Всеки втори българин доплаща за здраве, като делът на хората, които плащат различни медицински услуги от джоба си нараства. Респективно, скача и недоволството към пакета, който покрива Здравната каса и вече надхвърля 60%.
Това показва проучване на агенция “Тренд“ по поръчка на Лекарския съюз, което бе представено на форума “Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“.
Данните сочат, че българите правят ясно разграничение между доверието към медицинските специалисти и доверието към институциите, които управляват системата. В същото време се открояват няколко основни проблема – усещане за недостатъчно покритие на здравните услуги, значителна финансова тежест за домакинствата и съмнения относно ефективността на управлението и контрола в системата.
81% от анкетираните заявяват, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти – 79%. Доверието към лечебните заведения също е относително стабилно – приблизително шест от всеки десет респонденти заявяват, че имат доверие както на държавните и общинските болници, така и на частните. Според анкетираните по-добре покрити от НЗОК трябва да са образните изследвания - 47%, профилактични прегледи - 37%, скъпи терапии и специализирани лечения – 37%, дентални услуги – 35%, лекарства, които в момента не се покриват – 30%. Прави впечатление, че сред дадените възможности за отговор в проучването липсват различни услуги в болниците, за които пациентите доплащат, което не кореспондира с предходно изразени нагласи от пациенти.
Същевременно картината се променя значително, когато вниманието се насочи към институциите, които управляват системата. Доверието към НЗОК и Министерството на здравеопазването е значително по-ниско. Данните показват ясно разделение между отношението към медицинската професия и отношението към институционалната организация на здравеопазването. Почти всички граждани заявяват, че са здравно осигурени, но по-малко от половината от тях са наясно върху каква сума се осигуряват. Здравните разходи представляват значително финансово натоварване за много български домакинства. Димитър Ганев от "Тренд" съобщи, че за около 800 хиляди души, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест.
Комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система.
Най-често посочваният проблем са корупционните практики в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти и слабостите в управлението на лечебните заведения. Значителен дял от хората посочват и недостатъчния контрол върху качеството на медицинските услуги, както и неравномерния достъп до здравеопазване в различните региони на страната.
Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите - 80%, подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според повечето анкетирани тази мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.
Общата картина, която се очертава от изследването, е на система, към която гражданите имат противоречиво отношение. От една страна, доверието към медицинските специалисти остава сравнително високо. От друга страна, институционалната организация на здравеопазването се възприема значително по-критично.
