Неговата проста и евтина лечебна система му донася огромен брой последователи, но и много противници, особено сред научните среди в медицината. Някои от опонентите му стават кръвни врагове, а днес методът преживява истински ренесанс и все повече лекари препоръчват и тази терапия.
Едва ли има човек, който да не е чувал за „Шуслеровите соли“. Вероятно значително по-малко са хората, които са опитвали тяхното лечебно въздействие, но в последно време терапията придобива все по-голяма популярност. А историята на откритията са свързани с любопитни и дори неочаквани събития. Вилхелм Хайнрих Шуслер е роден на 21 август 1821 г. в Бад Цвишенан, Германия. Т
ой израства в скромен дом, но въпреки това придобива обширни знания в широк спектър от области, като овладява перфектно и няколко езика – латински, гръцки, френски, италиански, испански и английски, а също и санскрит. Според собствените му твърдения, започва да изучава медицина през 1852 г. в Париж, а след това в Берлин и Гисен, въпреки че изобщо не отговарял на изискванията за висше образование, защото нямал диплома за средно
На 1 март 1855 г. той все пак получава докторска степен по медицина (д-р мед.) от университета в Гисен, където учил задочно. Впоследствие учи и в Прага – там посещава лекции по хомеопатия. Заявлението му за държавен медицински изпит за получаване на лиценз за лекарска практика обаче е отхвърлено, тъй като той не бил представил дисертация и нямало никакви доказателства за академичните му постижения, а продължителността на курса на обучение била едва три години, при изрично изискване да е повече от четири.
Чак две години по-късно е допуснат до държавния изпит, като не е ясно дали го е издържал, защото получил лиценз само за практикуване като хомеопатичен лекар в град Олденбург. Други биографи смятат, че е получил лиценз, защото е подписал декларация, че ще практикува изключително хомеопатия
Това и прави в продължение на 15 години. В този период разработва терапия, при която заболяванията се лекуват с различни „потенцирани“ – т.е. хомеопатично приготвени – соли, чийто дефицит според Шуслер би причинил съответното заболяване. През 1873 г. той публикува за първи път своите теории в Общ хомеопатичен вестник („Allgemeine Homöopathische Zeitung“), който представлява централният орган на немскоезичната медицинска професия с хомеопатична насоченост.
Веднага се сблъсква със значителен скептицизъм и критики сред хомеопатите и три години по-късно напуска Централната хомеопатична асоциация, позовавайки се на факта, че „водещите господа там не искат да признаят моята терапия за хомеопатична“. Според други източници подал оставка, защото вече не се самоопределял като хомеопат
Впоследствие Шуслеровата терапия набира все повече последователи и привърженици и днес е сред най-широко прилаганите комплементарни терапевтични методи. През 1878 г. пише в ключовия си труд „Съкратена терапия“: „Систематично събрах всичко, което съм открил чрез теория и практика за молекулярните ефекти на 12-те соли, споменати по-горе, и нарекох моя лечебен метод „биохимия“. Биохимията не е идентична с хомеопатията.“ Той продължава: „Всеки, който чуе за малки дози, обикновено веднага се сеща за хомеопатия.
Моят лечебен метод обаче не е хомеопатичен, защото не се основава на принципа на сходството, а по-скоро на физиолого-биохимичните процеси, които протичат в човешкия организъм“. Трудът е публикуван в множество издания, които разпространяват ученията му по целия свят, и е преведен на всички езици.
Терапията на д-р Шуслер се основава на идеята, че болестите възникват в резултат на минерален дисбаланс в клетките. В резултат на своите изследвания той открива дванадесет минерални соли. Установява, че всяка тъкан е изградена от една или няколко такива соли и съответно се нуждае от тях, за да бъде здрава. Той създава и много интересен метод за диагностика на пациента – „чете“ по лицето му
Тъй като лицето е вегетативно силно инервирана област, върху него най-лесно и бързо се отразяват симптомите на дефицит. В резултат могат да се забележат тъмни кръгове около очите, сивкави слепоочия, купероза, вертикални бръчки в областта пред ушите, прозрачни зъби, поява на милиуми, старчески петна. Всички те отразяват дефицит на една или друга минерална сол, казва Шуслер, и то още в самото начало на състоянието. Това прави избора на правилната сол още по-лесен, а лечението може да започне рано, преди да се появят физически симптоми. Поставянето на диагноза по характеристики на лицето е метод, използван от лечителите още от дълбока древност.
В древнокитайската медицина използвали тази техника единствено при поставянето на диагнозите на императорите. Днес имаме наблюдения за това как проблеми на вътрешните органи могат по един или друг начин да се отразят на лицето на човек – както хроничната бледност е типичен признак за желязодефицитна анемия, а видимата мрежа от капиляри по бузите или постоянната руменина по лицето е възможен сигнал за хипертонични проблеми и повишен риск за сърдечносъдовата система.
Шуслер умира след инсулт през 1898 г. Погребан е в гробището Гертруденфридхоф в Олденбург. През 1932 г. на територията на фабриката в Радебойл е открит негов паметник по случай Федералния конгрес на Германската биохимична асоциация. По-късно този паметник е преместен в парк наблизо.
През 1945 г. бюстът е потопен в езерото на парка и 62 години по-късно е открит и възстановен. Санаториумът в Гослар-Ханенклее носи името „Д-р Шуслер“. А откривателят на шуслеровите соли остава ерген и живее уединено до смъртта си. Той дарява цялото си значително състояние, което е придобил през живота си, за различни благотворителни каузи.
Карина ХРИСТОВА
