Доц. д-р Иван Койчев е невропсихиатър, който практикува в Англия. Завършил е Медицинския университет в София през 2007 г. Прави докторантура по невронауки в Манчестър, след което специализира психиатрия в Лондон и в Оксфорд. От 2019 г. работи като невропсихиатър. От 2025 г. е доцент в Imperial College London, където проучва предклиничната форма на деменция чрез кръвни и дигитални биомаркери. Друга част от научните му интереси са мозъчните травми, като изследва силите на ротация, довели до конкретната травма, и тяхната връзка с прогнозата за пациента.
Разговаряме с доц. Койчев по повод участието му като лектор на предстоящата международна конференция по проблемите на дълголетието Sofia Life Summit от 6 до 8 ноември в София. Неговата тема е „Подходи за вторична превенция на деменцията“.
- Доц. Койчев, какво представлява невропсихиатрията?
- Това е специалност, която съществува в Англия. Практикува се от психиатри, които лекуват пациенти с неврологични заболявания и със съществена психиатрична симптоматика – хора с деменция, с мозъчна травма, с паркинсонова болест и т.н.
- Какви биомаркери използва вашата изследователска група за откриването на деменция в предклинична фаза?
- Тъй като обикновено минават десет години, за да се развие патологията в мозъка и да се превърне в деменция с клинични симптоми, с ръководената от мен група правя големи проучвания на предклинична форма на деменция чрез кръвни и дигитални биомаркери.
Валидираните биомаркери, които рутинно се използват в клиничната практика, са неврообразно изследване с позитронемисионна томография, изследване на ликвор от гръбначния мозък и кръвно изследване за P-tau217.
Позитронемисионната томография установява наличието в мозъка на амилоид и тау – двата протеина, свързани с болестта на Алцхаймер. Но това изследване е инвазивно и излага на радиация пациентите, макар и в малки дози. Ето защо се търсят биомаркери за деменция, които са по-лесно приложими, каквито са кръвните. В момента стандартът е P-tau217, който позволява чрез кръвно изследване с голяма сигурност да се определи дали конкретният пациент е с болестта на Алцхаймер или не.
Едно от проучванията ми е за нови кръвни биомаркери. Нашата група работи усилено и върху речеви биомаркери – как характеристиките на речта, бедността на изразни средства на езика говори за риск от деменция. Използваме и устройства в домовете на участниците в проучването – чрез разговорен изкуствен интелект в тези устройства хората се ангажират да водят разговор. По този начин, от една страна, правим интервенция на самотни хора да общуват и да бъдат интелектуално ангажирани. От друга страна, събираме данни за качеството на речта им, което позволява да мониторираме степента на тяхната деменция.
Ползваме и офталмологични биомаркери за деменция – оглеждане на задната част на окото за амилоидни отлагания, което говори и за наличие на амилоид в мозъка.
Със специални устройства следим походката на пациента, нейната стабилност и други характеристики на ходенето.
Освен това работя и с компания, разработила дигитален продукт, който идентифицира кои фактори водят до повишен риск от деменция. На практика чрез това дигитално приложение се предоставят персонализирани програми за намаляване на риска от деменция. Защото нашата група проучва и възможности за ранна интервенция на засегнатите пациенти.
- Какви интервенции прилагате при пациенти с предклинична деменция?
- В едно от клиничните проучвания даваме на тези пациенти семаглутит – това е GLP-1 рецепторен агонист, който в момента се прилага за лечение на диабет и за контрол на телесното тегло. Със сигурност знаем, че този медикамент няма ефект, когато пациентът вече е с клинична деменция. Две големи проучвания доказаха, че GLP-1 не променя хода на деменцията, когато човекът има клинични симптоми. Но при хора, които вземат GLP-1 за контрол на диабета, рискът за деменция се понижава с 30 до 50% в сравнение с хората, които контролират диабета си с други лекарства.
- Откъде идва ефектът на GLP-1 върху деменцията?
