Доц. д-р Любомир Маринчев: Подаграта е предотвратима с правилно хранене и лечение

Доц. д-р Любомир Маринчев, д.м., завършва медицина през 1983 г. в Медицинската академия в София. Има специалности по вътрешни болести (1992 г.) и ревматология (1994 г.). Специализира в Хюстън, САЩ, през 1992 г. под ръководството на проф. д-р Франк Арнет. От 2009 г. и понастоящем е един от рецензентите на британското ревматологично списание Rheumatology, от 2015 г. и на американското научно-медицинско списание Medical Science Monitor. 

Член е на Българското научно дружество по ревматология, на което е и секретар от 1998 до 2002 г. 

От 1996 г. до 2012 г. е главен асистент в Клиниката по ревматология в УМБАЛ “Св. Иван Рилски” в София. Началник е на Отделението по ревматология в УМБАЛ “Софиямед” от създаването на болницата през 2012 г.

Разговаряме с д-р Любомир Маринчев за терапията и поведението при т.нар. кралска болест - подаграта.

- Доц. Маринчев, какво представлява подаграта?

- Подаграта е заболяване, което възниква в резултат на отлагане на кристали от пикочна киселина  в ставите и околоставните меки тъкани. Това води до ставни и/или околоставни кризи.

- Какво е характерно за заболяването?

- То протича в няколко стадия. Остро кризисният стадий протича с подагрозни кризи. Кризата започва остро, често през нощта, със силна болка, оток и зачервяване на засегната става/стави. Симптомите може да бъдат ограничени в една става (най-често голямата палецова става на стъпалото) или няколко стави.

Как да облекчим болката при подагра?

Заболяването често засяга и други стави - глезен, коляно, по-рядко лакътна става, китка или малките стави на пръстите на ръцете. Ставната криза е много силна и приковава болния на легло. Обикновено продължителността е няколко дни, но понякога има по-дълъг ход. Болните може да имат и системни оплаквания, като повишена темперартура, левкоцитоза, ускорена СУЕ, CRP и др.

- Кои хора най-често са засегнати?

- Честотата на заболяемост нараства значително през последните няколко десетилетия от живота на човек, като заболяването засяга около 2.1 млн. души по света. Кризите, предизвикани от болестта, могат да се появят на всякаква възраст, но това се случва най-често при хора над 40-50 г. 

Подаграта се среща 5 пъти по-често при мъжете, отколкото при пременопаузални жени – честотата на заболяемост нараства при жените след менопауза, тъй като функцията на естрогените отслабва, а те усилват излъчването на пикочната киселина през бъбреците.

- Как се диагностицира?

- Диагнозата подагра се поставя въз основа на анамнезата, клиничния преглед и изследване на ставна течност за кристали пикочна киселина. Изследването само на пикочната киселина в серума невинаги показва наличието на подагра, тъй като има немалко пациенти, при които нивото на киселината е повишено, но те не развиват подагра. Това състояние е известно като хиперурикемия, но не е подагра. 

Често нивото на пикочната киселина може да бъде нормално по време на криза, тъй като тя се е отложила под форма на кристали в ставите, ставните структури и/или меките тъкани. Диференциална диагноза на пациентите с подагра се прави след скоро прекарани травми, инфекциозни артрити, целулит, други възпалителни ревматични заболявания (ревматизъм, синдром на Райтер, псориатичен артрит), псевдоподагра, изострена остеоартроза.

- Какво може да ускори появата на подагра?

- Натрупването на пурини води до натрупване на соли на пикочната киселина в хрущялите, ставите и тъканите. Когато има нарушение в диетата при пациенти, които приемат повече пурини, се стига до повишаване на нивата на пикочната киселина и подагра. Заболяването поразява и бъбреците. Повишената киселина е биохимично нарушение в обмяната на пурините. Затова приемането на храни, които съдържат пурини, т.е белтъчини, има основно значение за регулиране метаболизма на киселината

Доц. д-р Любомир Маринчев

- Какви храни препоръчвате да консумират хората с подагра?

