Изграждайте, пазете и укрепвайте костите през целия си живот - това е посланието на Световния ден на остеопорозата тази година. Костта е жива тъкан, която непрекъснато се променя, а грижата за нея също е процес - от изграждането на достатъчна костна маса в ранните години до запазването и навременното лечение на нарушенията в по-късна възраст. Кои рискове не бива да остават неоценени, кога да се предприеме лечение и как съвременната медицина може да възстанови костта и да намали риска от нови фрактури - по тези и други въпроси разговаряме с д-р Наталия Темелкова.
Визитка♦ Д-р Наталия Темелкова е специалист по ендокринология в Отделението по дензитометрия и костни метаболитни заболявания на УМБАЛ “Александровска”, с голям клиничен опит в областта на захарния диабет и затлъстяването, остеопорозата, костните метаболитни заболявания, болестите на щитовидната и паращитовидните жлези. Д-р Темелкова има и специалност вътрешни болести, както и сертификати за високоспециализирани дейности в ендокринологията. |
- Д-р Темелкова, какво е необходимо да се промени в досегашния медицински подход, за да стане призивът на Световния ден на остеопорозата в реална практика у нас?
- Както за всички медицински проблеми – знанието. Познаването на същността и еволюцията на костната маса са основата за разбиране на проблема и съответното поведение за предотвратяването на лесни счупвания в напреднала възраст. Това е значителен проблем поради увеличаващата се продължителност на живота и достигане на риска от фрактури при все повече хора. Тези счупвания инвалидизират пациента и го правят зависим, натоварват околните и обществото и са значима причина за смърт.
- Кои са най-големите пропуски в проследяването на здравето при жените след менопаузата, които позволяват на остеопорозата да се развие незабелязано?
- Менопаузата е един от съществените рискови фактори за развитие на остеопороза, особено ако настъпва по-рано от обичайното – преди 45-годишна възраст. Пропуските идват основно от липсата на насочено мислене за профилактика на рисковите за развитие на остеопороза хора. Фактът, че остеопорозата не боли, е друга причина да не се насочва вниманието към нея.
Рисковите фактори включват, освен ранната менопауза, счупване при минимална травма – тоест падане от собствена височина, родственици с остеопорозни счупвания на бедрената шийка, тютюнопушене, ексцесивен прием на алкохол, ниско телесно тегло, някои заболявания и хронично лечение с определени групи медикаменти: кортикостероиди, щитовидни хормони, антиепилептични, инхибитори на протонната помпа и др.
- Има ли специфични проблеми, които съпътстват диагностиката и лечението на мъже с остеопороза?
- Остеопорозата засяга, макар и по-малко, и мъжете. Освен изброените по-горе рискови фактори, при тях основен фактор при липса на други заболявания е ексцесивния алкохолен прием, което за нашите географски ширини не е никак рядко. Един от 5 мъже над 50 г има остеопороза и една от 3 жени – в същата възрастова група. При мъжете друг рисков фактор е приемът на антиандрогени при лечение на рак на простатата.
- Защо пациентите с ендокринни и ревматологични заболявания са по-уязвими към остеопороза?
- Захарният диабет, като често ендокринно заболяване, променя качеството на костта и я прави по-чуплива. Затова захарният диабет се приема за значим рисков фактор за остеопорозни счупвания и лечението се препоръчва да започне дори при по-високи стойности на костната плътност при измерването й.
Промените във функционалното състояние на щитовидната жлеза – повишената и понижената функция, възпаленията и съответното лечение, повишават риска от фрактури. От ревматологичните заболявания ревматоидният артрит и продължителното кортикостероидно лечение при редица заболявания в ревматология са съществен рисков фактор.
- Какви са възможностите на медицината да предотврати загубата на костна плътност, когато тя се развива като вторичен ефект от лечението на други хронични болести?
