Кедърът (Cedrus) представлява род иглолистни дървета, принадлежащи към семейство Борови (Pinaceae).
Той е близък родственик на ела (Abies), с която споделя множество структурни прилики. Кедрите се срещат естествено в регионите от западните части на Хималаите до източното Средиземноморие.
Те растат на височина между 1500 и 3200 метра в Хималаите и между 1000 и 2200 метра около Средиземно море. Това дърво има особено значение за Ливан, където е прието за национален символ и е изобразено в центъра на знамето на страната.
Кедърът има „душа“
Съвременната наука потвърждава древното вярване, че кедърът има „душа“. Това изключително дърво показва биологичен ритъм, подобен на човешкия.
За разлика от повечето растения, чиято активност е подчинена на строго определени цикли, кедърът реагира според заобикалящите условия.
През летните месеци, когато времето е облачно, кедърът се „пробужда“ около 10 часа сутринта, докато в слънчеви дни това се случва още по изгрев. След това дървото „почива“ през по-голямата част от деня – между 15 и 16 часа.
Вечерната му активност продължава до около 23:00 часа, след което преминава в нощен покой. През зимата, въпреки по-ниските температури и намалена светлина, кедърът не прекратява жизнените си функции, а просто „спи“ по-дълбоко и по-продължително.
Познати лековити качества още от древността
Още в древността са били известни лековитите качества на кедъра. Те се споменават както в Библията, така и в най-древния медицински документ – Шумерската плочка от около 3000 г. пр.н.е.
Според стари писмени източници, ливанският кедър е бил високо ценен за строителството и се е използвал за лечение на различни болести от цивилизации като асирийците, вавилонците, персите и други. От него са изработвани различни съдове – кутии, купи, кошници, както и инструменти, моливи, а също така е бил използван и като гориво.
Хималайският кедър, често наричан „дървото на боговете“, е заемал важно място в индийските религиозни ритуали, а жреците го използвали в лечението на проказа. Сибирският кедър, известен още като „сибирски гигант“ или „майчино дърво“, бил изключително ценен от местните народи.
Благодарение на лечебните си свойства, сибирските и северноевропейските жители приготвяли витаминозни напитки от неговите иглички, използвали смолата му за третиране на рани, а семената – за добив на здравословно масло./Zdrave.to.
