Диабетът е свързан с редица добре познати усложнения – проблеми със зрението, бъбреците, нервите и кръвоносните съдове. Слухът обаче рядко се споменава сред тях. Нов преглед на научните данни показва, че това може да е сериозен пропуск.
Според анализа около един на всеки четирима възрастни с диабет тип 2 има клинично значима загуба на слуха. В сравнение с хората без диабет рискът е повече от два пъти по-висок.
Изводите се основават на 29 проучвания с над 17 000 участници и са публикувани в списанието Diabetes/Metabolism Research and Reviews.
Резултатите карат авторите да поставят въпроса дали проверката на слуха не трябва да стане част от редовното проследяване на хората с диабет, както вече се прави с очите и бъбреците.
Най-силен е рискът при хора под 60 години
Един от резултатите прави особено впечатление. При хората под 60-годишна възраст с диабет вероятността от умерена до тежка загуба на слуха е почти три пъти по-висока в сравнение с връстниците им без заболяването.
Това е важно, защото влошаването на слуха често автоматично се свързва с напредването на възрастта. При диабет обаче проблемът може да започне доста по-рано.
Повишен риск се наблюдава и при хора, които са с диабет от по-малко от десет години. С други думи, не е необходимо заболяването да е от десетилетия, за да започнат да се появяват промени в слуха.
Понякога човек разбира чак когато разговорите станат трудни
Водещият автор на анализа д-р Мехвиш Нисар от Центъра за изследване на слуха към Университета на Куинсланд посочва, че при около една четвърт от възрастните с диабет проблемът вече е достатъчно изразен, за да затруднява ежедневното общуване.
За някои хора това означава, че им е трудно да следят разговор, особено когато има фонов шум. При други увреждането може да е стигнало до степен, в която се налага използването на слухов апарат.
Въпреки това слухът обикновено не се проверява рутинно при хората с диабет.
Пациентите редовно се проследяват за промени в очите и бъбреците, но слухът често остава извън стандартните прегледи.
Според д-р Нисар хората не бива да чакат проблемът да стане очевиден. Особено ако са под 60 години или са диагностицирани сравнително скоро, има смисъл да обърнат внимание и на по-малките промени.
Как диабетът може да повлияе на вътрешното ухо
Новият анализ не е търсил директно причината за връзката между диабета и загубата на слуха. Предишни изследвания обаче дават логично обяснение.
Продължително високата кръвна захар може постепенно да уврежда малките кръвоносни съдове и нервите. Подобни промени стоят и зад част от останалите усложнения на диабета.
Смята се, че същият процес може да засегне и фините структури във вътрешното ухо, включително кохлеята – частта, която превръща звука в сигнали, разбираеми за мозъка.
Когато кръвоснабдяването и нервните окончания там се увредят, слухът може бавно да започне да отслабва.
Именно „бавно“ е ключовата дума. В повечето случаи човек не се събужда една сутрин с усещането, че вече не чува добре. Промяната е постепенна и лесно се превръща в новото нормално.
Започвате да увеличавате звука на телевизора. Молите хората да повторят. В шумно заведение изпускате части от разговора. Първоначално това може да изглежда като дреболия.
Кои признаци не бива да се подминават
Един от ранните сигнали е, ако започнете да се затруднявате да следите разговор, когато наоколо има музика, други хора или страничен шум.
Също толкова показателно е, ако все по-често казвате „Какво?“ или молите събеседника да повтори последното изречение.
Някои хора забелязват, че постепенно усилват телевизора или телефона повече от останалите вкъщи.
Друг по-незабележим знак е умората след разговор. Когато слухът отслабне, човек трябва да се концентрира повече, за да разбере казаното, а това може да е изтощително.
Тъкмо защото тези промени идват бавно, много хора се приспособяват към тях и не осъзнават, че вече имат проблем.
Изследването има и ограничения
Авторите предупреждават, че резултатите не доказват пряко, че диабетът причинява загубата на слуха.
Анализът обединява вече публикувани наблюдателни проучвания. Това позволява да се установи ясна връзка, но не и категорична причинно-следствена зависимост.
Върху слуха влияят и други фактори – възрастта, сърдечно-съдовите заболявания, продължителното излагане на силен шум, тютюнопушенето и някои лекарства.
Затова са необходими още дългосрочни изследвания, които да покажат дали редовното изследване на слуха при хора с диабет действително ще помогне проблемите да бъдат откривани по-рано.
Данните обаче са достатъчно сериозни, за да напомнят, че слухът също заслужава внимание. Особено когато промяната започне рано, лесно е човек да я отдаде на умора, шумна среда или просто на разсеяност.
Понякога обаче причината може да е по-дълбока – и проверката на слуха е най-простият начин това да се установи навреме.
