Любопитно е да се знае, че витамин К не е самостоятелно вещество, а включва група съединения, които притежават своя собствена активност. Това са: растителен филохинон (витамин К1), бактериален менахинон (витамин К2) и синтетичният менадион (витамин К3). Животинските храни съдържат смес от тези форми.
Витамин К е мастноразтворим и е важен основно за образуването на факторите на кръвосъсирването, като елиминира опасността от кръвоизливи и играе сериозна роля в метаболизма на костите. Някои заболявания могат да доведат до дефицит на витамина.
Загубите при готвене на продуктите, източници на веществото, или при контакт с кислород са изключително малки, но той е чувствителен към дневната светлина. Затова се препоръчва храните, богати на витамин К, да се съхраняват на тъмно. Зеленолистните като спанак, броколи и зеле съдържат много от витамина.
Значителни количества има в плодовете, млякото и млечните продукти, месото, яйцата и зърнените храни. Филохинонът - К1 се намира в зелените листни зеленчуци (спанак, кейл, броколи). Основната му роля е в кръвосъсирването, като активира някои протеини - като протромбина. Менахинонът
К2 се произвежда от бактерии в червата и се намира във ферментиралите храни (зрялото сирене, кефира, киселото зеле и традиционната японска храна, приготвена от ферментирали соеви зърна - натто) и в животинските продукти (черен дроб, яйца). К2 е ключов за здравето на костите и сърдечносъдовата система, като насочва калция към костите и предотвратява отлагането му в артериите.
Менадионът К3 е синтетична форма, използвана в миналото в медицината, но сега рядко се прилага заради потенциалната му токсичност. Откритието на витамин К е направено от датския учен Хенрик Дам през 1929 г., който забелязва, че пилета, хранени без определени мазнини, развиват кървене. Той печели Нобелова награда през 1943 г. за това. Витаминът е наречен „К“ от немската дума „Koagulation“, която означава „съсирване“. Референтните стойности за дневния прием при хората до 50-годишна възраст е 70 µg за мъжете и 60 µg за жените, като това важи и за бременните и кърмещите жени. В следващата възрастова група се препоръчват с 5-10 µg повече на ден.
Новородените имат ниски нива на витамина тъй като не получават по време на бременността достатъчно през плацентата, а чревните бактерии, произвеждащи К2, още не са развити. Затова в болниците се прилага инжекция с витамин К веднага след раждането, за да се предотвратят редки, но опасни кръвоизливи, които се наричат „хеморагична болест на новороденото“.
Витамин К2 активира остеокалцин – протеин, който свързва калция в костите, като така ги укрепва и намалява риска от фрактури при жени с остеопороза. Благодарение на него се задейства и матричният Gla-протеин (MGP), който предотвратява калцификацията на артериите. Високият прием на К2 се свързва с по-нисък риск от коронарна болест.
Добри източници на витамина са кейл (800 мкг/100 г), спанак (480 мкг), броколи (100 мкг), зеле, магданоз, маслиново и соево масло, черен дроб (60 мкг/100 г), сирена (грюер, едам – 50–80 мкг), яйчен жълтък (15 мкг). Бактериите в дебелото черво произвеждат този вариант на витамина, но усвояването е ограничено, тъй като се случва далеч от тънките черва, където абсорбирането е най-активно.
Дефицитът е рядко срещан, но много опасен. В рисковата група влизат новородените, хора с малабсорбция - болест на Крон, целиакия, цистична фиброза, пациенти на продължителна антибиотична терапия, която унищожава чревните бактерии, хора на диети с ниско съдържание на зелени зеленчуци.
Симптомите са лесно образуване на синини, кървене от носа или венците тежки менструации, в редки случаи – вътрешни кръвоизливи. Дефицитът може да отслаби костите с времето, тъй като К2 не може да активира остеокалцина. Витамин К е смятан за суперсила и в козметиката.
Денис МАРТИНОВ
