Учени от Колумбийския университет са открили, че дефицитът на желязо в ранна възраст може да има дългосрочни последици за имунната система. Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Immunology.
Дори след нормализиране на нивото на този микроелемент тялото се справя по-зле с вирусните инфекции. Учените са изследвали функцията на паметните Т-клетки – специални имунни клетки, които „запомнят“ срещите с вируси и помагат за по-бърза реакция при повторна инфекция. В експерименти върху мишки те установяват, че животните, хранени с диета с ниско съдържание на желязо имали по-слаба активация на имунните клетки в белите дробове отколкото тези, хранени с питателни продукти.
Т-клетките на паметта при мишки с дефицит на желязо се развиват нормално, но губят способността си да произвеждат ключови защитни протеини – интерферон гама и тумор некрозис фактор-алфа. Тези вещества помагат за разпознаването и унищожаването на вируси. Основният проблем е, че дисфункцията на имунните клетки е продължила дори след възстановяване на нивата на желязо до нормални стойности.
Това означава, че дефицитът на този микроелемент в детството води до отслабена защита на детето срещу вируси в продължение на години. Недостатъчното количество желязо в организма е един от най-често срещаните проблеми в световен мащаб, особено сред децата. В Съединените щати близо 10% от подрастващите страдат от железен дефицит. По време на периоди на бърз растеж и развитие, когато имунната система се развива, адекватният прием на желязо е особено ценен за здравето.
Учените подчертават важността на превенцията
Макар редовните скринингови изследвания за анемия да помагат за идентифициране на деца с тежък железен дефицит, предотвратяването на развитието на проблема е много по-важно. Балансираната диета за децата и редовните прегледи при педиатър са ключови, пишат авторите на изследването. Учените планират да продължат работата си, за да разберат как да засилят имунния отговор при деца с железен дефицит, както и да проучат връзката между ниските нива на желязо и хроничните белодробни заболявания като астма.
|
Хемовото желязо (от животински продукти) се абсорбира по-добре. Ето кои са източниците: ♦ Червено месо (говеждо, агнешко). ♦ Дроб (говежди, пилешки, свински). ♦ Карантия (бъбреци, сърце, език). ♦ Птиче месо (особено тъмно месо). ♦ Риба (риба тон, сьомга, сардини). ♦ Морски дарове (стриди, миди, скариди). ♦ Яйчен жълтък. Нехемовото желязо (от растителни храни) се абсорбира по-трудно, но това може да се подобри чрез прием на витамин С. Кои са източниците: ♦ Бобови растения (леща, боб, нахут, соя). ♦ Тъмнозелени листни зеленчуци (спанак, броколи, къдраво зеле). ♦ Тофу. ♦ Семена (тиквени, сусамови). ♦ Ядки (кашу, бадеми, кедрови ядки). ♦ Пълнозърнести храни (елда, киноа, овесени ядки). ♦ Сушени плодове (сушени кайсии, стафиди, сини сливи). ♦ Зърнени храни и хляб, обогатени с желязо. Съвет: За да подобрите усвояването на желязо от растителните храни, комбинирайте ги с цитрусови плодове, чушки, домати и киви. Избягвайте да пиете чай и кафе едновременно, тъй като те нарушават усвояването на желязото. |
