През август 1996 г. животът на Карън Уетърхан, уважаван химик-изследовател в колежа Дартмут, Ню Хемпшир, се променя необратимо. Докато изучава ефектите на тежките метали върху живите организми, малка капка течност се разлива върху латексовата ѝ ръкавица.
Този на пръв поглед незначителен инцидент се оказва фатален, водейки до смъртта ѝ десет месеца по-късно и предизвиквайки фундаментални промени в протоколите за безопасност при работа с химикали в световен мащаб.
Течността, която попаднала върху ръкавиците ѝ, била диметилживак – изключително токсично съединение.
Въпреки че Уетърхан незабавно предприема всички необходими предпазни мерки, като сваля замърсените ръкавици, летливото съединение вече е проникнало през латекса и е навлязло в кръвния ѝ поток. Първоначално тя не усеща нищо необичайно. Коварството на диметилживака се крие в неговото бавно и незабележимо действие.
Месеци по-късно, през януари 1997 г., Карън започва да изпитва тревожни симптоми. Проблеми с равновесието, говора, зрението и слуха я принуждават да потърси медицинска помощ. Лекарите установяват тежко отравяне с живак – нивата на токсичния метал в кръвта ѝ са над 4000 пъти по-високи от нормалните.
Диметилживакът е органометално съединение, което след като попадне в тялото, се метаболизира до метилживак. Тази форма на живака е изключително невротоксична. Тя лесно преминава кръвно-мозъчната бариера и се свързва със серните атоми в аминокиселините, които са от решаващо значение за функцията на невроните. Както обяснява д-р Бен Майлс във видео, посветено на случая, "без сярата, от която се нуждаят, тези неврони започват да се провалят и умират". Това води до прогресивно и необратимо разрушаване на мозъка и централната нервна система.
Въпреки отчаяните опити на медицинския екип да изчисти живака от организма ѝ чрез хелатотерапия, уврежданията вече са нанесени. Състоянието на Карън Уетърхан бързо се влошава. Тя губи способността си да ходи, вижда, говори и чува, изпада в кома и в крайна сметка животоподдържащите ѝ системи са изключени през юни 1997 г. Официалната причина за смъртта, според доклад от 1998 г., е енцефалопатия в резултат на интоксикация с живак.
Последвалите разследвания разкриват шокиращ факт: диметилживакът може да проникне през стандартни латексови, PVC и неопренови ръкавици почти мигновено. Този трагичен инцидент послужи като жесток урок за научната общност. В резултат на смъртта на Карън Уетърхан са въведени много по-строги мерки за безопасност при работа с този и други силно токсични химикали. Вече се изисква използването на специално ламинирани и силно устойчиви ръкавици при работа с диметилживак.
В памет на нейния принос към науката и трагичната ѝ жертва са издигнати няколко паметника. Националният институт по екологични здравни науки на САЩ учредява награда на нейно име, която се връчва на изявени учени за техните изследвания в областта. Случаят на Карън Уетърхан остава вечно напомняне за скритите опасности в научните изследвания и за критичната важност на непрекъснатото преосмисляне и подобряване на стандартите за безопасност./Zdrave.to.
