Най-важният принцип на остеопатията е: Докато човек може да се движи, той остава здрав. Това не звучи ново на пръв поглед. Но остеопатите разбират движението като много повече от простото ходене, плуване, йога или ходене. За тях от движение се нуждаят и вътрешните органи, кръвоносните съдове и тъканите.
Остеопатията е основана от американския лекар Андрю Тейлър Стил (1828–1917), а когато се прилага правилно, този метод може да помогне при много различни разстройства и заболявания – от обикновеното напрежение в рамото след преумора с определена дейност до внезапната загуба на слуха.
Необичайно би звучало за някои определението, че остеопатията се фокусира предимно върху така наречената фасция. Това са тънки обвивки от съединителна тъкан, които обграждат всяка структура в тялото, същевременно свързват структури, на пръв поглед изглеждащи разделени. Следователно, в случай на негативни промени, причината за дискомфорта може да се крие в съвсем различна част на тялото а не там, където е фиксирана болката.
Травмите често имат дълготрайни последици, част от които се проявяват след време. Например: Кой би предположил, че главоболието му днес може да е свързано с изкълчен крак преди време? И все пак е възможно: За да се облекчи натискът върху болния крак, човек неволно премества тежестта си върху другия крак. Това накланя таза, съответно и едното рамо и врата настрани.
За да се изправи тялото, човек несъзнателно накланя врата и главата си в обратната посока. Ако някой остане в това сковано положение твърде дълго, резултатът може да бъде болезнено, упорито главоболие. Затова остеопатите задават много специфични въпроси, когато някой дойде при тях с необяснима болка:
Имали ли са някога инцидент или болезнено възпаление?
Дали определени движения са предизвиквали болка дълго време? Това им позволява постепенно да откриват връзки между привидно несвързани структури. Нарушенията в здравето на вътрешните органи, като възпаление на яйчниците или бъбречен камък, се „съобщават“ на гръбначния мозък чрез нервните пътища. Този рефлекс може да предизвика болка в долната част на гърба.
Тази болка често продължава много, след като органът се е възстановил. Разбира се, дори не ви хрумва, че едното може да е свързано с другото – лекарите ще ви поставят болкоуспокояващи, спазмолитични инжекции или ще ви изпратят на физиотерапия и масаж, и въпреки това болката продължава да се връща след няколко дни. Нищо чудно, казват остеопатите в такива случаи. В крайна сметка не гърбът трябва да се лекува, а тъканта около увредения орган.
Определянето на органа, който е проблемен, често изисква истинска детективска работа
Пациентите от своя страна трябва да са подготвени да се подложат на първоначално непознато за тях лечение: Целенасочен натиск върху черепните кости, леки въртеливи движения на главата или дори болезнено „пробиване“ с върховете на пръстите в мускулите на врата са предназначени например за облекчаване на втвърдяването или възстановяване на подвижността на тъканта около вътрешен орган.
Въпреки това може да отнеме известно време, преди да има траен ефект от тази терапия, тъй като тя е предназначена да активира собствените лечебни сили на тялото. А понякога болката дори се влошава в началото.
В някои страни от Европейския съюз, сред които основната е Германия, остеопатията се изучава в университети и институти като специалност, а обучението продължава пет години и приключва с продължителен тежък изпит, а след успешното му полагане студентите могат да отворят и своя собствена практика. Те обаче трябва да имат преди остеоптията друга специалност – или да са завършили медицина, или натуропатия.
Редовните курсове за продължаващо обучение също са задължителни. Остеопатията вече се използва успешно в терапията при главоболие болки в лицевата част, шум в ушите, внезапна загуба на слуха, болка причинена от цистит или проблеми с яйчниците, износване на стави или междупрешленни дискове. Този метод не бива да се прилага при определени състояния - остро възпаление или сърдечни проблеми!
Денис МАРТИНОВ
