Д-р Веселин Давчев: Диабетът и ракът са рискови за развитието на туберкулоза

Д-р Веселин Давчев е началник на Отделението по фтизиатрия към Клиниката по пневмология и фтизиатрия към УМБАЛ „Свети Георги” в Пловдив. Специалист е по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия, здравен мениджмънт. Д-р Давчев е с 40 г. клиничен опит в диагностиката и лечението на белодробни болести, както и в профилактиката на заболяванията на белите дробове. 

Има натрупан богат опит в лечението и диагностиката на туберкулоза, плеврити, обструктивни и възпалителни белодробни болести, бронхиална астма, ХОББ, диагностика на доброкачествени и злокачествени заболявания на дихателната система, пневмосклерози, бронхиектазна болест. Повод за това интервю е Световният ден за борба с туберкулозата, който се отбелязва на 24 март всяка година. 

- Д-р Давчев, успяхте ли и тази година да организирате станалия традиционен за вашето лечебно заведение Ден на отворените врати? Или пандемията се отрази?

- Не, за съжаление, по време на епидемична обстановка няма как да организираме подобни инициативи, в случая Ден на отворените врати. Все още нивото на ковид е достатъчно високо, а и наместващият се сезонен грип ще ни постави пред сериозни изпитания. Ние сме инфекциозно отделение, дай ,Боже това да е последната година, в която нямаме възможност да организираме Ден на отворените врати. И  по-нататък във времето да си върнем тази традиция. 

Много полезна инициатива, защото Денят на отворените врати дава възможност на всички пациенти, които имат някакви оплаквания и съмнения, сами да дойдат за преглед, консултация, изследвания. 

- Кои са рисковите групи хора, застрашени да развият туберкулоза и как се действа за откриване и лечение на това заболяване? 

- Искам да отбележа, че в нашето отделение, освен активна туберкулоза, която диагностицираме и след това лекуваме, имаме още една основна и много съществена задача, която в днешно време има голямо значение. Това е откриването на латентната туберкулозна инфекция. 

Тя е много сериозно състояние, защото всъщност поддържа наличието на активната туберкулоза. И се стараем да профилактираме латентната туберкулозна инфекция, за да не се развие активната форма на заболяването. Това е една от основните ни задачи, заедно, разбира се, с откриването и лечението на активната туберкулоза. 

- Как, по какъв механизъм може да се случи това? 

- Ние действаме по няколко линии. Първо, много добре оглеждаме всички активни форми на туберкулоза при контактни лица. Това са всички онези хора, които през последните месеци са осъществявали тесни битови или професионални контакти с туберкулозно болни. Имаме контакти от първи, втори ред, в зависимост от близостта на контакта. 

Как да разпознаем туберкулозата в ранен етап

И на тези контактни лица правим съответните имунологични тестове, при нужда правим и снимки. Разбира се, че в началото провеждаме и разговор с пациентите. Ако трябва и преглед, за да можем с тези 3-4 метода, които прилагаме, да установим наличието на застрашаващо латентно състояние за конкретния човек. И съответно, необходимостта евентуално той да провежда профилактика, за да не развие активна туберкулоза. Та, първата и основна рискова група са хората, които имат контакт с туберкурозно болни.

- А откъде получавате информация и данни за хората от тази най-рискова група?

- Този контингент го получаваме по няколко начина. Когато самият болен дойде при нас, ние активно събираме неговите контактни лица. Викаме да изследваме тези, които придружават активно болния например. Както и прочее други преки негови контакти. 

Или пък джипитата, които много по-добре познават обстановката по места. Те самите ни насочват към фамилно засегнати хора. Или пък от специализираните практики получаваме данни. Или самите хора се отзовават, след като разберат, че са контактни на туберкулоза и трябва да се изследват активно. Имайте предвид, че рискът там е около две години след контакта. Съществува сериозен риск около две години.

- Много дълъг инкубационен период, д-р Давчев?

- Така е, въпреки че не е точно инкубационен период, не се нарича точно така, нека използваме този термин. Важно е хората да научат и запомнят, че това е може би най-дългият такъв латентен период, откакто инфекцията постъпи в организма, до нейното развитие във формата на туберкулоза. Този период може дори да е цял живот, т.е., човек да получи инфекцията в кърмаческа и ранна детска възраст, а да боледува на 80 г. Разбирате ли? 

