Статистиката е неумолима - сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смъртност у нас, а артериалната хипертония е техният най-верен и коварен спътник.
Наричат я “тихият убиец”, защото в продължение на години може да подкопава здравето ни, без да изпрати нито един ясен предупредителен сигнал. Как да разпознаем опасността навреме, кои са най-честите грешки, които допускаме - по тези теми разговаряме с кардиолога д-р Емилия Милчева.
Визитка♦ Д-р Емилия Милчева е специалист кардиолог в гр. Пловдив с над 10 години опит. Д-р Милчева завършва Медицински университет – гр. Пловдив през 2008 г. със златен медал „Златен Хипократ“, а специалност „Кардиология“ придобива през 2015 г. Д-р Милчева е работила в УМБАЛ „Свети Георги“ – гр. Пловдив (2009 - 2022) и в МЦ „Авангард“. В УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ е от 2022 година. Д-р Милчева извършва диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания като артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, ритъмно-проводни нарушения, функционални изследвания, холтер ЕКГ, велоаргометрия, ехокардиография. Член е на Български лекарски съюз, Дружество на кардиолозите в България, Европейско кардиологично дружество и Дружество по интервенционална кардиология. Има редица участия в национални и международни конгреси и семинари по специалността. |
- Д-р Милчева, защо едно наглед „просто“ повишаване на налягането крие толкова драматични рискове?
- За съжаление, в бита хората често приемат високото кръвно налягане като неразположение, а не като сериозна диагноза. Истината обаче е, че артериалната хипертония е сред най-опасните хронични заболявания именно заради своята способност да протича дълго време в организма абсолютно безсимптомно. Тя е класическият пример за „тих убиец“ - уврежда тялото методично, ден след ден, без пациентът изобщо да подозира.
Когато кръвното налягане е постоянно повишено, физическото натоварване върху стените на кръвоносните съдове е огромно. С течение на времето този постоянен натиск причинява микроскопични увреждания на артериите, те губят своята еластичност, склерозират и се стесняват. По този начин се нарушава кръвоснабдяването на най-важните органи, които медицината нарича „органи мишени“ - това са сърцето, главният мозък, бъбреците и очите.
Сред най-тежките и необратими последствия от нелекуваното или лошо контролирано артериално налягане са острият мозъчен инсулт, инфарктът на миокарда, прогресиращата сърдечна недостатъчност, хроничното бъбречно заболяване, което може да доведе до диализа, и тежките увреждания на зрението. Зад всяка една от тези диагнози често стои именно дългогодишно неглижиране на кръвното налягане.
- Кои са основните рискови фактори, които буквално „отключват“ този процес?
- Можем да разделим рисковите фактори на две основни групи - такива, които не можем да променим, и такива, които зависят изцяло от нас. Наследствеността безспорно има съществено значение. Ако в семейството има история на ранни инфаркти, инсулти или млади хора с тежка хипертония, рискът за следващото поколение е значително по-висок. Огромната част от рисковите фактори обаче са напълно модифицируеми - тоест те са въпрос на личен избор и навици.
На първо място тук стоят тютюнопушенето и захарният диабет, които сами по себе си нанасят тежки поражения върху съдовата мрежа. Наднорменото тегло, прекомерната консумация на готварска сол с храната, липсата на адекватно физическо движение и постоянният, хроничен стрес са останалите основни двигатели на хипертонията. Хубавата новина тук е, че ние имаме силата да коригираме тези фактори. Генетиката може да зареди оръжието, но начинът ни на живот е този, който натиска спусъка.
- Какъв е вашият съвет за хората, които се чувстват напълно здрави?
- Честотата на този самоконтрол не е универсално число - тя зависи пряко от възрастта на човека и наличието на специфични рискови фактори. При младите хора във възрастовата група между 18 и 35 години, които нямат фамилна обремененост или съпътстващи заболявания, е напълно достатъчно кръвното да се измерва веднъж годишно, по време на задължителния профилактичен преглед.
Прехвърли ли се границата от 40 години обаче, контролът трябва да се затегне - препоръчвам поне дву-, трикратно измерване в рамките на годината, дори при липса на оплаквания. При хората с натрупани рискови фактори - особено тези със захарен диабет, наднормено тегло или тежка семейна история на сърдечносъдови инциденти, подходът е коренно различен. Те се нуждаят от много по-ранен скрининг и по-често, систематично измерване на кръвното налягане, защото при тях съдовият риск нараства.
Д-р Емилия Милчева
- Кои са най-честите и най-опасните грешки, които пациентите допускат?
- Най-големият бич в нашата практика е липсата на т.нар. комплайънс - съдействие и постоянство от страна на пациента. Най-честата грешка е нередовният прием на назначените медикаменти. Много хора пият хапчето си само тогава, когато усетят, че кръвното им е високо, а в дните, когато се чувстват добре, го пропускат. Това е огромна заблуда. Антихипертензивната терапия не лекува симптома „главоболие“, тя поддържа постоянен денонощен контрол над съдовото налягане.
Втората критична грешка е самоволното спиране на терапията или промяната на дозата, защото „съседът така е направил“ или защото пациентът е прочел нещо в интернет. Самолечението без консултация с проследяващия лекар може да доведе до опасни хипертонични кризи или до т.нар. ножици в кръвното.
