Изкуственият интелект - технологията, която позволява на машините да имитират човешки способности - учене, разсъждаване, планиране, творчество - обработва огромни обеми от данни, за да разпознава модели и да действа автономно.
Приложенията му вече достигат областта на транспортните и дори здравните решения. ИИ трансформира бизнеса и ежедневието, като се адаптира и учи от предишни действия. Как влияе изкуственият интелект върху развитието на децата - това е темата на разговора ни с IT специалиста Йоана Йотова.
Визитка♦ Йоана Йотова завършва магистратура в Катедрата по инженерна химия в СУ “Св. Кл. Охридски“, а след това се ориентира към IT технологиите. Занимава се и с маркетинг и реклама. Тя не е нито лекар, нито фармацевт, нито психолог, но е специалист по изкуствен интелект, финансов анализатор, предприемач, майка на две деца и с трето на път. И точно заради тези нейни компетентности ще се опитаме да получим практически отговори на важни за обучението и възпитанието на подрастващите въпроси. |
- Г-жо Йотова, споделете от личната си практика как опазвате децата от екранната зависимост, при положение че имате IT бизнес и по цял ден сте пред екрана?
- Много благодаря за поканата – надявам се да бъда максимално полезна за читателите на вестник „Доктор“, защото само да вметна: да, не съм лекар, но съм била два пъти на стаж в две от най-големите болници в България като доброволец.
И отблизо успях да видя и хора, които имат нужда от болнична помощ, и от хора, които имат нужда от подкрепа. Да, по цял ден съм пред екран. Но нека си кажем истината. Децата почти е невъзможно да бъдат опазени. Да, на всички устройства вкъщи има родителски контрол. Смятам, че в много семейства има родителски контрол.
Но не това променя нещата. В крайна сметка децата се учат и гледат от родителите. Ако ние с баща им сме обсебени от технологиите, е нормално и децата да бъдат такива. Всяко дете е реплика на родителя си, малко или много.
И ние се стараем, когато те са вкъщи, максимално да ограничим използването им по простата причина, че най-малко не е полезно за очите, за организма, за мозъка на едно дете. То още не е приспособено към този дигитален свят и има нужда от един нормален социален свят, в който да общува с други хора, не с технологии.
- Вие казахте родителски контрол. Това ограничава сайтовете, в които да влизат, или времето, което да ползват?
- Предимно времето. За сайтове просто моите са все още мънички. Синът ми е на 8, дъщерята - на 3.
- Но вие не знаете 8-годишните какви ги вършат в мрежата.
- Чувала съм за такива ситуации, но моите дечица не са от тези. По-скоро те обичат да играят игри и да гледат забавни клипчета. И могат да го правят до безкрай.
Клипчетата са интересни, цветни, увлекателни. Игрите, особено за моя син, са нещо, което той много обича да прави през свободното си време. Но ние трябва да знаем къде е здравословната граница.
Нека не забравяме, че децата не са родени да седят пред компютъра, пред телефон или таблет. Те са родени да играят. За тях движението е най-важно, най-ценно, най-полезно. А когато стоят пред телефони или таблети, те тогава не се движат въобще.
И това естествено, малко или много, ще започне да рефлектира. Проблемът е, че те не осъзнават какво се случва с техния организъм, докато не дойде белята.
Това означава, докато не започнат да ги болят очите, да ги боли главата, да се чувстват зле или не се сетят, че всъщност те не са вечеряли, а са седели цяла вечер пред телефона. Тогава започват да идват проблемите.
- Къде е мястото на родителите, които много често си купуват лично време, връчвайки един таблет на детето си?
- Аз разбирам и родителите. В крайна сметка, един родител работи непрекъснато, по цял ден, прибира се в къщи, готви, оправя масата, иска да се погрижи за семейството си. Той няма технологичното време да обърне цялото внимание, което има, на децата.
Нормално е. И аз съм се изкушавала, няма какво да се лъжем, докато приготвя нещо за хапване, да им дам таблет, за да кротуват. Разбира се, вече говорим за това къде е правилната граница. Къде един родител да каже стоп.
