Щитовидната жлеза е малка, но играе важна роля във функционирането на организма. Тя е с форма на пеперуда, разположена в шията, помага да се контролира всичко - от скоростта, с която изгаряме енергия, до това как се чувстваме през целия ден.
Ако имате проблеми с щитовидната жлеза, това има сериозни последици за организма.
За щастие, диетата може значително да допринесе за здравето на щитовидната жлеза. Няколко вкусни растителни храни я подхранват, осигурявайки ѝ селен, желязо, йод, витамин D, цинк и витамин B12 – хранителни вещества, необходими за синтеза и регулирането на тиреоидните хормони.
Включването им във вегетарианска диета може да помогне за намаляване на риска от нарушения на щитовидната жлеза, свързани с дефицит на тези хранителни вещества.
Морски водорасли
Морските водорасли са един от най-богатите природни източници на йод, минерал, който е от съществено значение за правилното функциониране на щитовидната жлеза.
Без достатъчно йод, щитовидната жлеза не може да произвежда достатъчно хормони, което може да доведе до забавен метаболизъм, умора, проблеми с концентрацията и общ дисбаланс в тялото.
Ето защо водораслите са особено важни в диетата на хора, които не консумират риба или млечни продукти.
Важно е обаче да се подчертае, че умереността играе ключова роля – прекомерният прием на йод може да бъде също толкова голям проблем, колкото и неговият дефицит, особено при хора, на които вече е поставена диагноза дисфункция на щитовидната жлеза, като хипертиреоидизъм или Хашимото.
Водораслите могат да се добавят към салати или да се слагат в супи за здравословен морски вкус.
Леща
Лещата, един прост вид бобово растение, съдържа изненадващи количества селен, хранително вещество, чиито антиоксидантни ефекти предпазват щитовидната жлеза от увреждане, причинено от свободните радикали.
Тя също така участва в регулирането на хормоните на щитовидната жлеза. Лещата осигурява растителен протеин и желязо, което я прави тройно полезна. Готви се бързо, може да се използва в много ястия като супи и яхнии, а също така може да се сложи в тортили.
Тиквени семки
Цинкът играе важна роля за осигуряване на правилното функциониране на тиреоидните хормони – без достатъчно цинк, щитовидната жлеза може да забави функциите си.
Този минерал е ключов за превръщането на хормона Т4 (тироксин) в активната му форма Т3 (трийодтиронин). Тиквените семки са също така пълни с магнезий и антиоксиданти, които помагат на имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма.
Те са хрупкав и вкусен начин да си набавите повече цинк. Добавете ги към смутита, поръсете ги върху салати или ги яжте като лека закуска.
Спанак
Спанакът е богат на желязо, минерал, без който щитовидната жлеза не може да произвежда ефективно хормони.
Ниските нива на желязо могат да забавят функцията на жлезата и да причинят симптоми като умора, треска и умствена мъгла.
Освен това, спанакът съдържа магнезий, фолиева киселина и витамин С, които не само подобряват усвояването на желязо, но и помагат на имунната система и намаляват възпалителните процеси в организма.
Лесно се вписва в ежедневната ви диета и може да се приготви по най-различни начини – от смутита, през омлети, салати, паста и тортили. Редовната консумация на спанак не само допринася за хормоналния баланс, но и повишава енергията и цялостното здраве по много вкусен начин.
Семена от чиа
Семената от чиа са богати на омега-3 мастни киселини, които са известни със своите противовъзпалителни ефекти.
Тъй като много проблеми с щитовидната жлеза са свързани с хронично възпаление, консумацията на омега-3 мастни киселини, чрез растителни източници като семена от чиа, може да помогне за успокояване на имунните реакции и запазване на функцията на щитовидната жлеза.
Освен това, семената от чиа са богат източник на фибри, което допринася за по-стабилни нива на кръвната захар и по-добро усвояване на хранителни вещества, включително тези, необходими за правилното функциониране на хормоните на щитовидната жлеза.
Способността им да образуват подобен на желатин слой при контакт с течност ги прави идеални за здравословно храносмилане и чувство за ситост, което допълнително подпомага хормоналния баланс.
Семената от чиа могат да се добавят към пудинг, овесени ядки или кисело мляко за лесно обогатяване на организма с хранителни вещества.
Сладък картоф
Сладките картофи са богати на бета-каротин, растителен пигмент, който се превръща във витамин А в организма - основно хранително вещество за здравето на щитовидната жлеза и оптималното производство на хормони.
Витамин А помага за регулиране на синтеза на тиреоидни хормони и поддържа функцията на хипофизната жлеза, жлезата, която контролира щитовидната жлеза.
Освен това, сладките картофи са богати на фибри, което допринася за стабилизиране на нивата на кръвната захар и забавя храносмилането – което е важно за хормоналния баланс.
Много е практичен и универсален за приготвяне - може да се пече във фурна като гарнитура, да се пасира като кремообразна добавка към ястие, да се приготви пържен, да се добавя към супи, салати или да се използва като основа за зеленчукови крокети.
Бразилски орех
Въпреки че не са често срещана закуска, бразилските орехи са сред най-богатите източници на селен. Селенът участва в превръщането на хормона Т4 (неактивна форма) в Т3 (активна форма), което пряко влияе върху метаболизма, енергията и цялостното хормонално здраве.
Освен това, действа като мощен антиоксидант, предпазвайки клетките на щитовидната жлеза от оксидативен стрес и възпаление.
Достатъчно е да ядете само един до два бразилски ореха на ден, за да се осигури препоръчителният дневен прием на селен – което прави този орех мощен, но и нежен съюзник.
Поради изключително високата концентрация на селен, прекаляването може да има обратен ефект и да причини симптоми на токсичност, така че умереността е ключова.
Те са меки, леко сладки и имат приятен вкус, което ги прави чудесен избор за лека закуска, но също така и като добавка към закуска – могат да бъдат нарязани на гранола, поръсени върху смутита или гарнирани с овесени ядки.
Киноа
Киноата все по-често се използва като заместител на ориза, кускуса и други зърнени храни. Тя е отличен източник на растителни протеини, желязо, цинк и селен – всички важни за синтеза на тиреоидни хормони.
Освен това, тя не съдържа глутен, което може да е полезно за хора с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, като например тиреоидит на Хашимото, при който глутенът може да влоши симптомите и да причини възпаление.
Киноата съдържа и всичките девет незаменими аминокиселини, което е рядкост в растителния свят. Протеините са от съществено значение за производството и транспорта на хормони, включително тироидни хормони (Т3 и Т4).
Боровинки
Благодарение на мощните си антиоксидантни свойства, боровинките играят важна роля в поддържането на здравето на клетките и борбата с оксидативния стрес, който често засяга функцията на ендокринните жлези, включително щитовидната жлеза.
Редовната консумация на боровинки може да допринесе за по-стабилен имунитет, което е особено важно при автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото.
Благоприятният им ефект върху имунната система помага на организма по-лесно да се справи с възпалителните процеси, което пряко подпомага правилното отделяне на хормони на щитовидната жлеза и цялостния хормонален баланс.
Те могат да се консумират пресни, да се добавят към смутита, овесени ядки, салати или да се използват като естествен подсладител в здравословни десерти./Zdrave.to.
