Шофирането на автомобил с ръчна скоростна кутия изисква едновременно координиране на съединителя, смяна на предавките и внимание към пътя и придвижването. Японският невролог проф. Рюта Кавашима от университета Тохоку е открил, че смяната на предавките активира областите на мозъка, отговорни за паметта, концентрацията и вземането на решения.
Постоянното жонглиране с различни задачи е предизвикателство за мозъка и действа като мини умствена тренировка в ежедневието. Екипът на невролога обаче подчертава, че шофирането на такъв автомобил само по себе си не предпазва от деменция или други когнитивни нарушения.
По-скоро това е една от многото дейности, които стимулират мозъка чрез активно учене и координация - подобно на изучаването на музикален инструмент или на нов език. Тъй като автомобилите с ръчна скоростна кутия стават все по-редки, проучването служи като напомняне, че дори ежедневните навици могат да допринесат положително за поддържането на ума във форма и остър.
В изследването си проф. Кавашима предполага, че шофирането на автомобил с ръчна скоростна кутия може да предложи значителни ползи за здравето на мозъка. Това откритие е забележително, като се има предвид нарастващото предлагане на превозни средства с автоматично управление на съвременния автомобилен пазар.
Проф. Кавашима е установил, че шофирането на превозно средство с ръчна скоростна кутия активира префронталния кортекс, областта на мозъка, свързана с вземането на решения, контрола на поведението и обработката на информация. Този процес се случва, когато водачът едновременно натиска съединителя, превключва предавките, контролира газта и възприема обкръжението на пътното движение. За разлика от автоматичните превозни средства, шофирането на автомобил с ръчна скоростна кутия изисква от водача постоянно да преоценява ситуацията, за да избере подходящата предавка.
Според Кавашима именно тази необходимост от координиране на множество действия едновременно превръща шофирането във форма на когнитивно обучение, а не просто в пасивно упражнение. Неговото изследване показва, че редовното шофиране на превозни средства с ръчни трансмисии, включително мотоциклети и автомобили, има значително влияние върху поддържането на психичното здраве и когнитивните функции.
В съвременния свят деменцията засяга повече от 6 000 000 души в Европа всяка година. При ръчните скоростни кутии се изисква значително повече умствена ангажираност, отколкото шофирането на автомобил с автоматична скоростна кутия. Водачът трябва постоянно да координира движенията на ръцете и краката си, да следи движението, обстановката. И още - ситуацията на пътя, като избира подходящата предавка и съобразява скоростта с оборотите на двигателя.
Изследователят посочва, че подобно редовно умствено натоварване представлява вид ежедневно упражнение за мозъка, което би могло да бъде особено полезно в общества с все по-застаряващо население. С автоматичните трансмисии и особено с бъдещите автономни превозни средства водачът е значително по-малко ангажиран с тези задачи.
Проф. Кавашима
Японските експерти призовават по-възрастните водачи да не се отказват от автомобилите с ръчни скорости в името на удобството, което ще имат при автоматика. Те се позовават на резултатите от своето изследване, а не просто носталгия. Това е неврология. По-сложните двигателни задачи зад волана държат мозъка в готовност. Мултитаскингът зад волана поддържа сивото вещество активно с изискването за постоянно внимание и синхронизирана работа на четирите крайника.
Водачът трябва да предвижда оборотите на двигателя, да избира правилната предавка и прецизно да дозира натиска върху педалите на съединителя и газта. В автомобил с автоматична трансмисия ролята на водача се стеснява до управление на волана и спиране. Ръчните скорости налагат постоянни когнитивни усилия. Изследователите заключават, че подобно всекидневно упражнение действа като естествена бариера срещу деменция и други когнитивни нарушения. Тези болести често засягат по-възрастните шофьори. Именно тук е стратегическото противоречие.
Маркетинговите отдели ни продават безопасност чрез автоматизация. Медицинската гледна точка обаче подсказва, че прекалената помощ с времето може да притъпи вниманието и скоростта на реакциите на водача. Когато шофьорите вече не трябва сами да вземат решения, скоростта на мисловните им процеси също може да се забави. Автомобилите с двигатели с вътрешно горене и ръчни скорости едва ли ще се върнат масово на пазара. Въпреки това проучването може да създаде нова ниша. Подобно на виниловите плочи в музикалната индустрия ръчната скоростна кутия може да остане избор за осъзнатия водач, който цени контрола и умствената острота. Възможно е дори да видим симулационни технологии или ръчни режими в електромобили, които имитират смяна на предавките и дават на водачите нужната когнитивна натовареност.
Засега посланието е достатъчно ясно: който иска да запази бистър ум в напреднала възраст, може да обмисли да натиска педала на съединителя възможно най-дълго.
Денис МАРТИНОВ