- Лечението и при медикаментозно-индуцирана остеопороза е сходно на терапията в общата популация. Повечето медикаменти имат индикация освен остеопороза в менопауза и лечение при мъже и кортикостероид индуцирана остеопороза. Неизменна част от лечението на всички форми на остеопороза са достатъчният калциев прием и витамин Д, движението и профилактика на паданията.
- Кога първата фрактура при минимална травма трябва да се приема като категоричен сигнал за спешна терапевтична намеса?
- Първата фрактура при минимална травма в зряла възраст е повод за оценка на риска и преценка за терапетичното поведение във времето. Това не се отнася за счупвания на пръстите на ръцете и краката и на лицевия скелет.
- По какъв начин ранното разпознаване на първите фрактури на прешлените може да промени дългосрочната прогноза за двигателната способност?
- Фрактурите на прешлените са клинични и рентгенологични. Понякога при рентгеново изследване по друг повод се намират промени в прешлените – намаляването на височината им над 25% в някои от диаметрите им, се определя като фрактура. Ако промените настъпват остро, се проявяват със силна болка при навеждане или вдигане на тежести.
Много често това се обяснява с „дискови проблеми“ и диагностиката се отсрочва. Добре е при рязка, остра и продължаваща повече от седмица болка да се уточнява с рентгеново или друго образно изследване причината. Навременното диагностициране на прешленна фрактура и проведеното правилно лечение значимо намалява вероятността за следваща фрактура.
- Какви са възможностите на съвременната биологична терапия да изгради наново структурата на костта?
- Терапията с рекомбинантен паратхормон – терипаратид, е изграждащо лечение – стимулира костната обмяна и увеличава костната плътност, основно в областта на прешлените. Има много добра антифрактурна ефективност по отношение на прешленни фрактури, подходящо е и при кортикостероидиндуцирана остеопороза. Провежда се от дълги години по света и от няколко години у нас, но вече се натрупа значителен клиничен опит. Важно за това лечение е, че след него задължително трябва да последва антирезорбтивна терапия, т.е. това е част от терапевтичен курс.
- Има ли нови терапевтични алтернативи в света и кога ще станат достъпни за българските пациенти?
- В момента във фази на проучвания на различни етапи са терапии, които по-скоро усъвършенстват познатите досега. Очаква се анаболен препарат през устата, антисклеростинови препарати. Но съвсем нови класове – скоро не. Търси се оптимизиране в последователността на прилагане на познатото лечение.
- Съвременни научни открития променят ли разбирането за процесите зад остеопорозата и как би се отразило това на терапевтичния подход?
- Съвременната наука акцентира много на стареенето и борба с него. В тази връзка и остеопорозата е болест на остаряването и се разработват нови молекули, но те са далеч от клинично приложение.
- Кои са най-важните практически правила, които пациентите трябва да спазват при налагащото се дългосрочно лечение?
- Основно правило според мен е да не се самолекуват. Да изберат лекар, на когото да имат доверие и да спазват стриктно препоръките му. Преди всичко да се отстранят вредните навици. Изключително важно е лечението да е навременно, подходящо, комплексно и с достатъчна продължителност. Да се хранят с достатъчно белтък, калций съдържащи се храни, да се движат, да се профилактират паданията, да не се вдига тежко.
Проследяването на костната плътност е важно, но то трябва да се извършва при качествено измерване и грамотно тълкуване. Костната плътност е само един фактор от оценка на фрактурния риск и трябва да се оценяват всичките му компоненти.
- Какъв тип двигателна активност и физическо натоварване са безопасни за костната система, когато вече е с намалена плътност?
- Движението – ходене, танци, изкачване на стълби, малки гирички, упражнения с голяма топка, на която се седи, са подходящи. Важно е гърбът да е изправен, да не се навеждат, да не вдигат наведени големи тежести, а да приклякват. При вече счупени прешлени лягането и ставането от легло се извършват с помощта на ръката настрани и после – на гръб.
Милена ВАСИЛЕВА
