Световният ден за борба с псориазиса - 29 октомври, тази година преминава под мотото “Псориазис и съпътстващи заболявания: Разбиране на ефекта на доминото”. Поставя се акцент върху една от най-пренебрегваните страни на това хронично заболяване - неговото системно отражение върху цялостното здраве. Псориазисът не е просто кожен проблем, а често е свързан с редица други заболявания, сред които диабет, сърдечносъдови усложнения и депресия. В България темата е особено актуална, тъй като много пациенти остават късно диагностицирани, а достъпът до съвременни терапии е неравномерен. Защо профилактиката и навременното лечение на псориазиса са ключови и какви решения предстоят в нашата страна - говорим с доц. д-р Косара Дреновска, специалист в областта на дерматологията.
Визитка♦ Доц. д-р Косара Дреновска е завършила Медицинския университет в София. Специализира дерматология в Клиниката по кожни и венерически болести към УМБАЛ „Александровска“. Образователна и научна степен „Доктор“ й е присъдена след защита на дисертационен труд в областта на автоимунните булозни дерматози. Има специализации по клинична дерматология и лабораторна диагностика на тази група заболявания във водещи клиники във Франция и Германия. Доц. д-р Дреновска е част от екипа на Клиниката по кожни и венерически болести в УМБАЛ „Александровска”, където завежда Направлението по автоимунни и булозни заболявания и Направлението по имунофлуоресцентна диагностика. Член е на специализирани комисии към Клиниката по кожни и венерически болести, в т.ч. за лечение със скъпоструващи медикаменти и медицински изделия. Членува в БЛС, Българското дерматологично дружество, Българо-немското дерматологично дружество, Експертната група по булозни дерматози и секция по булозни дерматози към БДД, Task Force по автоимунни булозни дерматози към Европейската академия по дерматология и венерология, европейските референтни мрежи за редки болести и др. Двукратно е номинирана от Лекарска лига на България по проекта „Най-добрите лекари“. Носител е на награди и стипендии на Американската академия по дерматология, Френското дерматологично дружество. |
- Доц. Дреновска, какво стои зад мотото на Световния ден през 2025 г. „Псориазис и съпътстващи заболявания: Разбиране на ефекта на доминото" – и как то се отнася конкретно към пациентите в България?
- Това мото насочва вниманието към опазване и възстановяване на равновесието на организма като цяло. Разглеждаме съвкупността от налични състояния като прояви на сходни патологични процеси и стигаме до същността на твърдението, че кожата е огледало на работата на вътрешните органи, както и че кожните болест имат системен характер, нещо, върху което българските дерматолози работят отдавна.
- Все още ли битува мнението, че псориазисът е най-вече „кожен проблем" и се подценяват системните му прояви или хората въобще не знаят за тях? Какво е впечатлението ви?
- През последните години дерматолозите у нас полагат много усилия да бъдат запознати пациентите, техните семейства, медицинските среди и обществото като цяло, че не само псориазисът, но и други кожни заболявания не са чисто кожен проблем, а имат и системен характер. С течение на времето това познание се разпространява.
- Кои са най-честите съпътстващи заболявания при хората с псориазис и защо именно те представляват „ефект на доминото" за здравето?
- Страдащите от псориазис често имат т.нар. метаболитен синдром: захарен диабет тип 2 или инсулинова резистентност, затлъстяване, артериална хипертония, хиперхолестеролемия, чернодробна дисфункция и др. Понякога лекарствата, предписани за лечение на съпътстващите заболявания, могат да провокират развитие на псориазис, но и обратно, лечението за псориазис може да се отрази на функцията на някои вътрешни органи.
- Как по-точно псориазисът може да допринесе за развитието на псориатичен артрит, сърдечносъдови заболявания и метаболитни нарушения? Какви са механизмите?
- Едно от проявленията на псориазиса, освен чисто кожното засягане, е ангажирането на ставите под формата на псориатичен артрит, който може да се развие преди или успоредно с кожните промени, а може да се появи и години по-късно. Някои кожни и нокътни промени могат да служат за сигнал, че по-късно има тенденция да се развие псориатичен артрит и тогава е уместно редовно проследяване и навременно лечение. Някои лекарства за псориазис не са подходящи при пациенти с конкретни сърдечносъдови проблеми, с чернодробни или бъбречни заболявания. Например метотрексат, циклоспорин, които са съответно хепато- и нефротоксични. Тогава следва да се търсят подходящи терапевтични опции.
- Каква е ролята на психичното здраве в цялостния подход към пациентите с псориазис и колко е застъпено това звено в България?
