Библията казва, че Матусал - син на Енох и баща на Ламех, умрял на 969 години в годината преди Потопа. Днес никой на Земята не достига тази възраст, но в планините на Сардиния има регион, където хората живеят до дълбока старост.
Това е село Пердасдефогу, което заради броя на столетниците си е обявено за една от петте “Сини зони” в света с най-старо население, заедно с островите Окинава в Япония и Икария в Гърция, полуостров Никоя в Коста Рика и община Лома Линда в Калифорния. Учените от години анализират генетичните характеристики и начинът на живот, които поддържат населението там в толкова добро здраве.
Малкото село в планинската област Олястра в Сардиния, Италия, е известно като „световната столица на дълголетието“ заради изключително високия брой столетници.
То държи рекорда на Гинес за най-висок процент столетници - през 2022 г от 1765 души 10 са на възраст над 100 години и това е 16 пъти над италианския национален среден показател.
Селото става световно известно със семейство Мелис, което влиза в Гинес през 2012 г. като най-дълголетното в света.
Девет братя и сестри имат обща възраст от над 818 години, като най-възрастната, Консолата Мелис, умира през 2015 г. на 108 години и е най-дълго живелият в в селото човек. Най-младата сестра, Мафалда, е на 87 г. и я наричат Бебето. Местният кмет връчва медал на всеки, достигнал 100-те.
Диетата на жителите на Пердасдефогу е с ниско съдържание на калории, преработени храни и захари, което я прави ключов фактор за тяхното дълголетие. Тя е близка до традиционната средиземноморска диета, но е с уникални сардински елементи, адаптирани към планинския живот и местните ресурси.
Столетниците консумират умерени количества храна, често спазвайки принципа „хара хачи бу“ – японска поговорка: спираш да се храниш, когато си 80% сит
Това намалява метаболитния стрес и подпомага дълголетието. Храната е предимно домашно приготвена, отгледана в собствени градини или местни ферми. Преработени храни (например пакетирани закуски, газирани напитки) липсват.
Около 80% от диетата се състои от зеленчуци, бобови култури, плодове и пълнозърнести продукти, което осигурява високо съдържание на фибри, антиоксиданти и микронутриенти. Месото - агнешко или свинско, се яде рядко и често само по празници. Това намалява риска от сърдечносъдови заболявания.
Супата минестроне е „звездата“ на масата. Това е гъсто зеленчуково ястие. Рецептата включва боб, леща, нахут, тиквички, картофи, домати и фрегола – сардинска паста от грис. Супата е богата на фибри и антиоксиданти, а бобовите култури подпомагат здравето на червата.
Най-често в селото се консумира козе мляко и сирене от овче мляко – пекорино
Козето мляко съдържа конюгирана линолова киселина и други вещества, които предпазват от възпаления и невродегенеративни заболявания.
Сиренето от овче мляко е с високо съдържание на омега-3 мастни киселини. Местно произведеното червено вино от сорта грозде „Канонауе” е богато на защитаващите сърцето и кръвоносните съдове полифеноли 2–3 пъти повече от други вина. Столетниците пият 1–2 чаши дневно, по обикновено го разреждат с вода.
Друг интересен продукт е традиционният плосък хляб Pane Carasau, който се прави от пълнозърнеста пшеница и билки.
Тъй като овчарите трябвало да пътуват на дълги разстояния до пасищата и да остават със стадата си със седмици, важно било този хляб да има особено дълъг срок на годност. Той е нискокалоричен и богат на фибри.
От зеленчуците и билките любими на столетниците са спанак, манголд, див копър и мащерка, осигурявайки витамини А, С и К и антиоксиданти. Зехтинът се използва обилно в готвенето, защото е богат на мононенаситени мазнини, които намаляват „лошия“ холестерол (LDL).
Хранителните навици на хората там се характеризират със скромни порции, които те изяждат бавно и в компанията на семейството а това подобрява храносмилането и психичното здраве. Ястията им следват сезоните – през лятото преобладават свежи зеленчуци и плодове, а през зимата – бобови култури и сушени продукти.
Сладкишите са домашни, с мед или сушени плодове вместо рафинирана захар. Проучване от Университета в Каляри (2020) установява, че диетата в Пердасдефогу е с високо съдържание на полифеноли и флавоноиди, които намаляват оксидативния стрес и забавят стареенето на клетките.