При нас, в нашето семейство, ние сме казали 40-45 минути е границата и не всеки ден. Така че моят син, моята дъщеря много рядко стигат до телефон. 45 минути. Не повече. Това трябва да бъде стандарт в едно семейство, защото всичко над час, да не говорим няколко часа е абсурдно за едно толкова малко подрастващо дете.
-Вие ползвате ли изкуствен интелект, когато трябва да намерите нещо за възпитанието на децата, за тяхното отглеждане, а защо не – и за тяхното здраве?
- Ползвала съм AI предимно като консултант за тяхното здраве, за да видя какво ще ми каже. В интерес на истината, много добре се държи изкуственият интелект, т.е. това, което ми връща като отговор, е много правилно.
Може би аз съм задала правилните въпроси и съм си го обучила достатъчно добре. Нека да не забравяме, че един изкуствени интелект трябва да бъде предварително обучен.
Не когато отворим едно приложение и му задаваме въпроси, да очакваме, че той ще е перфектен, а по-скоро да му дадем цялата информация, с която ние разполагаме, за да е максимално точен в отговора, който ще ни върне.
И се случва просто когато детенцето ми е малко по-болничко, да попитам за съвет, за добра практика, за нещо, което аз мога в домашни условия да приложа.
В никакъв случай не говорим да ми казва за лекарства, които аз да купя от аптеката, без да съм се консултирала с лекар. Но има наистина много добри практики, които всеки един родител може да приложи вкъщи.
Когато говорим за базова диагностика и не става въпрос само за диагностика, но и за всичко базово като познания, изкуственият интелект е на много добро ниво в момента. И ако един родител е силно притеснен, той може с няколко клика да види дали това притеснение е напълно основателно.
Аз поради тази причина съм го ползвала. Като всеки един родител съм се притеснявала малко повече, отколкото трябва, в дадени моменти. Децата се удрят, нараняват, случва се нещо, което не е чак толкова фатално и драматично, колкото родителите го изкарват.
Така че да го карат малко по-спокойно, да питат изкуственият интелект и оттам насетне винаги могат да се консултират с личен лекар, ако се притесняват. Ако говорим за нещо сериозно, естествено, тук не е хубаво да се основаваме само на него, защото изкуственият интелект е добре подготвен, но не е лекар.

Йоана Йотова
- Е, нали знаете какво вече пише на някои лекарски кабинети – „С диагнози от Google дотук“.
- Да, точно така е, защото един лекар учи 15 години и после специализира цял живот в практиката си, с конкретни пациенти, конкретни случаи.
Особено един детски лекар, той е много добре подготвен, защото професията му е такава. Тя изисква той да разбира от страшно много неща.
Много родители го подценяват и казват, че трябва да търсят някой по-специализиран. Не е така. Един специалист е длъжен в практиката си да се запознае с хиляди случаи, вариации, той става много добре подготвен.
Затова е хубаво първо да минем през личен лекар, да видим каква консултация, какъв съвет ще ни даде той и тогава да ходим към по-специализиран. Няма нужда да се плащат скъпи изследвания, скъпи консултации.
Нека да се доверят на този, който се грижи най-много за конкретното дете. Аз лично се доверявам на специалистите от така наречената стара школа. Търсила съм съвети от по-млади лекари, но виждам, че опитът си е опит.
Защото има специфика, има експертиза, която каквото и да си говорим, тя е там, при лекаря, тя не е при изкуствения интелект. Естественият интелект, специалистите никога няма да бъдат елиминирани на 100% от изкуственият интелект. Тъкмо напротив.
Те ще станат още по-добри, защото един лекар също използва изкуствения интелект, колкото да пресее различни варианти и да прецени кой е най-подходящият в конкретния случай за дадения пациент. Но последното решение винаги е на лекаря, не е на изкуственият интелект.
- Изкуственият интелект обаче вече навлиза и в училище. Доколко е полезен и доколко съсипва самостоятелното мислене?
- Границата е много тънка, но е задължително. Няма как. Ние живеем в технологичен свят, не може децата да елиминират изкуствения интелект. Разбира се, че те трябва да се научат на самостоятелно мислене, но не може да не се научат и на това правилно да използват технологиите.
