Желязозависимата форма на регулирана клетъчна смърт - фероптозата - може да се разпространява между клетките и да се движи през тъканите вълнообразно, а не само да засяга отделни клетки, показва нов обзор, публикуван в научното списание EXO - Beyond the Cell. Авторите - изследователите Салони К. Хомбалкар, Джьотирекха Дас и Майкъл Овърхолзер - синтезират открития от проучвания на бъбречни увреждания, ракови модели и системи на развитие.
Фероптозата досега е изследвана предимно като процес, при който отделни клетки загиват вследствие на натрупване на желязозависима липидна пероксидация.
Наблюденията обаче показват, че клетъчната смърт може да се разпространява отклетка към клетка под формата на „вълни на смъртта" - доминоподобен процес, наблюдаван в клетъчни култури, бъбречни тубули и по време на нормалното мускулно оформяне в развиващ се птичи крайник.
Авторите разграничават две форми на разпространение: локализирано - между директно контактуващи клетки, и на дълги разстояния - над 100 микрометра, без необходимост от пряк клетъчен контакт.
Централен въпрос в обзора е идентифицирането на сигналите, които задвижват разпространението.
Наличните доказателства сочат липидните пероксиди и желязото като основни кандидати - разпространението може да бъде блокирано чрез антиоксиданти и железни хелатори, а повишени нива на желязо са наблюдавани в напредващите фронтове на вълните на смъртта.
Авторите предлагат и работен модел, включващ лизозоми и извънклетъчни везикули - увредените клетки може да отделят структури, които се поемат от съседни клетки и задействат допълнителна фероптоза.
Разбирането на тези механизми може да промени начина, по който изследователите подхождат към тъканната дегенерация, развойното ремоделиране и терапевтичните стратегии при заболявания.
