Те са семейство - майка, баща и син. Първи у нас въвеждат златния стандарт в поддържането на живота при травми и започват да обучават други хора в тази специфична работа с алгоритъм за спешните служби по цял свят. Това е единен протокол, който стандартизира действията на спасителите и намалява смъртността при инциденти.
PHTLS (prehospital trauma life support) е система за оценка и оказване на първа помощ на пострадали преди пристигане в болница, която се използва от парамедици, медици, военни, пожарникари и други обучени спасители. Тя е заложена в стандарта за спешна медицина и в повечето държави е задължителна за всички, които работят в спешни и спасителни служби. „Отне ни близо година, но успяхме да получим лиценз и акредитация от Асоциацията на спешните медицински техници в САЩ. Това е единствената световна организация, която лицензира обучители по световно признати стандарти за качество“, споделят Веселина, Румен и Георги. Стартират заедно с д-р Теодор Цанков, д-р Илиян Аврамов, Йоанна Георгиева и Любомир Петров.
Стават първите инструктори по PHTLS и продължават да работят заедно в екип
Дълги години Веселина Кехайова е единствената жена – спешен медик в пожарната. Качва се на линейката преди 36 години. Първите десет години преминават в ЦСМП – София. „Постъпих в пожарната през 1999 г. Тогава го нямаше обучението, което сега предоставяме на нашите курсисти. Трябваше да се усъвършенствам в движение. Нямах случай на смърт в линейката, не знам късмет или добре свършена работа, но имах няколко пострадали, след които съм ревала като дете“, разказва тя.
Освен подготовката за реакция при пожар и сваляне на пациенти по пожарни стълби има специализация и по водолазна медицина и помага на водолазите при търсене на удавници. С Румен Божилов, колега от „Спешна помощ“, я среща съдбата. Освен колеги двамата стават и спътници в живота. Решават да създадат първия в страната център за професионално обучение на парамедици и да предадат опита си на млади хора, за които спасяването също да стане страст и съдба
Той има опит в медицинското обезпечаване на морски и бойни военни части, специализация по водолазна медицина и в център за обучение на инструктори в Амстердам. Синът им Георги влиза „с двата крака в спешната помощ“ след един непринуден вечерен разговор.
„Исках да стана пожарникар, но не ме приеха. Бях разочарован, но не се отчаях. И майка ми, и баща ми постоянно споделяха истории от работата си, но не бях мислил за спешната медицина като за моя професия. Една вечер, след поредния ни разговор, у мен се зароди тази идея и станах курсист в техния професионален център. Изчетох всичко, което намерих вкъщи, завърших и ме приеха на работа в ЦСМП София“, разказва Георги. След първите няколко адреса осъзнава, че това е неговото място.
„Влязох, както каза докторът, с който работих на първото си дежурство, „с двата крака в спешната помощ“, тъй като още от първия адрес се наложи да проведа животоспасяващи техники и да запазя самообладание, все пак беше първият ми сблъсък с пациент. Не се поколебах да действам, както съм научен“, добавя той. Следват осем години адреси, работа в отделение... Но, подобно на майка си, Георги разбира, че кабинетът и болницата не са за него
И двамата са динамични натури и се чувстват най-добре в линейката. Георги става инструктор и национален координатор на PHTLS курса.
„Не съм предполагала, че той ще тръгне по пътя на спешния медик. Обикновено родителите карат децата си да ги следват, но това е тежка и специфична работа. За спешния медик, парамедик и всеки, който иска да работи спешна медицина, най-важното е да е готов да помага на хората и да има голямо сърце. Имаме курсисти, които, отивайки на практика в „Спешна помощ“, хвърлят екипа и казват – „Това не е за мен!“, споделя Веселина. Вече са обучили над 500 парамедици и много хора, които просто искат да знаят как да оказват първа помощ. „Всеки, който желае да работи в спешната помощ, трябва да иска да помага на хора в беда. Трябва да чете постоянно, да следи новостите, да знае защо е там и че не е за всеки. Не всеки може да преглътне видяното и преживяното. Някои ситуации остават за цял живот, през други се преминава по-лесно, но удовлетворението след спасен пациент, запазен живот, запазено семейство е неописуемо“, казва Георги.
Най-травматичен за него е споменът за катастрофа, при която в ръцете му издъхва приятел
„Предизвикателствата са на всяко дежурство. Не знаеш къде отиваш, не знаеш какво ще се случи, ще се справиш ли, адреналинът се покачва, сетивата се изострят, слизаш и действаш! А в това си има голяма доза чар“, убеден е той.
Георги Борисов ще бъде част от екипа, който ще представя България в състезанията EURO SimCup – едно от най-вълнуващите събития по време на конгреса на Европейското дружество по спешна медицина (EUSEM), който ще се проведе тази есен във Виена. Това е състезание по симулация, в което отбори от цял свят се надпреварват в интензивни и реалистични сценарии за оказване на спешна помощ.
България е одобрена за участие в състезанието за първи път, а кандидатурата е подадена от Съюза на парамедиците под егидата на Асоциация на работещите в спешна медицинска помощ, които са официалния представител на България в Европейското дружество по спешна медицина. Това ще бъде още една стъпка към утвърждаване на българските лекари и парамедици на международната сцена
и демонстриране на техните високи умения в симулирани ситуации на спешна помощ, включително и при масови инциденти и бедствия. Участието им е от съществено значение за споделяне на българския опит и усвояване на световните добри практики.
Милена ВАСИЛЕВА
