. 
Друг голям аспект, който сме застъпили в “Училище на живота”, е, че нещата не съществуват само на физическо ниво. 

- В какъв смисъл?
- В повечето случаи, за да виждаме нещата, проявени на физическо ниво, означава, че на емоционално и ментално ниво нещо е било много объркано и затова се е проявило като болест или проблем. Ако на емоционално и ментално ниво нещата са отработени и сме в мир и хармония, тогава и на физическо ниво животът ни е щастлив. Затова Училището започва работа с хората основно на емоционално и на ментално ниво. На физическо ниво работата, която се върши, е във вид на активиране на тялото и правене на различни неща. Да речем, част от домашното още в първите модули на обучението е да се изхвърлят от дома ненужни вещи и дрехи, които не използваме. Въпреки че изхвърлянето е на физическо ниво, то е свързано с емоционални блокажи и травми от миналото. 

Така във всеки момент Училището действа на всички 4 нива - 

духовно, емоционално, ментално и физическо. До голяма степен менталните и емоционалните травми, които изживяваме, са зародени от недостатъчно добрата ни връзка с духовното. Затова, когато всички наши страхове, блокажи, ограничителни вярвания и модели, емоционални травми се изчистят, това рефлектира неминуемо на нашето здраве. Емоционалното ни тяло е това, което страда най-много, буквално ежедневно - дори от недоброжелателен  поглед, който приемаме като заплаха или агресия. Това нашето тяло складира като травма. Самата болест никога не се ражда на физическо ниво - тя идва от емоционалното тяло.

За съжаление, западната медицина не третира болестите по този начин, а само отстранява наличните симптоми. Но когато емоционалната причина за дадена болест или страдание не е осъзната и изчистена, проблемът се премества в друг орган на тялото, различен от този, който вече е лекуван с медикаменти например. Когато човек се чувства комфортно със себе си, той и на физически план изглежда добре и не боледува. 

Така че, ако искаме да сме здрави, първо трябва да започнем да отработваме страховете и емоционалните си травми, за да може емоционалното тяло да се изчисти и да оздравее. Аз вярвам, че една травма се лекува с любов, радост и светлина. Ако тръгнем да дълбаем в травмата, в причините за нея, това няма да я излекува. Постепенно човек започва сам да улавя навиците и мислите, които му вредят. Това е смисълът на обучението ни, защото всеки сам лекува себе си. Училището не лекува, то не е магична пръчка, но дава инструментите и лостовете, с които човек да направлява живота си в желаната от него посока. 

Маргарита Благоева

Освободи се от миналото

Ако наистина човек мине по всички шкафове, гардероби и лавици у дома си и изхвърли всичко, което не ползва или е свързано с лош спомен, се освобождава огромно количество енергия. Вещите, които трупаме, са наши енергийни връзки с миналото. Т.е. ние поддържаме във всеки момент милиони енергийни връзки с вещите в дома ни, които взимат от енергията ни.
 
“В момента, в който се освободим от ненужното, ще почувстваме нова творческа енергия, която се влива в нас, ще имаме и прозрения с яснота по въпроси, чиито отговори сме чакали отдавна. Най-бързият резултат се получава, когато започнем на физическо ниво да се освобождаваме от миналото. За хората е важно да тръгнат именно от там. Много е важно да можем да пускаме нещата от миналото, защото те ни дърпат назад, а животът върви напред. Затова, вместо да тичаме по пътя си, ние често едва-едва ходим, превити под тежестта на миналото”, обобщи Грациела.

Коментари