Затова непрекъснато напомняме на онези, които са имали контакт с туберкулозно болни, че трябва да се изследват. Веднага бързам да посоча една особеност – уместно е те да бъдат изследвани не две седмици след контакта, а най-малко 4-6 седмици след него. Само тогава ще може, ако случайно са получили заразата, тя да доведе до онази промяна в имунологичния терен на организма, която можем да хванем с тестове.

Т.е., ако някой ( и това е много важен практически съвет) от вашите читатели има много тесен контакт с туберкулозно болен отпреди две седмици и веднага дойде при нас, 100% ние ще му кажем, че неговите тестове са нормални. Защо? Защото дори и да е получил истинска инфекция, на нея й трябват не по-малко от 4-6 седмици, за да може да предизвика онези промени в организма, които да се хванат като застрашаващи. Често имаме пациенти, които идват след 10-15 дни, съответно ги съветваме пак да дойдат след месец и половина-два. 

Така че първата рискова група, която обработваме доста системно и внимателно, защото е основната за развитие на туберкулоза, това са контактните хора. На някои от тях правим по няколко теста с Манту в случая, както и имунологична диагностика регулярно. Имаме и други тестове, които можем да направим, след което в зависимост от резултата от Мантуто, прилагаме допълнително снимка. И след това решаваме дали рискът за развитие на активна туберкулоза си заслужава при този човек да проведем и химиопрофилактика с едно от противотуберкулозните средства (Изонид), за 6 до 9 месеца поне.

Д-р Веселин Давчев

- Доколко коварно заболяване е туберкулозата? 

- То е коварно дотолкова, доколкото първо, вие видяхте, че инфекцията може да се получи в ранна възраст, а да се боледува в късни години. То е коварно именно заради наличието на тази латентна фаза в развитието си. Освен това то е коварно и затова, защото вече не предизвиква такова сериозно нарушение в общото състояние. При нас идват много млади хора с напреднала туберкулоза, без значимо увреждане на общото състояние.

Това е хубаво дотолкова, доколкото в повечето случаи очакваме да видим болни, които са много увредени, отишли напред в интоксикацията пациенти, а те наглед са като атлети. В отделението имаме двама такива почти като атлети млади хора, които, дето се казва, идват от фитнес залата с минимални оплаквания. За които обаче, изведнъж се оказва, че имат много сериозни рентгенови картини. И след това като им направим микробиологичното изследване (на храчка), то показва, че са позитивни. 

И ако трябва да продължа с коварството на туберкулозата, държа да отбележа следното. За съжаление, в много от съвременните методи за лечение на някои от заболяванията (разбира се, за това имаме организирана добра мрежа), имам предвид  някои автоимунни и други тежки такива, за които има много добри модерни методи за лечение, някои от тях, за съжаление, подпомагат латентната туберкулоза да се превърне в активна. Такива са да речем, улцерозни колити, ревматоидни артрити, псориазиси и т.н..

- И какво се предприема при тези случаи?

- Ние разполагаме с много програми по този повод, като работим с тях заедно с колегите по места. В смисъл, тези от тях, които искат да лекуват със съвременни препарати въпросните заболявания, които споменах, изпращат първо при нас тези пациенти, за да ги проверим за наличие на латентна туберкулоза. И чак тогава прилагат съответното лечение.

- Защо лечението на едно заболяване може да провокира латентната туберкулоза да се превърне в активна? 

- Може, ако всичко това не се съобрази, но става много рядко и в повечето случаи всички колеги изпращат пациентите си, за да преценим латентното състояние за туберкулоза на съответния човек. Така те могат спокойно да лекуват със съвременните, ефективно действащи препарати. 

