Лечебната сила на прегръдките се крие в способността им да намаляват стреса и да подобряват физическото здраве чрез освобождаването на хормоните на щастието - окситоцин, серотонин и допамин, и намаляването на кортизола - хормона на стреса.
Дългите прегръдки, с продължителност 20 секунди, са особено ефективни за успокояване на нервната система, понижаване на кръвното налягане и подобряване на съня. Полезни са както за прегръщащия, така и за приемащия, носят радост, облекчават тревожността и самотата и укрепват социалните връзки. Подобряване на сърдечната функция се постига с активиране на парасимпатиковата нервна система, която е отговорна за спокойствието.
Телата ни започват да отделят окситоцин едва след 20–30 секунди от прегръдката, но този хормон позволява на автономната нервна система да превключи от режим „борба или бягство“ към режим „успокоение и почивка“. Укрепването на имунната система става чрез увеличеното производство на хемоглобин, което прави организма по-малко податлив на инфекции
Прегръдката успокоява и помага да заспим по-бързо, но и сънят ни да бъде по-качествен. Окситоцинът, отделян по време на прегръдки, не само ни кара да се чувстваме по-добри, но и насърчава релаксацията и намалява тревожността. Затова прегръдките преди лягане са чудесен ритуал, особено по време на емоционален стрес. В психологически план освобождаването на допамин и серотонин създава чувство на удоволствие, а окситоцинът повишава доверието и намалява тревожността.
Повишава се и самочувствието, защото усещаме сигурност и взаимност. Експертите твърдят, че прегръдките трябва да продължават поне 20 секунди, за да предизвикат забележим хормонален отговор.
Колкото по-често прегръщате и ви прегръщат, толкова по-голям е положителният ефект. През последните години учените все повече изследват как дори краткият физически контакт влияе върху тялото и мозъка. Така стигат до извода, че този вид докосване е не само приятно, но и полезно. Проучване от 2023 г., публикувано в PubMed, установява, че учениците, получавали повече прегръдки у дома преди сън, на следващата сутрин са с по-ниски нива на кортизол - основният стресов хормон.
Активирането на имунната система се постига с повишаване активността на лимфоцитите, клетките, които се борят с вирусите, и така прегръдката помага на тялото да се възстанови по-бързо. Има доказателства, че хората, които получават достатъчна физическа интимност, са с подобрена съдова функция, стабилизиран сърдечен ритъм и намалено общо възпаление. Дори самопрегръдката – ако обгърнете раменете си с ръце и ги задържите за няколко секунди – също е ефективна и има успокояващ ефект. Ефектът е особено забележим при жените: прегръдката преди стресова ситуация им помага да се справят по-добре.
Прегръщайте поне четири пъти на ден – психолозите наричат това минималната „доза за оцеляване“. За съжаление, днес докосваме екраните на смартфона и компютъра по-често, отколкото са срещите ни с други хора, на които предлагаме ръка за утеха или ги прегръщаме. А семейният терапевт Вирджиния Сатир-Пагенкопф е категорична: „Нуждаем се от четири прегръдки на ден, за да оцелеем. Нуждаем се от осем прегръдки на ден, за да живеем. Нуждаем се от дванадесет прегръдки на ден, за да растем.“
|
♦ Индийката Мата Амританандамайи, известна като Ама, е прегърнала повече от 30 милиона души през живота си. Само за един уикенд тя прегръща няколко хиляди души и хора се стичат към нея от цял свят, понякога чакайки с часове, за да получат една от нейните желани прегръдки по време на даршан. Специалното в прегръдката на Ама е, че тя е напълно присъстваща през цялото време. Тя не мисли какво ще направи след това, нито пък докосването ѝ е механично, защото въпреки честотата, с която прегръща, никога не изпада в състояние на невнимание и не се „изключва“. Интересен факт: някои европейски болници практикуват „терапия с прегръдки“ за недоносени бебета. Бебетата, които редовно се взимат на ръце и се гушкат, наддават на тегло по-бързо и се развиват по-добре. |
Денис МАРТИНОВ
