Учени от Института „Франсис Крик“, в сътрудничество с Университетския колеж и Импириъл колеж в Лондон, са идентифицирали проблемен генен енхансер.
Той стимулира действието върху специфичен биологичен път, причиняващ възпаление при възпалителни чревни заболявания (ВЧЗ). Този енхансер е открит в регион от ДНК, известен като „генна пустиня“, където генетичният материал не кодира протеини и е свързан и с други автоимунни заболявания.
Изследователите са открили, че той е активен само в макрофаги – ключови имунни клетки при възпалителни заболявания на червата – и активира гена ETS2.
По-високата му активност отразява по-висок риск от възпаление, а чрез изучаването му е установено, че той предизвиква няколко имунни отговора, които водят до увреждане на тъканите.
Около 95% от хората с ВЧЗ имат едно или две копия на ETS2 енхансера в макрофагните си клетки. За първи път той се е появил между 1 000 000 - 500 000 години при неандерталците.
Една от хипотезите е, че някога е изпълнявал ключова функция за стимулиране на възпалителен отговор към бактериални инфекции, което е помагало в борбата с тях много преди да са се появили антибиотиците.
Въпреки че в момента няма специфични лекарства, насочени към ETS2 активността, вече съществуват медикаменти – MEK инхибитори, които намаляват възпалението както в макрофагите, така и в чревната тъкан при пациенти с възпалителни чревни заболявания. Сега те често се използват при лечението на рак.