- Добре известно е, че емоционалното състояние и псориазиса са взаимно свързани. Емоционалният стрес може да провокира развитието на псориазис или да влоши тежестта му. От друга страна, кожните промени по видимите части на тялото се явяват пречка в социалното общуване, професионалната реализация, семейния живот, източник са на нарушена комуникация в битов и професионален план, причина за депресии и повишен суициден риск. Все повече се обръща внимание на информираността за тези явления у нас.
- Имате ли впечатления дали нараства броят на пациентите с псориазис и колко от тях се диагностицират и лекуват навреме?
- Впечатлението за нарастване на броя на пациентите е свързано с по-доброто му диагностициране на места, където в миналото не би му се обърнало подобно внимание, особено на по-леките форми. Значение има и информираността на пациентите и желанието им да търсят решение. Това се подобрява значително през последните години, но все още има пациенти, които не са запознатите с новостите в лечението и остават нелекувани продължително време.
- Какви са основните пречки у нас за ранната диагностика и как това се отразява върху развитието на съпътстващи заболявания?
- Понякога е налице негативизъм, разочарование от предишни неуспешни терапии, но също липсата на време, невъзможността за напускане на работното място, необходимостта от пътуване могат да окажат влияние.
- Какви превантивни стратегии биха могли да намалят риска от този „ефект на доминото" и защо профилактиката в България остава на заден план?
- Навременно лечение и контрол на подлежащите състояния, повишена бдителност сред фамилно обременените хора, избягване на фактори на средата, които могат да провокират псориазис, избягване на прием на някои групи медикаменти, за които е известно, че могат да индуцират псориазис, провеждане на обучителни кампании.
- Какво губи обществото, когато пациентите не получават своевременно достъп до съвременно лечение?
- Болестта на всеки пациент е свързана със загуби за обществото: на трудов потенциал, на икономически ресурс, товарят се болничните заведения, социалната система, генерират се разходи за диагностика и лечение, болнични и др. Загубва се доверието и надеждата на пациентите.
- Биологичните терапии вече промениха съдбата на много пациенти по света – как изглежда картината у нас?
- У нас все повече пациенти, които отговарят на критериите за достъп до биологична терапия, получават такава, което се дължи на по-голямата информираност, но също и на наличието на относително разнообразни терапевтични опции. Това дава възможност на специалистите за подходящ избор на медикамент или дозов режим. Все повече се разширяват индикациите по отношение на чувствителни зони на тялото или различни възрастови контингенти – разполагаме с биологични средства и дози, предназначени и за детската възраст.
- Достъпът до иновативно лечение в България – какво е реалното положение в сравнение с други европейски държави?
- Вече разполагаме с богат избор от медикаменти, но все още изискванията за тежест на състоянието, която би разрешила достъп до лечение, са двойно по-високи от тези в другите европейски страни. И в това отношение са рестриктивни за пациентите.
- Какво предстои в близките години в българската дерматология – има ли нови терапии или програми, които ще бъдат въведени?
- Непрекъснато навлизат нови молекули, а старите дозови режими се оптимизират с цел максимално повлияване на симптоматиката при псориазис. Надяваме се прагът на тежестта на заболяването за достъп до лечение по каса да се изравни с останалите европейски страни.
- Съществуват ли регионални неравенства при достъпа до специалисти и лечение и как това влияе върху „ефекта на доминото"?
- Има региони, в които достъпът до специализирана помощ не е така директен, както в големите градове. Наличието на специализирани комисии, които одобряват предписването на скъпоструващите медикаменти за лечение на псориазис до момента също не беше равномерно и пациентите бяха принудени да пътуват на големи разстояния за получаване или подновяване на протоколи. Това, от своя страна, води до забавяне или прекъсване на назначено вече лечение и съответно може да се отрази както на състоянието на кожата, така и на свързаните заболявания. Върви се към решение на тези проблеми, като се администрират нови комисии по места. И не на последно място в помощ на пациентите и специалистите съществуват пациентски програми с административна и организационна цел.
- Как протича диалогът между институциите, лекарите и пациентите за справяне с нерешените проблеми в диагностиката и лечението?
- Диалог има, но винаги може да се търси подобряване на ситуацията. И тук огромно значение за подпомагане на комуникацията между пациенти, специалисти и институции имат и пациентските организации, с които ние си партнираме.
- Какво бихте посъветвали хората, които имат първи симптоми, но отлагат консултацията с лекар – заради страх, срам или липса на време?
- Най-адекватната препоръка е да се консултират навреме, особено ако в семейството има други членове, засегнати от псориазис.
- Ако трябва да формулирате едно послание за Световния ден през 2025 г., което да достигне до широката публика в България, какво би било то?
- Има добри новини: Псориазисът може да бъде напълно контролиран с общи усилия.
Милена ВАСИЛЕВА
