Темата за женското репродуктивно здраве винаги е вълнувала учените и медиците. Все по-често в съвременния свят двойките се питат кога се налагат ин витро процедури, как партньорът участва в процеса и какви са рисковете при късна бременност. Отговори на всички тези и други важни въпроси, свързани със зараждането на новия живот, потърсихме от д-р Васил Бранков, специалист по акушерство, гинекология и репродуктивна медицина, част от екипа на Медицински център “Неовитро” - София.
Визитка♦ Д-р Васил Бранков завършва медицина в Софийски университет през 2019 г. и придобива специалност по акушерство и гинекология в ПСАГБАЛ “Св. София”. Провежда допълнителна специализация по асистирана репродукция в Медицински център “Адела Фертилити”. През последните 3 години работи активно в областта на асистираната репродукция. Член е на Българския лекарски съюз, Българското дружество по акушерство и гинекология и на Европейското дружество по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). |
- Д-р Бранков, здравето на жената е главно нейна отговорност, но има ли роля партньорът й и каква?
- Бих казал, че ролята е и на двамата. При партньора ролята е да пази жената до себе си. В повечето случаи мъжете не пазят партньорските си. Трябва да бъдат по-съпричастни. Например в асистираната репродукция. Все още може би това е табу в обществото, но ако има репродуктивен проблем, той се смята, че е при жената. С напредване на времето и консултирайки все повече мъже, се вижда, че тенденцията e мъжкият фактор да има все по-голям дял, т.е. да не е толкова при жената проблемът. Освен това мъжете са по-трудни по характер. Често питам пациентките „Къде са ви мъжете?“. Накрая мъжът разбира нещо погрешно от препредаването на информацията. Имах случай с една пациентка, тя дойде за стартиране на ин витро процедура, но после се обади по телефона и каза: „Мъжът ми не е съгласен“.
- Като говорим за ин витро, за кого е по-трудно на определена възраст?
- При мъжете е по-лесно да имат дете, когато са на по-напреднала възраст от гледна точка на това, че сперматозоидите са повече като количество. Без значение от обработката или метода. Важно е човек да вземе най-хубавото. Може да са 1-2 сперматозоида, но да са най-качествените сред милионите. Толкова ни трябва. Докато при жените, за съжаление, след 35-годишна възраст драстично започва да спада качеството на яйцеклетките. Все още няма метод, който да го подобрява. Отскоро има ново проучване с вкарването на белтък в яйцеклетката, който да го подобрява. Но все пак от тази яйцеклетка трябва да се развие ембрион. А това нещо, докато мине всички процедури по клинично изпитание, ще видим какво ще стане.
- Казахте, че мъжете не са особено съпричастни, но наблюдавали ли сте и другата крайност, т.нар. да бременеем заедно?
- Има го и този тип. Някои са прекалено обгрижващи. Пациентката не задава никакъв въпрос, защото не може да вземе думата от мъжа си, който има цял списък. В даден момент аз лично съм се чудил кой бременее - мъжът или жената.
- Кои други теми за женското здраве все още са тема табу?
- Любимо ми е да обяснявам на пациентките, че ин витро процедурата сама по себе си не води до надебеляване. Самата процедура предизвиква организма да задържа малко повече течност – максимум до 2 литра. Но при направена процедура в началото на годината, а май месец да дойде пациентката с 10 кг отгоре и да твърди, че това е от ин витрото, няма как да е вярно.
- Кое е първото нещо, което трябва да направи двойката, ако има съмнения за репродуктивен проблем?
- Да не губи време. Двамата да бъдат спокойни, че имат 1 година активни опити вкъщи, когато се касае за пациенти до 35-годишна възраст. Говоря най-вече за жената. В рамките на 1 година, ако не настъпи зачеване, е необходимо да се направи консултация с репродуктивен специалист, за да може своевременно да се види на първо ниво дали има някакъв проблем и да се уточни какъв е той. Когато се касае вече за над 35-годишна пациентка, тогава срокът е 6 месеца, а ако е над 40-години, чака се 1-2 месеца, максимум 3. Тогава ние се надпреварваме с времето и както казват някои пациенти "всеки месец е много важен".
