11-ата Международна среща по проблемите на вирусния хепатит предстои в Сеул, Южна Корея, събра експерти, които споделят опит в диагностичните и терапевтичните постижения в борбата с хепатита. Здравните системи във всички държави си поставят за цел да намалят новите случаи и смъртността от вирусен хепатит.
Според Световната здравна организация приблизително 254 000 000 души по света живеят с хронична инфекция с хепатит B – много от тях без дори да подозират. Всяка година се появяват нови 1 200 000 новоинфектирани. Вирусът се предава чрез заразена кръв или други телесни течности. Инфекцията може да отшуми спонтанно през първите шест месеца, но може и да стане хронична.
Наличните в момента лекарства за хепатит B могат да намалят вирусното натоварване, но не могат да осигурят пълно излекуване. Хроничните инфекции с хепатит B са една от основните причини за чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином. Разпространението му в световен мащаб, потенциално тежкото протичане и ограничените терапевтични възможности, са причината да се акцентира все повече върху ваксинациите, които единствени могат да осигурят надеждна и дълготрайна защита.
Здравните власти препоръчват ваксини да се поставят на всички кърмачета и рискови групи
Освен моновалентните се предлагат и комбинирани, които покриват и други болести. За кърмачета и малки деца обикновено се използват 6-компонентни ваксини. Те предпазват не само от хепатит B, но и от дифтерия, тетанус, коклюш (магарешка кашлица), полиомиелит и Хемофилус инфлуенце тип Б, която причинява най-често ларингити, но и пневмонии, менингит и остеомиелит.
Ваксинацията срещу хепатит B косвено пази и от заболяването хепатит D, тъй като този вирус може да се появи само при инфекция с хепатит B. Заболяването атакува черния дроб и може да причини както остро, така и хронично състояние. Средногодишно според СЗО от хепатит B умират 1 100 000 души, най-вече от цироза и хепатоцелуларен карцином – първичен рак на черния дроб
Болестта се превръща в основен глобален здравен проблем. Инфекцията, придобита в зряла възраст, води до хроничен хепатит в по-малко от 5% от случаите, но ако се заболее в ранното детство, почти винаги се стига до хронично протичане до края на живота. Повечето хора не изпитват никакви симптоми, когато са новозаразени, но при някои заболяването протича остро в продължение на седмици. Болните забелязват пожълтяване на кожата и очите – жълтеница, урината им е много тъмна на цвят, чувстват силна умора, гадене, повръщане и болки в корема.
Когато протича в остра форма, хепатит В може да доведе до чернодробна недостатъчност и фатален край. Тъй като вирусът се предава чрез кръв, се прилагат строги мерки при кръводаряване.
Грижите за хора с остър хепатит B се фокусират основно върху овладяването на симптомите
Болните трябва да се хранят здравословно и да пият много течности, за да предотвратят дехидратация, заради повръщането и силното разстройство. СЗО препоръчва целенасочено тестване на хора със съмнения за чернодробно заболяване, кръводарители и бременни жени, за да се осигури превенция на предаването на вируса от майка на дете.
Експертите смятат, че трябва да се тестват и специфичните групи с висок риск - мигранти от ендемични региони, партньори или членове на семействата на заразени лица, здравни работници, затворници, хомосексуални, транссексуални и заразени с ХИВ. Няма специфично лечение за острата форма на хепатит B, но при хроничният се прилагат антивирусни средства. Повечето хора, които започват лечение за хепатит B, трябва да го продължат до края на живота.
|
♦ Смята се, че ваксината предпазва в продължение поне на 20 години, а вероятно и много повече. Глобалните стратегии на Европейската комисия и СЗО за вирусния хепатит до 2030 г. насочват здравния сектор към прилагане на стратегически мерки, с които да се постигне минимизиране на вирусния хепатит и особено хроничните форми на B и C. В световен мащаб се оценява, че около 50 000 000 души имат хронична инфекция с вируса на хепатит C, и около 1 000 000 нови случаи се появяват всяка година. В момента няма ефективна ваксина срещу хепатит C. Вирусът не се разпространява чрез кърма, храна, вода или случаен контакт като прегръдка, целувка и споделяне на ястия или напитки със заразен човек. Може да отнеме между две седмици и шест месеца след заразяването, за да се появят първите симптоми. |
Денис МАРТИНОВ