- Преди всичко да не консумират храни, богати на белтъчини. Бих искал да уточня, че храните се делят на забранени, ограничени и разрешени. 

Към забранените спадат: вътрешности, дивеч, месни бульони, хайвер, гъби, мазни меса и риби. Към храните, които може да се консумират, но в силно ограничени количества, спадат: варива, листни зеленчуци, сливи. Разрешените храни включват млечни произведения, плодове, зеленчуци, картофи, ориз, нетлъсти меса (без бульона) от възрастни животни (младите животни съдържат повече пурини).

Алкохолът се забранява, като в това число влизат бира, червени вина, концентрати. Човек с подагра може да си позволи само малки количества бяло сухо вино. 

Много важна е консумацията на голямо количество вода - 2 до 3 л дневно. За предпочитане е водата да бъде алкална с оглед алкализиране на урината и предотвратяване образуването на уратни бъбречни камъни. 

Пациентите с подагра трябва да знаят, че заболяването невинаги е лесно да се диагностицира и понякога е упорито на лечение. Поради това болните трябва да се обръщат към ревматолог и да не провеждат самолечение.

- До какви усложнения може да доведе подаграта? 

- Усложненията на подаграта могат да бъдат вторична остеоартроза (след голяма давност на болестта и многократни кризи), хронифициране с поява на тофи, бъбречно увреждане (подагрозна нефропатия), което може да доведе до бъбречна недостатъчност.

- Възможно ли е подаграта да е свързана и с други болести?

- Да, развитието на подаграта може да бъде свързано и с някои заболявания, сред които са сърдечносъдовите, болестта на Пейджет, ревматоиден артрит (РА), метаболитен синдром (захарен диабет, затлъстяване, повишени масти в кръвта, артериална хипертония), хематологични заболявания, при които има разпад на клетки, неопластични болести.

Полезни рецепти при подагра

- Какво е лечението?

- Относно лечението на ставната криза, на първо място пациентите трябва да знаят, че е необходим покой на засегнатата или засегнатите стави. Локалното лечение на ставите с лед (криотерапия) е успешно и трябва да се прилага. Правят се обтривания с лед на засегнатата става 2-3 пъти дневно, по 5-10 минути. 

Не се прилага локално топлина!

Класическите средства за блокиране на ставната криза са Colchicine (в първите 24 часа от началото на кризата), нестероидните лекарства (НСПВС), и кортикостероидите. НСПВС не се комбинират помежду си с оглед на страничните им ефекти върху гастроинтестиналния тракт, сърдечносъдовата система и бъбречната функция, особено при по-възрастни пациенти над 65 г., които са и рискова група. 

Междукризисният период представлява времето без симптоми между кризите, често е налице повишена пикочна киселина в кръвта. В този период се провежда лечението на повишената пикочна киселина. Лечението, което се провежда в междукризисния период, се случва след напълно отзвучала подагрозна криза.

Повишената пикочна киселина се лекува с медикаменти, които подтискат нейното образуване или усилват излъчването й през бъбреците. Затова преди започването на това лечение се изследва пикочната киселина в серума на болните и 24-часова урина.

В зависимост от стойностите се прилага съответният медикимент. Когато е започнато такова лечение и настъпи ставна криза, то не се спира, а се намалява дозата, тъй като спирането му води до повишаване отново на пикочната киселина в рамките на 1 седмица, което причинява задълбочаване на кризата и тя става по-продължителна.

Хронична подагра с тофи или подагрозна артропатия обикновено се развива след 10 и повече години на остра интермитентна подагра. Тофите често „фистулизират“ и съдържимото изтича, но почти никога не нагнояват поради киселото им pH. Локализират се по ушните миди, външната повърхност на ставите. Трябва да се отдиференцират от ревматоидни възли, тумори, ксантоми и др. Когато е налице подагрозна артропатия, ставното засягане включва много на брой стави, има хроничен ход и трябва да се отдиференцира от ревматоиден и други видове хроничен  артрит. 

Мария ИВАНОВА