Почти всеки е чувал за високия холестерол и кръвното налягане като основни показатели за опасност от инфаркт и инсулт. Кардиолозите обаче обръщат все по-голямо внимание и на друг фактор, който често остава незабелязан – хроничното нискостепенно възпаление в организма.
То обикновено не причинява болка или други ясни симптоми. Когато продължава дълго, обаче може да участва в развитието на атеросклерозата, да ускори образуването на плаки в артериите и да повиши вероятността от сериозни сърдечно-съдови усложнения.
Именно затова все по-често се обсъжда изследването на високочувствителния С-реактивен протеин, познат като hsCRP. Това е лабораторен показател, който открива много ниски концентрации на С-реактивния протеин и може да даде допълнителна информация за възпалителния риск.
В научно становище от 2025 г. Американският колеж по кардиология призовава за по-широко изследване на hsCRP при хора без диагностицирано сърдечно-съдово заболяване, както и при пациенти, които вече са преживели такова.
Американската сърдечна асоциация също посочва, че тестът може да помогне за по-точна оценка, особено когато стандартно изчисленият риск е граничен и решението за лечение не е еднозначно.
Стандартен CRP и hsCRP не са едно и също изследване
И двата теста измерват един и същ белтък, произвеждан основно от черния дроб в отговор на възпаление. Разликата е в чувствителността на лабораторния метод и в целта, за която се използва резултатът.
Стандартният CRP обикновено се назначава при съмнения за по-силно изразен възпалителен процес. Той може да се използва при инфекции, автоимунни заболявания, травми, следоперативни състояния и за проследяване на активността на определени заболявания.
Високочувствителният CRP измерва значително по-ниски концентрации. Той е предназначен основно за оценяване на нискостепенното системно възпаление, свързано с бъдещия риск от атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания.
Важно е да се знае, че hsCRP не показва откъде идва възпалението и не доказва самостоятелно наличието на заболяване на сърцето. Тестът е маркер, който трябва да се разглежда заедно с холестерола, кръвното налягане, кръвната захар, възрастта, тютюнопушенето, теглото, фамилната обремененост и останалите рискови фактори.
Защо hsCRP привлича вниманието на кардиолозите
Традиционните показатели остават изключително важни. Високото кръвно налягане, повишеният LDL холестерол, диабетът, тютюнопушенето, затлъстяването и обездвижването продължават да бъдат сред основните причини за сърдечно-съдови заболявания.
Въпреки това не всички инфаркти и инсулти могат да бъдат предвидени достатъчно точно само чрез тези показатели. Някои хора преживяват сърдечно-съдово събитие, въпреки че стойностите на холестерола им не изглеждат тревожни и не попадат в очевидно високорискова група.
Според д-р Пол Ридкер, директор на Центъра за превенция на сърдечно-съдовите заболявания в болницата „Бригам енд Уиминс“ и изследовател в Харвард, измерването на възпалителните маркери може да помогне да бъдат открити пациенти, чийто риск иначе би останал подценен.
Данните, обобщени от Американския колеж по кардиология, показват, че hsCRP е един от най-добре проучените маркери на системното възпаление. При пациенти с вече установено сърдечно-съдово заболяване стойността му може да бъде поне толкова информативна за бъдещи усложнения, колкото нивото на LDL холестерола, включително при хора, приемащи статини.
Как възпалението уврежда кръвоносните съдове
Възпалението е естествен защитен механизъм. То помага на организма да се справи с инфекции, травми и други увреждания. Проблемът възниква, когато възпалителният процес не отшуми и остане активен продължително време.
Хроничното възпаление може да наруши функцията на вътрешната обвивка на артериите, известна като ендотел. То участва и в задържането на имунни клетки и липиди в съдовата стена, което подпомага образуването и нарастването на атеросклеротичните плаки.
Възпалителните процеси могат също да направят повърхността на плаката по-нестабилна. При нейното разкъсване организмът образува кръвен съсирек, който може внезапно да блокира артерия. Ако това се случи в съд на сърцето, може да настъпи инфаркт, а при запушване на мозъчна артерия – исхемичен инсулт.
hsCRP не измерва директно възпалението само в кръвоносните съдове, а отразява системната възпалителна активност. Повишената му стойност обаче е свързана с по-голяма вероятност от бъдещи сърдечно-съдови събития.
Как се тълкуват резултатите
В традиционно използваната оценка стойности под 1 mg/L се свързват с по-нисък относителен сърдечно-съдов риск, между 1 и 3 mg/L – със среден, а над 3 mg/L – с по-висок риск.
