Удивително явление изненада лекарите - хора с деменция внезапно възвръщат паметта и личността си в края на живота. Проучванията показват, че около 43% от хората, преживели подобен прилив на памет, умират в следващите 24 часа, а над 80% - в рамките на седмица.
Един от случаите е с възрастна жена, която в продължение на близо пет години е с напреднала болест на Алцхаймер и не говори. Един следобед, докато е заобиколена от двете си дъщери и внучката, тя внезапно се осъзнава. Почти два часа води съвсем смислен разговор. Говори открито за страха си от смъртта и пита за роднини, които не е разпознавала от години.
По-късно същата вечер умира. Историята е необикновена, но не и уникална. Поколения наред болногледачи, лекари и хоспис работници описват подобни изненадващи моменти: хора, които изглеждат изгубени в деменцията, внезапно разпознават близки, спомнят си отдавна забравени събития и говорят със забележителна яснота в последните часове или дни от живота си.
Тези епизоди са дълбоко смислени за семействата, които са им свидетели. Но са необясними от гледната точка на медицината. Лекарите понякога ги документират. Медицинските сестри в хосписи ги разпознават. Болногледачите тихо споделят тези истории помежду си. Въпреки че се появява в медицинската литература преди повече от век, феноменът няма общоприето име, стандартизирано определение и почти липсват научни изследвания защо се случва.
Това се променя през 2009 г., когато немският биолог д-р Михаел Нам и психиатърът д-р Брус Грейсън въвеждат научното название „терминална яснота“. Над 15 години по-късно изследователите все още опитват да разберат как хора, които изглеждат изгубени в напреднала деменция, могат внезапно да разпознаят близки, да си спомнят отдавна забравени събития и да водят смислени разговори малко преди смъртта.
Търсене на редки изключения
Д-р Михаел Нам чете медицински списания от деветнадесети век, където непрекъснато се натъква на едни и същи озадачаващи разкази. Отново и отново лекарите описват умиращи пациенти, които неочаквано възвръщат умствената си яснота малко преди смъртта. Някои разпознават близки, които отдавна са забравили. Други водят свързани разговори след месеци и дори години мълчание. Докладите се простират през десетилетия и държави, но никой не се опитва да ги изучи систематично.
Повече от рутинни колебания на паметта
Семействата често задават въпроса дали терминалната яснота е просто проблясък, ден на особено добро когнитивно състояние на човека с деменция. Според д-р Нам разликата между естествените колебания, често наблюдавани при болестта на Алцхаймер, и терминалната яснота е внезапната, драматична и неочаквана поява на явлението. Епизодът обикновено е краткотраен и продължава от няколко минути до няколко часа, макар в редки случаи да се стига и до цяло денонощие. Някои семейства са толкова изумени, че инстинктивно започват да записват момента на телефоните си.
Възможно обяснение
Д-р Роналд Петерсен, невролог от прочутата американска Клиника „Майо“ и бивш директор на Изследователския център за болестта на Алцхаймер в същата клиника от 2009 до 2025 г., сега ръководи изследване за стареенето. Според него отговорът се крие в системите за възбуждане на мозъка, епизодите на терминална яснота са свързани със същите мозъчни механизми, които стоят зад когнитивните колебания при някои форми на деменция.
Например хората с деменция с телца на Леви може да изглеждат дълбоко объркани един ден и ментално присъстващи на следващия. От физиологично-анатомична гледна точка това е част от онези механизми на възбуждане в мозъка, които флуктуират нагоре и надолу. Когато се активират, мозъкът на човека функционира относително нормално.
Д-р Петерсен смята, че спомените не се съхраняват на едно място, а в огромни мрежи в мозъка. Спомените, формирани десетилетия преди Алцхаймер да увреди мозъка, все още съществуват, но са трудни за възстановяване.
Невинаги е знак за предстояща смърт
Дали тези епизоди са признаци, че смъртта е предстояща, се превръща в един от най-големите въпроси пред изследователите. Д-р Джоан Грифин, социален и поведенчески учен в Клиника „Майо“, прекарва години в интервюта с лица, полагащи грижи, които са свидетели на епизоди на когнитивна яснота при хора с болестта на Алцхаймер. Д-р Грифин се фокусира върху разбирането колко често се случват тези епизоди, как изглеждат и какво означават за семействата, които ги преживяват. Според нея когнитивната яснота не е непременно предвестник на смъртта. Данните показват, че тя може да се случи месеци, понякога две години преди действителната смърт.
Епизодите на яснота се проявяват в различни форми. Някои продължават само няколко минути, а други – часове, в редки случаи дори дни. Екипът на д-р Грифин установява също, че много епизоди съвпадат със семейни посещения, празници или слушане на позната музика.
Когато изследователят става свидетел
За д-р Грифин работата в крайна сметка става дълбоко лична. Свекърът й живее с болестта на Алцхаймер около десетилетие. Въпреки че може да говори, той не разпознава семейството си по име от години и се придвижва с инвалидна количка. По време на лятно посещение на роднини се случва нещо забележително – 97-годишният мъж се изправя, грабва проходилката си и влиза в къщата. Разпознава зетя и му казва: „О, здравей, Боб, какво правиш тук?“.
Семейството успява да заснеме момента на видео. „Бях по средата на проучването си и не можех да повярвам, че съм свидетел на това, което изучавам. В по-голямата си част това са изключително красиви истории. Но повдигат и болезнени въпроси. Ако някой, който изглежда неспособен да общува, внезапно разпознае семейството си и изрази свързани мисли, роднините се чудят дали човекът, когото са обичали, по някакъв начин е останал присъстващ през цялото заболяване. Някои се чувстват виновни, че не са прекарвали повече време в разговори с болния. Други се чудят дали е трябвало да пускат повече музика или да пресъздават някакви други условия.
Но моментите на когнитивна яснота рядко траят дълго. Хората с деменция се връщат в изходното си състояние преди началото на епизода, а понякога и в по-лошо състояние, защото епизодът е изтощителен“, обяснява д-р Грифин.
Промяна в начина, по който се лекуват пациентите
Дори без да е ясно защо се появяват осъзнати епизоди, изследването на д-р Грифин вече е променило начина, по който лицата, полагащи грижи, и здравните специалисти мислят за хората с напреднала деменция, дори се отнасят по различен начин към тях. „Трябва да запазим достойнството и човечността на хората през цялото им заболяване. Това означава да устоим на изкушението да говорим през пациентите, да ги игнорираме или да предполагаме, че не могат да разберат какво се случва около тях“, казва д-р Грифин.
Мара КАЛЧЕВА
