През 2025-а за трета поредна година български лекари преглеждат безплатно хора с българско самосъзнание в няколко населени места в Албания. Основна причина е пълната липса на медицинска помощ там. Организатор на кампанията е д-р Милен Врабевски и основаната от него Фондация “Памет българска”. Разговорът с д-р Милен Врабевски провеждаме под надслов “Родолюбието лекува”.
Визитка♦ Д-р Милен Врабевски завършва медицина във Варненския медицински университет. Той е не само лекар, но и общественик, родолюбец, спомоществовател. И още - бизнесмен, музикант и продуцент. Подпомага всякакви каузи не само в нашата страна, но и за българските общности на Балканите, в Молдова и в Украйна. Носител е на редица престижни награди, свързани с научната и родолюбивата му дейност, сред които Мъж на годината 2019 и Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013. Получава и отличието на МОН “Питагор” (2016 и 2021 г.) за най-голям обем инвестиции в сферата на научните изследвания, както и отличието на Европейската комисия “Високи постижения в иновациите”, връчено за първи път на българска компания. |
- Д-р Врабевски, как подбрахте екипа от лекари – знаехте от какво имат нужда нашите сънародници там или изпратихте доктори от най-разпространените специалности?
- Винаги изпращаме специалисти съгласно молбата на местната власт, която ни информира от какво има необходимост населението. Ние откликваме. Писмото обикновено е до държавата България и лично до мен и аз заедно с българските институции правя всичко възможно да отговоря на техните очаквания, като използвам случая да благодаря на Министерствата на външните работи и на отбраната, които са винаги зад мен. Да имаш Военновъздушните сили на България като опорна позиция никак не е лошо. С транспортния самолет „Спартан“ транспортираме желаните специалисти като те много организирано, с помощта на моя екип и фондация „Българска памет“, се включват и успяват да прегледат значителен брой пациенти за кратко време.
- Как избирате специалистите?
- След първия опит да направим профилактични прегледи, които минаха неочаквано успешно, започнаха сами да ме търсят колеги и дори ме питаха дали не съм им обиден с нещо, та не ги включвам. За мен това е голяма радост, защото да се популяризира такава идея е като победа на националния отбор по волейбол – винаги има усещане за семейственост, за общност, за принадлежност. Хората искат да направят това, което дедите им не са съумели, пречупено през призмата на европейската интеграция.
С други думи, да вкарат малко повече смисъл в понятия като приобщаване, европейска солидарност трансгранично сътрудничество, взаимопомощ и то в трудни моменти. Немалко примери сме дали. След трагедията в дискотеката в Кочани спешната реакция на България показа, че не просто сме първи, ами сме и най-ефективни – всички деца бяха излекувани. А аз с моите контакти в научноизследователската сфера бих могъл да бъда от полза, защото колегите много добре знаят какво правя с фондацията ми „Българска памет“.
Те са ми откровени съидейници и веднъж усетили близостта на тези хора, вече имат потребност да бъдат в контакт с тях и да упражняват своя лекарски дълг, макар и извън границите на България.
За нас не е важно тези хора как се самоопределят, ние знаем, че сме в Европа и пренасяме европейския стандарт на ново място.
Напомням, че ние се месим в живота на тези хора. И по причина, че това са наши братя и сестри, искаме да направим добро, защото имаме потребност и не искаме нищо в замяна. Ако някой се чувства македонец, пак е добре дошъл на тези прегледи, защото ние не правим сделки. Отиваме там с добри намерения. Ние просто базираме нашите активности на знанията, които имаме от историята. Широко известно е, че аз издавам учебници по история „Моята България“, които могат да се свалят от интернет напълно безплатно. Българското етническо землище никак не е малко колкото и враговете на България да не харесват този факт.
Напомням, че в Югоизточната част на Косово, немалки части от Албания, части от Молдова, от Украйна, в цялата съвременна Македония има българска диаспора. Това са все територии от българското етническо землище, документирано прекрасно на места като Султанския ферман за сформиране на Българската екзархия заедно с плебисцита от 1870-1874 г., преговорите между Руската империя и Австро-Унгария в Райхщатското споразумение.
Да не пропускаме преговорите между Русия и Великобритания (1877-1878) непосредствено преди Руско-турската освободителна война, Истанбулската конференция (1877-1878) след нашето Априлско въстание, когато възниква Източният въпрос – резултатите от нея продължават до Берлинския конгрес включително. От това се вижда, че Великите сили прекрасно знаят къде са българите, но просто не искат голяма и силна българска държава
Затова я делят на две по първоначално споразумение. А ние в съвременните условия сме неотменна част от Европейския съюз и помагаме на българската си диаспора, както правят абсолютно всички цивилизовани европейски народи. Т.е. от нас се иска просто да се погрижим за нашего брата, без да искаме нищо в замяна. Ние не очакваме от някого да се самоидентифицира по някакъв начин. Аз отивам там като филантроп, който е решил да инвестира в хората, които обича и уважава не по-малко от тези, които живеят в България.