Предлагам да обобщим рисковите фактори, действително важен въпрос, благодаря, че го поставихте още в началото. Вече стана ясно, че основният рисков фактор е контактът с туберкулозно болен. Друг, както разбрахте, са някои имунодепресивни, имуносупресивни автоимунни заболявания

Следващ сериозен рисков фактор за туберкулоза са  хората, които са прекарали болестта. Имам предвид следното: общо взето, всички онези, които са прекарали туберкулоза, най-вече онези, които не са били доста системни в лечението първия път, по-нататък оздравяват, но с наличието на много остатъчни изменения в белия дроб.

И тези остатъчни изменения в индивидуалното развитие на този пациент, когато се съберат някои неблагоприятни фактори, тогава може наново да се реактивират местата на прекараната туберкулоза. Аз посочих някои от неблагоприятните фактори, например допълнително заболяване. Вече споменах автоимунните заболявания, но мога да добавя и други, като диабет, неопластични състояния също. 

Митове за туберкулозата

Така че, в крайна сметка, най-общо казано, вашите читатели трябва да запомнят следните рискови фактори: контактът с болен, прекарана туберкулоза, имуносупресивни състояния. Да не пропусна СПИН или ХИВ позитивните. И задължително ще отбележа и хората с органна трансплантация.

- А защо и трансплантираните са рискови за това заболяване?

- Защото в поддържането на реакцията на организма срещу трансплантирания орган, използваме кортикостероиди и други имуносупресивни лекарства. Които (те са много широко използвани например, кортикостероидите) за съжаление, активират латентна форма на туберкулоза. Така, че трябва всичко това да се има предвид. 

Ако трябва да бъда още по-точен, не бива да изпускаме такива рискови фактори, като наркоманите, алкохолиците, хората, които живеят в много лоши битови условия или пък в големи колективи. Като хората, които живеят по много на едно място, каквито са ромските махали, или старческите домове, или затворите. 

Или други заболявания, като диабет, или хроничната бъбречна недостатъчност, или злокачествени образувания. Обикновено, всички деца под 5 години също са рискови. Както и  работещи като санитари, медицински сестри, доктори, технически работници в болници. Или специално в лечебните тубзаведения,  като микробиолози, гръдни хирурзи, бронхоскописти. Така, че това са допълнителни рискови фактори.

Какви са симптомите?

„По отношение на симптомите, мога да кажа следното. В  последните 30-40 години, още от времето, когато и ние получавахме нашите първи познания по медицина и специално по развитието на туберкулозата, т.е., още след 75-та-80-та година, се наблюдава постепенна промяна в протичането на туберкулозата, т.нар. патоморфоза. Тя, разбира се, набира своята скорост сега и вече съвсем отчетливо се забелязва. Особено от колеги, които са работили достатъчно дълго. 

Така, че по отношение на клиниката ние, разбира се, трябва да споменем специфичните белодробни признаци: това са кашлица, храчки, кръвохрак, бодежи в гърдите, задух. Както и общите белези на отслабване, отпадналост, консумация на килограми, безапетитие, изпотяване, продължителна температура. Но непременно трябва да отбележа, че тази клиника става особено суспектна, особено съмнителна за туберкулоза, когато пациентът каже, че той е така не от 3-5 дни, а например, от 3-5 седмици или месеца. 

Дълготрайността на оплакванията е първият и най-важен белег, който ще ни насочи към туберкулоза. Не толкова видът конкретно на симптоматиката. 

След това прилагаме имунологични методи на диагностика, това е пробата Манту, която от 100-а години насам ни върши работа. От  15-20 години прилагаме вече и специални имунологични тестове – квантифирон и т.нар. Tispot. 

Това е микробиологичната диагноза, която единствена е възможно да докаже наличието на туберкулоза. Това са директната микроскопия за храчки (посявката), което е специалният метод, PCR, така наречен. Ние го прилагаме от 2014 г.  в нашето отделение. Той се нарича Джин-експерт специално за туберкулоза. Локализира много добре истинският причинител. 

Ценността му е, че показва и резистентност към едно от противотуберкулозните лекарства. И, разбира се, освен тези методи, използваме много широко и рентгеновата диагностика – с обикновените фасови и профилни графии, или компютъртомографски образи, където откриваме характерни рентгенови промени И можем заедно с другите методи, да ги приложим за активна туберкулоза“, обясни специалистът.

Яна БОЯДЖИЕВА