7 от 10 възрастни с диабет са в трудоспособна възраст и рискът нараства на работното място, сочат данните на Международната диабетна федерация, разпространени по повод Световния ден на диабета 14 ноември.
589 милиона възрастни по света живеят със захарен диабет – 1 от всеки 9, а около 252 милиона, което е половината от тях, изобщо не знаят, че имат това заболяване. Данните представиха от Българското дружество по ендокринология и акцентираха, че хората с хронични заболявания имат нужда от повече подкрепа и разбиране на работното си място. За съжаление дори и в днешно време хората с диабет се боят от стигма и дискриминация и се притесняват да говорят за заболяването си.
Това понякога се отразява както на психичното им здраве, така и на възможностите им за кариерно развитие. А работната среда трябва да бъде място, където хората с диабет да се чувстват сигурни, оценени и свободни да управляват заболяването си без страх, обяви доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология. Глобалната картина показва, че 7 от 10 възрастни с диабет или 412 милиона души са в трудоспособна възраст, като психично състояние свързано с диабета, докато е бил на работа. И почти всеки възрастен с диабет е преживявал бърнаут заради ежедневните грижи и контрол на заболяването.
Лечението на захарния диабет в България има сериозно развитие в последните години. Пациентите имат достъп до най-модерните терапии за захарен диабет тип 1 и тип 2 в света. През последните години в лечението на диабет тип 1 сериозно навлизат технологиите – инсулинови помпи, сензори, затворени системи. Подкрепа има и от страна на институциите по отношение на съвременните терапии, съобщи проф. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София. Да 2030-а година трябва да бъдат направени пет важни крачки, според Световната здравна организация.
Основните цели са 80% от хората с диабет да бъдат реално диагностицирани, 80% от получилите диагноза да могат да поддържат добър гликемичен контрол и контрол на артериалното налягане, 60% от хората с диабет над 40 години да получават статини и всички хора с диабет тип 1 да имат пълен достъп до инсулин и средства за контролиране на заболяването. Хора с наднормено тегло и затлъстяване и поне един рисков фактор трябва да бъдат редовно проследявани от ендокринолозите.
Сред рисковите фактори се нареждат фамилна анамнеза за диабет, сърдечносъдово заболяване, артериална хипертония, дислипидемия, синдром на поликистозни яйчници, заседнал начин на живот, състояния, свързани с инсулинова резистентност, като „омазнен“ черен дроб.
Риск има при прием на определени лекарства и панкреатит
Сериозен самостоятелен рисков фактор е гестационният диабет – всички жени, които са имали гестационен диабет трябва да бъдат проследявани от ендокринолозите през целия си живот. Това подчерта доц. д-р Невена Чакърова, ендокринолог в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София. За всички, които нямат рискови фактори, скрининг се препоръчва след навършване на
35- годишна възраст и това не е еднократен акт. И при нормални резултати от лабораторните изследвания, в зависимост от степента на риск и нивата на кръвната захар, се определя интервалът за следващо изследване. Хората с предиабет трябва да бъдат проследявани минимум веднъж годишно. Тази година Българското дружество по ендокринология ще разпространи скрининговия тест FINDRISC за оценка на риска от захарен диабет сред всички свои членове в страната.
Глобалните данни показват ясно, че навременното откриване, социалната и работна подкрепа, са ключови за по-доброто здраве и качеството на живот на хората със захарен диабет. Това важи и за лекарското съсловие, отбеляза доц. д-р Александър Шинков. Отговорността за болничния персонал се изразява не само по отношение на изискванията към високия професионализъм, но и в грижата за здравето на тези хора и за създаването на благоприятна и приобщаваща работна среда, обобщи изпълнителният директор на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ – София проф. д-р Мария Орбецова.
Ръководството на лечебното заведение ще организира ранeн скрининг за диабет сред служителите си и призовава грижата за медицинските работници да бъде подета и от другите болници в страната.
Броят на диагностицираните българи с диабет е нараснал с 5%
Показват данните на НЗОК за тази година, и то само за първите девет месеца. Това означава, че са открити около 20 000 нови случая. Достъпът до най-съвременните терапии се увеличава с около 15% годишно, което е ясен знак, че лекарите познават и активно прилагат наличните иновативни подходи за лечение. Въпреки положителните тенденции в областта на диагностиката и терапията, е необходимо да се преразгледат компенсаторните механизми, по които работи НЗОК, смятат експертите.
Лора ВАЛЕНТИНОВА