Перитонитът е възпаление на лигавицата на коремната кухина, което причинява силна болка, а коремната стена е твърда, подобна на дъска, дължи се на бактериална инфекция или физични и химични дразнители като кървене, панкреатични секрети или жлъчка. Симптомите включват треска, гадене, повръщане, циркулаторен шок. Най-важните компоненти на лечението са хирургична интервенция - лапароскопска или отворена хирургия, приложение на широкоспектърни антибиотици интравенозно, заместване на течности, наблюдение на жизнените функции и, ако е необходимо, подкрепа в случай на органна недостатъчност. Поставят се и дренажи за отстраняване на възпалителни секрети от коремната кухина. Нелекуваният перитонит е с фатален изход, което го прави остро животозастрашаващо състояние.
Визитка♦ Д-р Борислав Пенев е една от младите надежди в бургаската хирургия. Завършил е английската гимназия в града и медицина в Медицинския университет във Варна през 2023 г. Веднага след това започва работа като лекар във Второ хирургично отделение на УМБАЛ Бургас. Специализира хирургия, като научните му интереси са в областта на коремната хирургия и по-специално - онкологична хирургия и гнойно-септична хирургия. |
- Д-р Пенев, какво е перитонит?
- Един от основните проблеми на спешната хирургия и най-главен такъв, който е характерен с развитие на възпалителен процес в коремната кухина. Нарушение на хомеостазата – способността на организма да поддържа в ред своите органи и системи, и бърза интоксикация, от която главно загиват пациентите въпреки проведеното лечение и отстранената причина за перитонита.
- От какво се причинява?
- Има много причини, които могат да се изредят, но най-честите от тях апендикуларен, холецисто-панкреатичен, перфоративен, травматичен, гинекологичен, некротичен, следоперативен.
- Може ли да е следствие от други заболявания?
- Перитонитът най-често не е самостоятелно заболяване, а тежко усложнение на други болестни процеси в коремната кухина. Той може да възникне при заболявания на храносмилателната система, като остър апендицит при перфорация, язвена болест на стомаха или дванадесетопръстника при пробив, дивертикулит и чревна непроходимост. Причина за перитонит могат да бъдат и възпалителни процеси на жлъчния мехур и панкреаса, включително остър холецистит и остър панкреатит.
Перитонитът може да се развие вследствие на коремни травми, разкъсване на вътрешни органи или като следоперативно усложнение. При жените той може да бъде резултат от гинекологични заболявания, като възпаления на малкия таз, спукване на извънматочна бременност или инфектирани овариални кисти. Може да бъде усложнение и на перитонеална диализа, която се прилага при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност.
- Кои са рисковите фактори за перитонит?
- Предимно това са заболявания или състояния, при които вътрешните органи на корема се увреждат или се замърсяват с микроби. Това включва възпаления на червата, запушване на черво или спукване на орган, при което съдържимото му попада в коремната кухина. Перитонит може да възникне и при различни инфекции – туберкулоза, бактериални или гъбични инфекции, както и при тежки чернодробни заболявания. В някои случаи той е усложнение след операция или резултат от проникващи рани в корема, при които бактерии навлизат вътре и „замърсяват“ коремната кухина, предизвиквайки възпаление.
- Кои са симптомите на перитонит?
- Интоксикация с проява на така характерния „фациес хипократика“ – лице на тежко болен човек, характеризиращ се с хлътнали очи, тъмни кръгове около тях, с изразено ноздрено дишане. Коремът на болния е опънат в началото със силно напрегнати и твърди мускули. Разбира се, винаги може и да има изключение от правилото и да липсва някой от симптомите, въпреки че е налице перитонит.
Д-р Борислав Пенев
- Как се диагностицира?
- На базата на анамнеза, клинична картина и локален статус. Основно значение има симптомът на Блумберг – вашите читатели сигурно са били преглеждани или са гледали филми, в които лекарят бавно натиска и после рязко отпуска корема на пациента. Ако има силна болка при отпускането, се съмняваме за перитонит. Възможно е да има високи нива на левкоцити в кръвта. Също така рентгеновата снимка има ключово значение при съмнение за перфорация на кух коремен орган, за да потвърди нашата теза, ако се намери свободен газ в коремната кухина. Ултразвуковото изследване също е много важно за диагностицирането, като там е от съществено значение да видим дали има свободно подвижна течност в корема, което показва патологичен процес. При съмнение и ако не сме напълно сигурни, предоперативно може да извършим компютърна томография като по-детайлно изследване.
