Д-р Николай Вълчев: Въведохме нов метод на лечение на разширени вени

Д-р Николай Вълчев придобива образователно-квалификационна степен магистър по медицина към Медицинския университет - София през 2015 г. От 2016 г. с конкурс е зачислен като специализант по съдова хирургия към Клиниката по съдова хирургия на „Токуда болница“, гр. София. 

Д-р Вълчев има засилен интерес в областта на съвременните методи за диагностиката и оперативното лечение на венозни съдови заболявания. Работи активно в сферата на ендоваскуларното и хибридно лечение при пациенти с артериална съдова патология.

Съавтор е на научни публикации в български и международни списания. Участва в български и европейски научни форуми. Член е на Българското национално дружество по съдова, едноваскуларна хирургия и ангиология БНДСЕХА.

Преди няколко месеца д-р Вълчев въвежда в практиката си нов метод за лечение на разширените вени. С това свое откритие в областта на безкръвните операции на варикозата се нарежда сред най-добрите млади откриватели в областта на съдовата хирургия.

В биографията на д-р Вълчев има множество успешни интервенции, а в началото на тази година той ръководи екип, който спасява от ампутация крака на 76-годишен пациент. Какво представлява новият метод за лечение на разширените вени и какви са предимствата му, разговаряме с д-р Николай Вълчев, съдов хирург.

- Д-р Вълчев, прилагате нов начин за лечение на разширени вени, който е ваше изобретение. Какви недостатъци на предишните методи решавате с него?

- Всъщност, това, което предлагаме, е модификация на един вече съществуващ метод за лечение на вените – механо-химична аблация. Той има много предимства, но и някои недостатъци, които се опитахме да отстраним. Генерално, лечението на вените със съвременните безкръвни методи се дели на два основни типа. Като единият тип се основава на термалните методи, при които вената се обработва с висока температура и се уврежда. Тези методи, всъщност, в момента са златният стандарт за лечението на вените.

Имат много предимства, но и някои недостатъци. Като например, това, че се налага по целия ход на вената да се слага един специален разтвор, който да обезболява вената. Това е свързано с доста убождания по хода на бедрото, често се получават кръвонасядания, изтръпвания от термалното увреждане на сетивните нерви на крака.

Втората голяма група методи са нетермалните, при които не се използва топлина за увреждане на вените. Те елиминират голяма част от тези недостатъци, които посочих, при термалните методи. Тоест, при тях не се налага да се слага упойка, няма ги тези убождания, по-бързи са и по-добре се възприемат от пациентите. Но за сметка на това, тъй като се прилагат по-рядко, няма достатъчно натрупана литературна информация и сравнения, които да доказват тяхната висока ефективност.

Затова и се смята, че те са малко по-ниско ефективни, спрямо термалните методи на аблация. Затова решихме да потърсим начин, използвайки добрите страни на нетермалните методи, тоест, на механо-химична аблация, да ги подобрим така, че да използваме нейните положителни страни и в същото време – да елиминираме недостатъците й.

- Как протичат такъв тип процедури?

- При стандартния метод на механо-химична аблация, с помощта на едно специално устройство, влизаме в болната вена и започваме да я нараняваме, да надраскваме отвътре повърхността й. 

По този начин тя се свива, изпада в спазъм. В същото време впръскваме и едно химично вещество, под формата на течност, което допълнително да я увреди отвътре. Тоест, имаме както механично дразнене с устройството, така и химично. Затова и методът се нарича механо-химична аблация. Това, което променихме в този метод, е, че започнахме да използваме устройство – въвеждаме го с помощта на една специална тръбичка, която да пласираме във вената. 

Освен това променихме и вида на химическото вещество – прилагаме го като пяна, вместо във вид на течност. По този начин то става още по-ефективно. Така намаляваме и количеството му с 50%. Освен това, тази пяна, след като е вкараме да увреди вената и да си свърши работата, успяваме да я всмучем обратно през тръбичката, така че в крака и в организма на пациента да не остава на практика нищо.

Тоест, тя отива на проблемното място, свършва си работата, след което успяваме да я изтеглим. По този начин подобряваме както успеваемостта на метода, така и елиминираме потенциалните странични ефекти от употребата на пяната. 

Намаляваме риска това химично вещество да отиде в дълбоките вени, да ги увреди, да направи запушване. Тоест, процедурата става по-ефективна и в същото време се намаляват максимално рисковете. Целта ни е да доближим успеваемостта на този метод до термалните методи, като лазерна аблация, които са златен стандарт, но да се възползваме от всички предимства, които предлагат този вид нетермични методи.

- При кои пациенти е показана този вид терапия и очаквате максимално добър ефект? Как правите подбора им?

- На практика, над 90% от пациентите са подходящи за миниинвазивна хирургия на вените. 

Има някои строги индикации, които ни ограничават да направим такъв тип операция. Например, при пациенти, които са с много, много разширени вени на бедрото, тоест, когато диаметърът на вената е над 15-20 милиметра. Тогава този тип аблация, която прилагаме, не е особено подходяща.