Д-р Васил Бранков
- Как се определя яйчниковият резерв?
- От няколко неща. От гинекологичния преглед, при който се броят на т.нар. антрални фоликули, това са едни малки кръгчета, и на базата на тяхната бройка, плюс кръвни хормонални изследвания - антимюлеровия хормон, който отговаря косвено за яйчниковия резерв. В последно време се заговори каква точност всъщност ни дава той. Има пациенти, които се вманиачават и си го измерват почти всеки месец, или през два, и виждат една динамика плюс нагоре, минус надолу. Този показател зависи пряко от броя на антралните фоликули. Всеки месец той е различен и в зависимост от месеца, в който са пуснати изследванията, такава е и стойността.
- Какви са рисковете при по-късна бременност?
- Най-честото усложнение по време на самата бременност са хипертензивните заболявания, хипертонията, диабетът и преддиабетното състояние. Когато човек е обременен, както е при бременност, може да отключи тези заболявания, особено при по-късна възраст. На по-млади години по-рядко се наблюдава такъв проблем, но когато е отложена първата бременност, много често виждаме как се отключват тези състояния. Това не значи, че всяка пациентка е рискова. Ако се чувства нормално, ако с кръвните изследвания всичко е наред, не очакваме специфични проблеми. Самото раждане трябва да е по оперативен механизъм, защото заради възрастта се предполага, че пациентката не може да има тези ефективни напъни, каквито би имала в по-ранна възраст.
- Има ли татковци, които искат да присъстват на ражданията?
- И да, и не. Те имат желание, но повечето пациентки ги стопират. Това е момент, който е най-хубавият само за майката. Не че бащите не могат да го споделят, но в повечето случаи на тях им става лошо, припадат и нямат спомени. Бащите трябва да са подготвени да стоят в ъгъла, нищо да не правят, и в момента, когато започне раждането, да не се налага да спасяваме тях.
- Какво е да си лекар в България?
- Призвание. Много е трудоемко, защото самата система на никого не му харесва. Има си своите трудности, но поне аз съм такава личност, че търся светлината в тунела, която да ни изкарва от най-тъмните дни. Но когато дойде пациентка, когато се усмихне и ми благодари... тези малки жестове осмислят цялата ми работа. Искал съм да замина зад граница, но ме спря семейството. Бях си дал гратисен период от 1 година, в която ако не ме вземат на специализация, просто щях да тръгна. Прекалено сложни са нещата за специализацията в България, не само в моята специалност.
- Как борите стреса?
- Чета книга, въпреки че все по-рядко имам време. Обожавам да се разхождам навън, в парка, в планината.
- Повечето лекари се шегуват, че като студенти са искали да станат пластични хирурзи. А вие?
- Да, аз също в студентството си исках да бъда пластичен хирург. После установих, че не ми харесва жени със среден ръст и фино телосложение да си слагат огромни гърди, това не стои естетично. Реших, че аз ще остана без работа, защото, общо взето, никой няма да дойде при мен. После, като видях първото раждане, на което присъствах, си казах, че това е моята специалност и няма смисъл да търся друга. Енергията, която усещаш при идването на новия живот, държи влага доста дълго време.
- Смятате ли, че благодарение на изкуствения интелект скоро ще имаме суперхора – като се обучи да избира най-добрите от най-добрите оплодени клетки?
- Тенденцията е генетиците все повече и повече да напредват. Вече е разчетен човешкият геном, но все още не е по джоба на всекиго да се изследва и да види какво му е "наредено", каква болест може да отключи. А вече има т.нар. авторски бебета. Моя преподавателка в 1-ви курс казваше, че генетиците ще станат най-търсените специалисти. И без значение ние в коя сфера ще бъдем, това ще бъдат хората, които всеки от нас ще търси, защото те ще отговарят за всеки един въпрос. А дали ще има суперхора - може би да... Времето ще покаже.
Цанка ДОНКОВА
