Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи ще обжалва решението на Върховния административен съд за отмяна на медицинския стандарт по “Здравни грижи”. Делото бе заведено по жалба на “Национално сдружение на частните болници” в началото на тази година.
На 9 юли тричленен състав на ВАС взе решение стандартът да бъде отменен по формални причини - нарушения на административно-производствените правила и наличие на мотиви, които не отговарят на всички изисквания на Закона за нормативните актове. От Върховния административен съд обаче не оспорват целесъобразността на медицинския стандарт и нормите, които той налага по същество.
С оглед важността на наредбата за подобряване на здравната система, в качеството си на заинтересована страна по делото Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи ще обжалва решението на съда. Медицинският стандарт по „Здравни грижи“ бе приет от Министерството на здравеопазването през есента на миналата година след дългогодишни усилия на съсловната организация в това направление.
С него се задават ясни правила и изисквания за наличието на професионалисти по здравни грижи - медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и лаборанти, в лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ в страната. Това е изключително важна стъпка в опита да се преодолее острия кадрови дефицит в здравната система на всички нива, което води до невъзможност за осигуряване на здравни грижи с нужното качество за пациентите в нея.
Въвеждането на стандарта е от ключово значение за нормализиране на условията на работа и лечение в здравната система в страната. В сферата на болничната помощ, която е предмет на жалбата на Националното сдружение на частните болници, с него се залагат изисквания за оптимална осигуреност с професионалисти по здравни грижи на база брой легла в зависимост от медицинската специалност.
Привеждането на лечебните заведения в съответствие с тези норми ще гарантира подобряване качеството на здравните грижи в страната, а оттам и на лошите здравни резултати, които имаме по отношение на смъртност, предотвратима смъртност, преживяемост, години качествен живот и др. Според изчисленията на БАПЗГ за покриването на изискванията в стандарта само за болнична помощ ще са нужни допълнително над 20 000 медицински сестри в системата.
Петя Недкова, председател на НСК на БАПЗГ
За да не доведе това до неконтролируемо отпадане на лечебни заведения, в стандарта се предвижда достатъчно дълъг отлагателен период за прилагането на пълните норми - 10 години. Кадровият дефицит сред медицинските сестри в съчетание с прекомерно високия брой болнични легла води до огромен дисбаланс и невъзможност за адекватно функциониране на системата
Това потвърждават и последните данни на Евростат и Европейската обсерватория за здравни политики към ЕК. Ежегодното наблюдение на осигуреността с болнични легла на Евростат недвусмислено показва тенденцията България да е на първо място по този показател в Европейския съюз - у нас те са 870 на 100 000 души при средно за ЕС от 507 на 100 000 души.
Медицинският стандарт по „Здравни грижи“ има за цел да намали тези диспропорции, да зададе първата крачка в нормализирането на системата и да гарантира оказването на качествена медицинска помощ за всеки пациент.
Затова Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи призовава всички институции да подходят в случая с нужната отговорност и мисъл за обществения, а не друг, интерес. В случай че ВАС отхвърли поради чисто формални причини така приетия стандарт по „Здравни грижи“ и на последна инстанция, Асоциацията ще настоява за незабавното му приемане отново от здравното министерство, съобразно всички изисквания на Закона.
|
Причините за достигането на това състояние на българското здравеопазване са много. Сред тях са редица нормативни несъвършенства, липсата на действащ контрол и пороци на финансиране на системата, които доведоха до неимоверното разрастване на болничната помощ за сметка на извънболничната и профилактиката. Това в съчетание с ниските възнаграждения на медицинските сестри, лаборанти, акушерки и рехабилитатори, както и с недостатъчно добрите условия на труд, които имат, доведе до логичен отлив на тези кадри от здравеопазването. Заради липсата на адекватни здравни политики и промени през изминалите 20 години дефицитът им се задълбочи до нива, които са под санитарния минимум за нормалното функциониране на здравеопазването. |