Например там, където те имат слабости, където имат неразбирания, защото не всички предмети са абсолютно еднакво развити при всяко едно дете. И е хубаво там, където това детенце се чувства по-слабо, да може там да наблегне с помощта на по-синтезирана информация от изкуствения интелект.
Там ще използва помощта на по-добре представени уроци, изпитни материали и всичко това, което би му помогнало да напредне, да се изравни с другите дечица или да се почувства още по-силен, още по-конкурентоспособен.
Нека не забравяме, че живеем във времена, в които ние трябва да бъдем конкурентоспособни спрямо световния пазар. Не да гледаме на себе си като на едно малко село, а като на хора космополитни, които утре ще се състезават с най-добрите в света, с най-развитите държави.
За да можем ние да се състезаваме, нашите да се състезават с другите дечица от западноевропейските държави, САЩ и т.н.
От години се говори как образованието у нас трябва да бъде осъвременено, да бъде много по-дигитализирано, много по-фокусирано и насочено към изграждане на тесни специалисти. Когато един специалист е тясно ориентиран, той става все по-добър. А за останалите знания може да ползва изкуствен интелект. Няма как всеки да разбира от всичко. Хубаво е да не забравяме, че не сме всичколози.
- А срещали ли сте теорията, че изкуственият интелект, отнемайки една част от усилията на естествения интелект, ще помогне на хората да развият други неподозирани качества, да речем, телепатия или нещо друго?
- Със сигурност много неподозирани качества ще се развият у хората. На първо място, може би креативността ще им бъде развита, ще се почувстват още по-силни в професията си, ще бъдат още по-добри специалисти, което означава, че ще могат да вдигнат цената на услугата си и да поемат повече работа за по-малко време, ако използват ефективно изкуствения интелект като техен виртуален асистент, който им подготвя повече материали, повече продукти, които да служат правилно на аудиторията, защото той притежава цялата база от познание.
- Само че не става ли човешкият мозък по-ленив, когато изкуственият интелект му дава нещо наготово и това наготовото всъщност не носи никаква аналитичност. Ти получаваш една информация, но анализът си остава за тебе. А ако вече си свикнал да получаваш всичко наготово, тази аналитичност не се ли губи?
- Много зависи в кой етап ще се използва изкуственият интелект. Първо ще помислим и после ще сверим. Това е тънката граница. И инженерите са така. Първо мислят, после проверяват резултата дали е същият.
Да, децата се изкушават да пишат контролни, да пишат домашни с изкуствен интелект. Въобще да не се мърдат, защото човешкият ум така е настроен, че той винаги търси най-лесния път. Изкуственият интелект ни дава това на тепсия. Каквото пожелаем. Бързо, веднага, с няколко клика, в днешно време младите хора пишат едно изречение и очакват целия резултат да го получат наготово.
- Но в него няма никакво откритие. Това е сбор от чужди открития.
- Да. Ние просто се превръщаме в оператори, които използват изкуствен интелект машинално. И много хора не осъзнават, че в крайна сметка те си мислят, че са превъртели играта, а в същност те постепенно ще бъдат елиминирани от пазара.
Това се казва естествен подбор. Бизнес подбор, в който този тип масовка, която се мисли за много хитра, в един момент ще отпадне и ще останат най-умните техничари. Под това не разбирам хора, които само развиват изкуствения интелект, а такива с логически начин на мислене, дори и леко инженерен, които винаги могат да хванат грешката.
Най-добрите специалисти, които след време ще бъдат търсени, са не най-добрите оператори, които си служат с изкуствен интелект, а тези, които успяват да намерят грешката в най-ранен етап. Защото винаги ще има някаква грешка. Неминуемо.
Без значение дали говорим за машина или за човек. Всички допускат грешки. И този тип специалист, който успее най-рано да хване грешка в логиката и да я елиминира, той ще бъде и най-търсен. Затова съветвам хората да се опитват да развиват логическия си начин на мислене.
Магдалена ГИГОВА