В подобни случаи може да се мисли за лазерна аблация или дори за класическа операция. Тоест, размерът на вената е едно от ограниченията. Но истината е, че при голям процент от пациентите, които лекуваме, след като ги изследваме с ехографа, виждаме, че техните вени варират между 5-6 милиметра до 10-12. Това е най-честият сценарий.

- Този метод прилага ли се и при проблем с дълбоките вени?

- Дълбоките вени не се лекуват с тези методи, тъй като рискът там да се образуват тромби с потенциални, сериозни последствия е много голям. И затова генерално съдовата медицина не лекува дълбоките вени по този начин, а и те рядко са болни. Те връщат кръвта към повърхностните вени, разширяват ги и всъщност, пациентите идват при нас с оплаквания от страдание в повърхностните вени.

Д-р Николай Вълчев

- Възможно ли е и в кои случаи да се постигне ефективно лечение с консервативна терапия и да не се стига все пак до по-агресивна намеса?

- Двете терапии – консервативно и оперативно лечение, вървят винаги заедно. Всички пациенти, които оперираме и им правим интервенциите, получават и консервативна терапия. Съвременните тенденции вече показаха категорично, че няма смисъл да се отлага ненужно дълго една интервенция, тъй като консервативното лечение, в най-добрия случай, намалява оплакванията и възпалението във вените, като чисто симптоматично подобрява клиничната картина.

Но, ако пациентът вече има видимо разширени и изпъкнали вени по краката, за съжаление, няма механизъм, по който те да се свият и да започнат да работят нормално с помощта на който и да е от досегашните измислени форми на консервативна терапия. Те могат да забавят прогресията на заболяването, но не и да го излекуват, на практика.

- Защо хроничната венозна болест, каквато е варикозата, се определя като системно заболяване?

- Смятаме, че е системно заболяване, тъй като се дължи на вродена слабост на съединителната тъкан, която води до увеличаване размера на вените. Но тези пациенти много често страдат и от кървене от венците, от хемороиди, от плоскостъпие, от хернии... Тоест, това е един симптомокомплекс.

- Какво е впечатлението от практиката ви, познаваме ли като пациенти симптомите и сериозните рискове, до които могат да доведат разширените вени? Или, с други думи, с какви митове и заблуди се сблъсквате все още в практиката си по отношение на варикозата?

- Нашето Дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия полага доста усилия да говорим повече по тези проблеми и често комуникираме с общопрактикуващите лекари

Имаме информационни кампании всяка година, с които да насочваме вниманието на пациентите към проблема, тъй като лечението на човек с подобен проблем, когато се извърши в първите стадии на заболяването, е изключително ефективно и дълготрайно. Затова и ние стимулираме хората да не губят излишно време в чакане, тъй като хроничната венозна болест, на практика, няма обратен път. В годините върви към влошаване и преминаване от една степен в друга, като винаги това е към повишаване тежестта на заболяването. 

Безплатна ли е склеропатията на разширени вени?

За съжаление, доста често срещам пациенти, които купуват от интернет различни мехлеми за мазане, обещаващи чудодейни резултати, като свиване на вените и изчезването им. На практика, досега не съм видял такова средство, с което да намажем краката си и да се излекуваме. Със сигурност трябва да има помощ и от наша страна. Не знам дали е за добро или за зло, но днес хората четат повече, свързват разширените вени с тромби, което ги кара да идват в нашите кабинети и да се консултират.

Това всъщност, е добра новина, тъй като си обръщат внимание. Но трябва да уточня и това, че невинаги разширените вени се свързват с образуване на тромби, разбира се. Това днес е ясно на специалистите. Но, в интерес на истината, тъй като кръвта в тези повърхностни вени се движи по-бавно, те са много по-склонни от образуване на тромбчета и развитие на варикофлебит.

- Висок ли е процентът на хората в напреднал стадий на болестта? И, ако това е така, каква е причината, според вас, толкова късно пациентите да търсят помощ от специалист?

- Процентно хората, които са в най-тежката степен на хроничната венозна болест, която всъщност, е развитие на рани по краката, е около 1-2%. Това е както добра, така и лоша новина. В сравнителен план 1-2% е малко, но на практика, тези хора имат изключително влошено качество на живот.

Често в проучванията те се сравняват с пациенти, които са в последните фази на хроничната застойна сърдечна недостатъчност, вследствие на много тежка инвалидизация. Лечението също е продължително и трудно. И затова, колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-успешно избягваме всъщност, достигането до тези крайни фази. Нашата мисия и тази на пациента трябва да е такава, че да не допускаме достигането до тези последни стадии.

- С какви възможности разполагате за лечението на такива пациенти, които идват при вас, все пак, в последен стадий и се налага да направите терапия?

- Алгоритъмът на лечение се промени през последните години. 