Консолата Мелис, която достига 107 години, твърди, че никога не е яла „храна от кутия“, което подчертава важността на непреработените продукти.
В селото има висока концентрация на столетници, което предполага генетична предразположеност.
Учените изучават „генома на Олястра“, тъй като регионът е изолиран, с малко външни бракове, което запазва уникалните генетични черти. Така откриват, че генът G6PD - свързан с устойчивост към малария, е често срещан и може да играе роля в дълголетието.
Друг ген - FOXO3, регулира клетъчното възстановяване и защитава ДНК, намалява възпаленията и обяснява устойчивостта на болести. деменция. Но учените смятат, че генетиката е само част от уравнението.
Изследователи от проекта AkeA „До 100 години“ включват над 4000 души, на възраст над 90 години, с фокус върху региона Олястра, където Пердасдефогу е „епицентър“ на дълголетието. Установяват, че начинът на живот – диета, физическа активност и социални връзки – е по-важен.
Антонио Брунду(вляво) на 105 години участва активно в живота на селото а Виторио Лай (вляво), любителят на лова, не прекъсва хобито си, дори когато става на 100 години
Столетниците водят активен живот, често работейки в градините си до 90-годишна възраст, а и след това.
Физическата активност в планинския регион е от особено значение – селото се намира в скалистите планини на Олястра и местните жители често ходят пеша по стръмните пътеки, което поддържа сърдечносъдовото им здраве и мускулната сила.
Мнозина са били пастири или фермери, което означава живот на открито с умерена, но постоянна физическа активност. Социалната сплотеност и „семейната магия“ също са от значение за дълголетието.
Столетниците живеят с деца, внуци и правнуци, което им дава емоционална подкрепа и чувството за поставяне и постигане на цели. Възрастните са уважавани и активни – участват в празници, разказват истории и дори дават съвети на по-младите.
Психолози от Университета в Рим отбелязват, че силните социални връзки в Пердасдефогу намаляват стреса и депресията, което удължава живота. Мнозина са дълбоко религиозни и вярата им дава душевен мир и чувство за общност.
Липсата на промишлени замърсители предпазва жителите от хронични заболявания. Местните хора са устойчиви на трудностите – преживели са Втората световна война, бедността и изолацията. Психологическата устойчивост е обект на изследвания в Сардиния, които предполагат, че оптимизмът и адаптивността са свързани с по-дълъг живот.
През 2020 г. от Университета в Каляри започват да изучават чревния микробиом на столетниците. Данните сочат, че те имат високи нива на Bifidobacterium, свързана с дълголетието.
Тези хора са живо доказателство, че дългият живот е комбинация от нискокалорична, непреработена диета, активен начин на живот, силно сплотена общност и генетична предразположеност. Те вдъхновяват света с енергията и мъдростта си.
Пердасдефогу не е просто село – то е урок как да живеем дълго и пълноценно
Генетичните данни оттук се използват за разработване на терапии, които имитират защитните механизми на столетниците, като лекарства за намаляване на възпаленията или предотвратяване на Алцхаймер. Учените се надяват да приложат откритията и в други региони, като изучават как диетата и микробиомът могат да бъдат адаптирани и при градските условия.
Кои са предпочитаните занимания на активните столетници в италианското село♦ Виторио Лай: През 2022 г. навършва 100 години, но продължава да шофира и ходи на лов за глигани, заради което е получил още в средата на миналия век прякора си – Пистолета. ♦ Пиучия Лай: Столетница от 2022 г., тя редовно лети със самолет до Милано, за да посети синовете си, показвайки завидна енергия и независимост. ♦ Бонино Лай: На 102 години той е президент на местния футболен отбор, обича да се разхожда дълго на открито и е категоричен: „Простите неща са най-добрите“. ♦ Антонио Брунду: През 2023 г. става на 105 г. и е най-възрастният в селото тогава, а сестра му Мария е на 103. ♦ Аннунциата Стори: На 100 г. твърди, че се чувства „здрава като риба“, продължава да готви домашна храна – основно минестроне с фрегола (сардинска паста) и казва: „Танцът и смехът са моето лекарство“. |
Денис МАРТИНОВ