Към това трябва да добавим и пълното пренебрегване на рисковите фактори - пациентът вярва, че хапчето ще свърши цялата работа, докато той продължава да пуши и да прекалява със солта.
И накрая - липсата на контролни прегледи. Имаме пациенти, които пият една и съща схема с години, без нито веднъж да са стъпили в кардиологичен кабинет за преоценка. А тялото и съдовете се променят и терапията трябва да се адаптира своевременно.
- Каква е ролята на храненето, физическата активност и управлението на стреса в превенцията и лечението?
- Превантивните мерки и промяната в начина на живот не са просто „добри съвети“, те имат изключително важна, терапевтична роля. Медицината отдавна е доказала, че радикалната корекция на хранителния режим, балансът между труд и почивка, повишаването на ежедневното физическо движение и редукцията на наднорменото тегло имат силата да променят хода на заболяването.
Стриктното ограничаване на солта в храната, спирането на тютюнопушенето и контролът над приема на алкохол подобряват сърдечносъдовото здраве в много голяма степен. В моята практика има немалко случаи, при които пациентите проявяват завидна воля, променят навиците си и това влияе толкова благоприятно на съдовете им, че води до пълно нормализиране на стойностите на артериалното налягане. А това, от своя страна, ни позволява сериозно да редуцираме дозата на приеманите медикаменти, а понякога и изцяло да спрем част от тях. Начинът на живот е най-мощното лекарство, което е в ръцете на самия пациент.
Основната цел на профилактичните кардиологични прегледи е ранното, предклинично откриване на сърдечносъдови заболявания, включително на артериалната хипертония, за да се изпреварят и изцяло да се избегнат късните и опасни усложнения.
Един задълбочен преглед никога не се изчерпва само с едно измерване на кръвното. Той задължително включва подробна анамнеза, преслушване (аускултация) на сърцето, измерване на пулса. Разбира се, и прецизно отчитане на кръвното налягане, последвано от извършване на електрокардиограма (ЕКГ). При най-малкото съмнение или при наличие на рискови фактори този обем се разширява с ехокардиография, която ни дава структурен поглед върху сърдечния мускул и клапите. Към това задължително добавяме изследване на специфични кръвни показатели: пълен липиден профил - включващ общ холестерол, неговите фракции (LDL и HDL) и триглицериди, както и нивата на кръвната захар. Само така можем да изчислим реалния общ сърдечносъдов риск за конкретния човек.
- С какви съвременни диагностични методи откривате проблема още в зародиш?
- Днес разполагаме с изключително прецизен арсенал. Всичко започва от правилното измерване на артериалното налягане с калибрирани, сертифицирани апарати и класическата ЕКГ. Когато обаче искаме да уловим скрити процеси, преминаваме към т.нар. холтер-технологии. Използваме холтер ЕКГ за 24- или 48-часов непрекъснат запис на сърдечния ритъм, както и 24-часово амбулаторно мониториране на артериалното налягане (холтер за кръвно налягане), което ни показва как се държат съдовете на пациента в реалния му живот - по време на работа, стрес и сън.
Ехокардиографията (ЕхоКГ) и доплер ехографията на съдовете ни позволяват да видим самата анатомия и функция на сърцето и кръвопотока в реално време. За оценка на исхемичната болест на сърцето прилагаме стрес-тест с велоергометрия (натоварване). Когато казусът е по-сложен, на помощ идват високоспециализираните интервенционални и образни изследвания - коронарография, аортография, както и компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) на сърце. Модерната кардиология има очи за всеки детайл.
- Как във вашата болница подпомагате пациентите по този дълъг път на превенция и лечение?
- В УМБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ вярваме, че добрата медицина изисква комплексен подход. Затова сме изградили затворен цикъл за нашите пациенти. Разполагаме с най-съвременна апаратура и извършваме абсолютно всички неинвазивни методи за изследване на сърдечносъдовата система - от бързата електрокардиография и високоразделителната ехокардиография, през холтер ЕКГ и холтер за артериално налягане, до прецизната велоергометрия. Пациентът не трябва да обикаля и да търси специалисти; при нас той получава бърза, точна диагностика и терапевтичен план на едно място, подкрепени от експертизата на екип, който мисли на първо място за дългосрочното му здраве.
- Какво бихте казали на онази част от нашите читатели, които все още подценяват стойностите на кръвното си, защото „нищо им няма“?
- Моето най-важно послание, което се надявам да достигне до всеки един от вашите читатели, е: липсата на симптоми никога не означава липса на сериозен проблем! Тялото ни може да мълчи, докато съдовете му се рушат. Нелекуваното и неконтролирано високо кръвно налягане е тихата, но сигурна основа, върху която се развиват инвалидизиращи и животозастрашаващи заболявания като мозъчен инсулт, миокарден инфаркт и прогресираща сърдечна недостатъчност.
Това са заболявания с изключително висока честота в нашата страна и за съжаление - с висока смъртност. Ето защо ранното откриване, навременната консултация с кардиолог и адекватното, редовно лечение на високото кръвно налягане са изключително важни за всеки един човек, който иска да се грижи адекватно за здравето си. Погрижете се за сърцето си днес, за да ви служи то вярно и утре.
Милена ВАСИЛЕВА