- Лечим ли е перитонитът?
- Да, разбира се, че се лекува. Най-вече изходът от лечението зависи изцяло от общото състояние на организма на конкретния пациент и стадия на напредване на перитонита, в който постъпва в болницата.
- Какво е лечението?
- Лечението на перитонита е комплексно и включва грижи преди, по време и след операцията. Основната цел е отстраняване на причината чрез хирургична интервенция, изчистване на инфекцията и токсините от коремната кухина. Това може да се направи както по време на операцията, така и чрез перитонеална или ентерална диализа. Важно е също да се подпомогне функцията на червата чрез декомпресия със сонда, както и да се коригират загубите на течности, белтъци и електролити. Освен това лечението цели поддържане на нормалната функция на жизненоважни органи като черен дроб, бъбреци и сърце, за да се намалят усложненията и да се осигури пълноценно възстановяване на пациента.
- Кога се налага оперативно лечение?
- Винаги се налага оперативно лечение при потвърждаване на диагнозата от прегледа, клиничната картина и допълнителните изследвания, които ни помагат за диагностиката.
- Какви са последиците от неглижирането на признаците и забавеното лечение?
- Както и по-горе казах, последиците може да бъдат доста сериозни, дори често водещи до фатален изход, за съжаление. Дали от страх, или от незнание, част от пациентите не обръщат внимание на симптомите и закъсняват много с търсенето на лекарска помощ, което често води до сериозни проблеми. Невинаги операцията и борбата с интоксикацията могат да бъдат излекувани и да върнат пациента към нормалния му ритъм на живот.
- Какъв е възстановителният период?
- Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос, тъй като изключително много зависи каква е била причината за перитонита, дали е бил локален, дифузен или тотален, общото състояние на пациента, навременността от започването на лечението, придружаващи заболявания, възрастта на пациента, дали ще има следоперативни усложнения, дали има имунен дефицит и много други фактори, които могат да се споменат.
- Какво трябва да е поведението на пациент, диагностициран с перитонит?
- По мое мнение поведението на пациента е изключително важно. Трябва да спазва всички медицински указания, дадени от лекуващия лекар, и грижа за собственото си здраве в следоперативния период и занапред. Преди операцията трябва задължително да е гладен и жаден, без прием на медикаменти, да даде пълна информация на лекаря за всичко, което се е случило преди прегледа, за заболяванията си, възможни алергии и други. Спазване на всички препоръки по време на болничния престой и спазване на хранителния режим, приема на медикаменти, проследяване от хирург и от останалите медицински специалисти в следболничния престой.
- Какъв трябва да е хранителният режим при пациент, опериран за перитонит?
- При повечето хирургични интервенции, не само след операция по повод перитонит, е много важен хранителният режим. Храната трябва да е лека и щадяща - основно варени и печени храни на чести, но малки порции. Трябва да се избягва прием на мазни, люти и пържени храни, намаляване приема на боб, леща и други варива. Приемът на газирани напитки, алкохол, тютюнопушенето са противопоказани.
- Предотвратим ли е перитонитът?
- Да, в доста случаи е предотвратим, но невинаги, тъй като често е следствие от други хронични заболявания. Най-важният фактор, за да се предотврати, е навременната медицинска намеса. Ако се спазват всички препоръки и съвети, които коментирахме преди това в разговора ни, шансовете за намаляване честотата на пациенти с перитонит биха се увеличили в голям процент. Апелирам към всички пациенти с хронични придружаващи заболявания, към имунокомпрометираните пациенти, към пациентите на перитонеална диализа за добра хигиена, навременна профилактика, стриктно проследяване при лекари специалисти в конкретната област, защото ранната намеса спасява вашия живот! Нека заедно се справим с този така често срещан животозастрашаващ проблем!
Зоранка ХРИСТОВА