Преди първо трябваше да затворим раната, която е на крака с консервативни средства, пациентът да носи ластичен чорап и едва след като нещата се успокоят, правехме интервенцията. Вече се обърнаха нещата и действаме по-агресивно. Първо правим интервенцията за разширените вени, за да намалим венозното налягане и след това, с помощта на специални грижи за раната, превръзки, кремове, а понякога и антибиотици, ако се наложи и доста стегнати компресивни чорапи, продължаваме терапията.

Успеваемостта от лечението значително нараства, когато първо се прекъсне причината за появата на венозната язва. Така че резултатите са добри, но пак казвам, едно такова лечение е продължително и доста мъчително както за пациента, така и за нас. Освен това, не на последно място, все пак е и финансово обременяващо.

- Вярна ли е информацията, че при мъжете варикозата по-често води до тежки усложнения, в сравнение с жените?

- Трудно ми е да кажа дали е напълно вярно, тъй като виждаме усложнения и при двата пола. Смята се, че жените, поне статистически, страдат повече от разширени вени, най-просто казано. А и практиката го показва. Но дали мъжете правят повече усложнения от вените, според мен, няма такава статистика.

- Кои са ефективните методи за профилактика на варикозата?

- Всички сме наясно с ползата от движението, разходките и спортуването, тъй като венозната кръв се движи само тогава, когато сме в движение. Мускулите смачкват вените на подбедриците и изтласкват кръвта нагоре. Тоест, всички форми на движение са благоприятни за венозната система и ние стимулираме нашите пациенти да се раздвижват често и максимално ефективно. Носенето на ластичен чорап също е едно от нещата, което може много да забави прогресията на венозните заболявания, да ни спечели години, на практика, преди да стигнем до нещо по-сериозно, като интервенция. 

Как да избегнем обострянето на разширени вени през лятото

За щастие, нещата вече преминаха във фаза, при която интервенциите за разширени вени дори не ги наричаме операция, а процедура. Станаха доста миниинвазивни и ако преди пациентите се страхуваха от думата операция и болница, сега нямат такива поводи за притеснение. Процедурата протича за 15-20 минути, безболезнена е и доста ефективна, с много добри резултати. Затова окуражаваме всички хора, които имат проблеми с вените, да не губят излишно време в страх, че им предстои нещо драматично, като интервенция, а по-рано да се подложат на такъв вид съвременни процедури, за да се справят навреме с проблема и да елиминират риска от по-сериозни усложнения.

- Доплерът е стандартният метод за изследване на вените. Достатъчно информативен ли е той, или може да се пропуснат някои проблеми?

- Доплерът, въобще ехографското изследване, е изключително информативно, когато говорим за венозна система и е златният стандарт за диагностика и лечение на разширените вени. Няма как да се планира каквато и да е била интервенция, преди да се направи изключително подробно ехографско изследване, с което да проследим вените, да измерим размера им, да видим откъде всъщност, идва проблемът – дали от повърхностните или от дълбоките вени. Може да се окаже и, че причината е във вените, които ги свързват – наричат се перфорантни вени. И спрямо това, което установим от прегледа, изготвяме план за лечение, който може да бъде както оперативен, така и неоперативен.

- Наличието на паяжинки по краката сигнал ли е за проблеми с вените?

- Доста често това е козметичен проблем, но подсказва, че нещо с венозната система не е наред и е възможно да има начални промени в тях. Затова стадираме тези пациенти в 6 степени в развитието на заболяването. При нулевия стадий няма видими вени, нито ехографски, нито с просто око. Докато първият стадий на заболяването включва точно появата на такива ретикуларни паяжиновидна венички по краката.

Това е, така да се каже, най-началният етап, когато, за щастие, не се налага някакъв вид операция. Тези венички се лекуват отлично с процедура, която се нарича склеротерапия. Правят се убождания с много фини иглички. В тях се вкарва едно химично вещество, което ги кара да изчезнат. Тоест, това е най-ранната проява на хроничната венозна болест.

Около 80% от хората в Америка по статистика имат някаква форма на венозно страдание. От дребни капилярчета, паяжиновидни венички, ретикуларни вени, до поява на варикозни язви. Тоест, това е изключително разпространено състояние и пак казвам, че колкото по-рано се интервенира, толкова по-добри са и резултатите.

Алармиращи симптоми 

„Най-честите симптоми, които споделят пациентите, това са тежест, умора и дискомфорт в краката, особено изразени в края на работния ден. Това са класическите оплаквания на нашите пациенти, които всъщност, ги водят в кабинета. За съжаление, често се пренебрегват тези оплаквания, което постепенно води до появата на отоци по краката, на видимо изпъкнали разширени вени. Понякога има мравучкане, неспокойни крака, крампи, сърбеж. И постепенно кожата по подбедриците започва да изтънява, леко да покафенява, тоест, появяват се кожни промени. И, ако пренебрегнем и пропуснем и този алармиращ признак, накрая се появяват венозните рани“, обясни лекарят.

 Милена ВАСИЛЕВА