В съвременните американски препоръки hsCRP от 2 mg/L или повече се разглежда като фактор, който може да усили общата оценка на риска. Това не означава, че всеки човек с подобен резултат има сърдечно заболяване или задължително трябва да започне лечение.
Стойността трябва да бъде преценена в контекста на цялостното здравословно състояние. Значение имат възрастта, нивото на LDL холестерола, кръвното налягане, наличието на диабет, бъбречно заболяване, фамилна обремененост и начинът на живот.
Кога резултатът може да бъде временно повишен
hsCRP е чувствителен, но неспецифичен показател. Това означава, че може да се повиши по много причини, които нямат пряка връзка със сърцето.
Не е подходящо рискът да се оценява чрез този тест по време на остра инфекция, висока температура, активно автоимунно заболяване или непосредствено след операция, сериозна травма и друго състояние, предизвикващо изразена възпалителна реакция.
Особено високи стойности, например над 10 mg/L, могат да бъдат резултат от временен остър процес. В подобни случаи се препоръчва изследването да бъде повторено след около две до три седмици, когато човекът се е възстановил. При последователно повишени резултати лекарят трябва да потърси други възможни причини за възпалението и да оцени общия сърдечно-съдов риск.
Кога тестът може да промени лечението
Резултатът от hsCRP може да помогне на лекаря, когато не е ясно дали човек трябва да започне или да засили терапия за понижаване на сърдечно-съдовия риск.
Едно от най-известните проучвания по темата е JUPITER. В него участват 17 802 привидно здрави мъже и жени, които нямат високи стойности на LDL холестерола, но имат hsCRP от поне 2 mg/L. Участниците са разпределени да приемат розувастатин или плацебо.
При лекуваните с розувастатин е отчетено относително намаление с 44% на комбинирания показател, включващ инфаркт, инсулт, сърдечно-съдова смърт, артериална реваскуларизация или хоспитализация за нестабилна стенокардия. Резултатът не означава, че hsCRP сам по себе си е достатъчна причина за назначаване на статин, но показва, че възпалителният риск може да бъде важен при избора на превантивна стратегия.
Статините понижават LDL холестерола и при много пациенти намаляват и hsCRP. Решението за започване на медикамент обаче трябва да бъде индивидуално и да се вземе след лекарска оценка на потенциалните ползи, нежеланите реакции и общия риск.
Самостоятелното започване или спиране на терапия единствено въз основа на лабораторен резултат не е препоръчително.
Как начинът на живот влияе върху възпалението
Нискостепенното възпаление може да бъде повлияно и чрез ежедневните навици. Редовната физическа активност, отказването от тютюнопушене, поддържането на здравословно тегло и контролът на кръвната захар допринасят за намаляване на сърдечно-съдовия риск.
Американският колеж по кардиология препоръчва поне 150 минути умерена физическа активност седмично или 75 минути по-интензивно движение. Средиземноморският и DASH хранителният режим също се свързват с благоприятно влияние върху системното възпаление.
Храненето трябва да включва повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки, риба и ненаситени мазнини, като същевременно се ограничат силно преработените храни, добавената захар, трансмазнините и прекомерният прием на сол.
Кой може да обсъди изследването с лекар
Научното становище на ACC от 2025 г. подкрепя по-широкото изследване на hsCRP както при първична, така и при вторична профилактика. В ежедневната практика тестът може да бъде особено полезен при хора с граничен или междинен изчислен риск, при фамилна обремененост, метаболитни нарушения или несъответствие между останалите лабораторни резултати и клиничната картина.
Изследването може да има значение и при пациенти с вече диагностицирана атеросклероза, прекаран инфаркт, инсулт или заболяване на периферните артерии. При тях повишеният hsCRP може да показва остатъчен възпалителен риск, който остава въпреки контролираните стойности на холестерола.
Тестът е сравнително достъпен и може да бъде направен заедно с останалите кръвни изследвания. Той обаче не трябва да се възприема като заместител на липидния профил, измерването на кръвното налягане или лекарския преглед.
„Не можем да лекуваме онова, което не измерваме“, е един от основните аргументи на д-р Ридкер в подкрепа на по-широкото проследяване на възпалителния риск. Практическата цел не е поставянето на диагноза само чрез един лабораторен показател, а изграждането на по-пълна представа за сърдечно-съдовото здраве на пациента.
Повишеният hsCRP не е присъда и не означава задължително предстоящ инфаркт или инсулт. Той е сигнал, който може да помогне на лекаря и пациента да обсъдят по-навременни промени в начина на живот, допълнителни изследвания или подходящо лечение.
