С нова високоспециализирана апаратура, която значително разширява капацитета й за провеждане на въздушна медицинска евакуация на тежко болни и пострадали пациенти, разполага Военномедицинската академия.
Нови пет пълни комплекта включват монитор за жизнени показатели, респиратор, перфузор, кислородни бутилки, както и допълнително оборудване – дефибрилатор и аспирационна помпа. Тази апаратура позволява поддържането на интензивни грижи и реанимационна готовност по време на транспорт на дълги разстояния.
С внедряването й вече има възможност за осъществяване на едновременна въздушна евакуация при до петима пациенти в тежко състояние, които се нуждаят от непрекъснато наблюдение и високоспециализирано лечение по време на полет.
Апаратурата е сертифицирана за работа на борда на самолет и е в готовност за незабавно монтиране, което гарантира бърза реакция при спешни ситуации. ВМА е единствената болница в страната, която разполага както със специализирано оборудване, така и с подготвени медицински екипи за въздушна медицинска евакуация. В тясно сътрудничество с военновъздушните сили те могат да реагират при екстремни условия - масови бедствия, аварии и военни конфликти, когато е необходимо бързо извеждане и стабилизиране на голям брой пострадали.
Въздушната медицинска евакуация изисква не само техника, но и отлично подготвени екипи, които могат да работят в динамична и рискова среда, подчертава проф. Любомир Алексиев, началник на Катедрата по авиационна и морска медицина в академията. Медицинските екипи провеждат редовни тренировъчни полети при различни сценарии и летателни условия с цел поддържане на висока оперативна готовност и усъвършенстване на координацията между медицинските и авиационните структури.
Въздушната медицинска евакуация е критичен елемент от съвременните системи за спешна помощ и отбранителни способности. Тя позволява бързото транспортиране на пациенти от труднодостъпни райони или зони с повишен риск като същевременно осигурява непрекъсната интензивна грижа по време на полета – фактор, който често е решаващ за изхода от лечението.
Въздушното спасяване в Европа в последните години е силно развита система, която разчита предимно на специални транспортни хеликоптери за спешна медицинска помощ.
В Германия например съществуват над 85 станции и редица организации за спасителни дейности. Европа е вторият по големина пазар в света за въздушно спасяване, който се очаква да нарасне двойно до 2034 г.
Хеликоптерът за спешна помощ Airbus H135 е най-често използваният. Той е с възможности и за интензивно лечение по време на трансфери между болници. Съвременните хеликоптери съответстват на мобилни интензивни отделения.
Особено забележителен случай от октомври 2025 г. показва ефективността на европейското въздушно спасяване. 64-годишен мъж пада, докато се спуска от планината Säuling в Тирол, и загива на място. Неговите спътници, група млади хора, са невредими, но с тежка хипотермия и заседнали в опасен скалист проход
Поради стръмния терен, надморската височина повече от 2000 метра и студа е поискан специализиран спасителен хеликоптер с лебедка. Спасителите трябва да извадят младежите от скалната стена с помощта на въже, тъй като кацането там е невъзможно. Младите хора са спасени и транспортирани до Зьолден.
В този случай има висок риск, тъй като операциите на тази надморска височина и при такъв терен изискват изключително опитни пилоти и планински спасители.
Студът и бурният вятър в подобни спасявания са като състезание с времето, защото се цели максимално елиминиране на хипотермия при пострадалите. Според статистиката са извършени повече от 49 000 мисии през 2025 г., а специалните мисии със спасителни лебедки са се увеличили с 5%. Първата успешна мисия по въздушно спасяване с хеликоптер в България е проведена през 2024 г. и е финансирана от ЕС.
Карина ХРИСТОВА
