Внезапен задух, учестен пулс, замаяност и силна тревожност - много често тези симптоми днес се приписват на пристъпи на паническа атака. В някои случаи обаче тези признаци е много вероятно да се дължат на специфични проблеми, свързани с физическото ни здраве, а не са предизвикани от психиката.
Кои състояния може да се маскират като панически атаки - една често срещана ситуация, при която симптомите наподобяват паническа атака, са сърдечносъдови и респираторни нарушения. Те включват епизоди на учестен пулс, функционални респираторни нарушения и силно мускулно напрежение в гърдите и врата. Човек може да усеща стягане в гърдите, затруднено дълбоко и плитко дишане.
Тези състояния често не са свързани с „прищипан нерв“ в общия смисъл, а с комбинация от фактори – мускулно напрежение, намалена подвижност на гръдния кош и дихателни модели. Напрежението в тялото влияе на дишането и благосъстоянието ни. Когато мускулите в гръдния кош, врата и диафрагмата не се намират в спокойно състояние, това оказва силно въздействие върху начина, по който си поемаме въздух.
Дишането често става по-бързо и повърхностно с преобладаване на дишането в горната част на гръдния кош и повишено използване на спомагателните дихателни мускули. На този фон може да възникне субективно усещане за задух. Опитвайки се да „поеме достатъчно въздух“, човек започва да диша по-често и дълбоко, което понякога води до хипервентилация – състояние, при което нивата на въглероден диоксид в кръвта намаляват. Това води до замаяност, слабост, изтръпване на крайниците и учестен пулс.
Тези усещания са субективно много подобни на паническа атака и могат да увеличат тревожността. Ролята на автономната нервна система във формирането на симптомите също е много голяма. Тя регулира дишането, сърдечната честота и съдовия тонус, участвайки в реакцията на организма към стрес. Сигналите от тялото, включително тези, свързани с мускулно напрежение и дискомфорт, често се възприемат като признак на дистрес и да увеличат активирането на стресовата реакция
Това води до учестен сърдечен ритъм, променено дишане и усещане за вътрешно напрежение. В същото време действа обратна връзка: тревожността и стресът сами по себе си увеличават мускулното напрежение и телесния дискомфорт. Създава се порочен кръг, в който телесните усещания усилват тревожността, а тревожността усилва физическите симптоми. Ето как е свързана хроничната болка с тревожността - синдромът на хроничната болка също може да играе съществена роля в развитието на тревожни реакции.
Дългосрочната болка се счита за стресор за нервната система. Постоянните сигнали за дискомфорт от мускулите и ставите повишават общото ниво на бдителност на мозъка. В резултат на това дори малки промени в благосъстоянието могат да бъдат възприети като заплаха.
Как да различим паническа атака от физическо разстройствоРазграничаването на паническа атака от физически симптоми може да се постигне само след внимателна оценка на състоянието. Първоначално е важно да се изключат състояния, които могат да се проявят по подобен начин. За да направи това, лекар или невролог ще определи: • как е започнал пристъпът; • колко дълго е продължил; • симптомите свързани ли са с физическа активност; • има ли някаква болка в гърдите, сърцебиене, епизоди на загуба на съзнание. При необходимост се предписват допълнителни изследвания. Ако се изключи сериозна соматична патология, може да се оцени приносът на физически фактори като мускулно напрежение, абнормни дихателни модели и ограничена подвижност на гръдния кош и цервикоторакалния регион. Именно тези функционални нарушения лекарят най-често разглежда, като оценява стойката, подвижността на тъканите, дихателните модели и зоните на хронично напрежение. |
Милена ВАСИЛЕВА