- Пък ако решат да се почувстват българи...
- ...са добре дошли. Те го показаха на последното преброяване.
Д-р Милен Врабевски
- А на тези места, които споменахте, до каква степен хората се българеят или вече са се претопили, независимо от очертанията на Българската екзархия или Санстефанския мирен договор?
- Аз не използвам този термин, защото е остарял. И никого не съдя, всеки има право на избор. В съвременна Европа това е лично право и аз много се радвам, че ние не сме фактор, който да блокира избора на който и да е индивид по отношение на самоопределянето му. За мен е важно, че липсата на участие в живота на тези хора от българската държава е дръпнала малко назад позициите ни като етнос, като етнически граници, като възможност за свързване на живота с България. Изведнъж се появява моята фондация „Българска памет“ и започват да се градят икономически мостове. Те са много важни за бъдещето.
Защо много хора от тези региони да не свържат живота си с България независимо как се идентифицират? Специално в Албания данните при последното преброяване бяха съкрушителни. Три пъти повече българи, отколкото македонци. Докато нашите скъпи приятели в Северна Македония непрекъснато тръбяха, че там има македонско население. А то три пъти намаля.
Много се извинявам, но връщането към истината е европейски подход. Условията в Европа са създаващи предиспозиции за доминация на истината. И ние затова толкова харесваме европейската интеграция и възможностите, които ни дава. Просто отиваме и правим това, което се очаква от цивилизован народ като нашия. Резултатите са видни. Хората са щастливи.
- Как се отнасят местните хора към вас?
- Българските лекари са посрещани с хляб и сол, с медени питки, с каквито се посрещат най-близки роднини и приятели. Слагаме българското знаме. Винаги посланикът на България в Албания Ивайло Киров е на линия, защото той е наш съмишленик, работим заедно с външното министерство. Преди това сме поискали разрешение от албанското правителство, понеже искаме всичко да е напълно легално. Прозрачността е от изключително значение. Ние не правим нищо тайно, няма конспирация
Просто прилагаме на практика стандартите, които са утвърдени вече при европейските цивилизовани народи. И сме горди, че България не стои по-ниско. Тя върши същите неща, които биха направили германци, поляци, французи със своя диаспора – по много интелигентен начин, с откровена грижа. Териториите, които покриваме, естествено, че са наши. Но след като харча собствените си пари, имам право да избера къде да ги харча.
Участието на държавата в моите инициативи и това, че хората вече имат упование в България, означава, че има много добър резултат от нашата дейност. Всички хора, при които отиваме и в които инвестираме, вече разбират, че могат да се опрат на България в трудни моменти. Което за нас е водещото и това е крайната цел на тази филантропия – да се разбере, че България е източник на цивилизационен ценз, на добри стандарти и на откровено споделяне на възможността да подадеш ръка безкористно, особено в трудни моменти.
- Очевидно добрият пример е заразен, защото в началото фондация „Българска памет“ беше „сам юнак на коня“. Вие осигурихте линейка, пожарна, джип за социален патронаж на хората в Мала Преспа, Пустец и околностите. А се оказа, че и държавата може да се включи и по този начин да легитимира усилията двойно.
- Точно така. Рязането на лентата става с посланика. Например, преди месеци и половина пуснахме нощното осветление в четири села около Мала Преспа – същият регион, в който правим профилактичните прегледи. Просто тези села нямаха осветление. Преди това две от тях нямаха вода. Осигурихме помпата, оправихме канализацията. Нещата тръгнаха. Още малко връщам назад в съвременната ни история - ремонтирахме учителските стаи, библиотеката, снабдихме децата в местното училище в Пустец с компютри, ремонтирахме всички здравни центрове, обзаведохме цялата община
И сега обръщаме малко внимание на злословието от страна македонските политици, които са на върха на хибридната война срещу нас. Разбирам, че нямат друг изход, че е лебедовата им песен, че лъжите им скоро няма да могат да им вършат работа, защото в Европа доминира истината. Затова е хубаво да сме неотменна част от европейското семейство. Та македонците забелязаха как колегите дерматолози, докато преглеждат в единия кабинет, са сложили едно мъничко българско знаменце на бюрцето.
- Това повод за драма ли се оказа?
- Това се оказа повод за драма, да. Първо: авторът на статията във вестник „Нова Македония“ е с българско гражданство. Това означава, че той е доказал българския си произход по майчина линия, че много държи на него и затова е поискал български паспорт. Второ: скромно не забелязаха, че освен малкото българско знаменце, целият кабинет, както и цялата община са обзаведени от мен. С мои средства, и затова изглеждат така европейски. Ние даваме възможност на тези хора не само да се докоснат до експертизата на българските лекари, но и в условия, които сме предложили ние, българите.
Магдалена ГИГОВА