- GLP-1 понижават възпалителния статус на пациентите – понижава се маркерът за системно възпаление С-реактивен протеин (CRP). При деменциите амилоидните плаки в мозъка също са свързани с възпалителен процес. Затова предполагаме, че GLP-1 агонистите биха могли да регулират възпалителния отговор в мозъка и това да предотврати невродегенерацията, или загубата на нервни клетки.
Другият потенциален механизъм е връзката на GLP-1 с понижаване риска от инсулт и инфаркт на миокарда. Така с по-ниския риск от сърдечно-съдови инциденти, които имат съществена роля за развитието на деменция, се снижава и рискът от деменция.
- Всяка деменция ли може да се превентира и какво представлява вторичната превенция – вашата тема на предстоящата конференция по дълголетие в София?
- Около 60% до 70% от всички форми на деменция са свързани с напредване на възрастта и с генетични фактори. Останалите 30% до 40% се дължат на фактори, върху които можем да повлияем, можем да окажем някаква форма на контрол. Например контрол на сърдечно-съдовото здраве, ниво на физическа и на интелектуална активност и т.н. Някои от тези фактори може да се контролират още от детството, други са свързани със средната фаза от живота на човека, а трети са свързани с късната фаза. Но върху 12 до 15 фактора имаме възможност за някаква степен на контрол. В този смисъл вторичната превенция на деменциите се състои, първо, в това да се идентифицират хората, които са рискови за деменция – дали чрез наличие на рискови фактори или чрез ранни кръвни биомаркери, които показват процес на натрупване на патологични протеини. Второ, в това да се направи някаква интервенция върху тези хора, за да се понижи рискът им.
- Какви точно са интервенциите за превенция на деменцията?
- Те са две основни групи. Първата група са многопластовите интервенции – представляват комплексна програма, с която да се повлияе на цялостния статус на човека и да се коригират съществените рискови фактори, като се изготви персонализиран план. Може да е нужно да се овладее зле контролираният диабет, като се оптимизира терапията. Ако човекът е социално неактивен, чрез така нареченото социално предписване може да му се изгради навик за ежедневни интелектуални занимания. Ако човекът е пушач, може да се подложи на интервенция за спиране на тютюнопушенето. Целта е чрез промяна на поведението и чрез подобряване на медицинската грижа всички рискови фактори да бъдат ограничени.
Втората група интервенции се правят чрез медикаменти – например чрез GLP-1, за които вече споменах. Идеята е да се види дали тези медикаменти имат специфичен ефект за превенция на деменцията, когато се дават на хора в предклинична фаза на болестта. В тази връзка ще предложим за финансиране клинично проучване за ефекта на ниски дози литий. Още няколко медикамента представляват интерес и за тях подготвяме проучвания, както ние, така и други изследователски екипи.
В това се състои най-общо вторичната превенция на деменциите.
- В какъв етап от живота обикновено трябва да започне вторичната превенция?
- При хора, които нямат генетична предиспозиция за ранна деменция, вторичната превенция трябва да се приложи в по-късен етап от живота – след 60 – 65-годишна възраст. Тогава може да се установят със сигурност хората с висок риск от деменция.
За най-добри резултати, вторичната превенция трябва да се комбинира с първична. Тя е свързана с осигуряването на подходящи условия за живот и работа на всички хора, за да понижат риска си от деменция в бъдеще.
Например част от първичната превенция е децата да бъдат ангажирани в образование възможно най-дълго. Защото колкото повече учат, толкова повече се снижава рискът от деменция. Хората на средна възраст пък трябва да контролират сърдечно-съдовото си здраве и да поддържат високи нива на физическа активност.
- Реално ли е да постигнем дълголетие без деменция?
- Това е целта ни. Деменцията не е естествена част от стареенето, а болест. Разбира се, със стареенето се очакват някои неблагоприятни промени, но те са свързани само с понижаване ефективността на мисловния процес. Той се забавя, но не се очакват проблеми с паметта, нито проблеми с планирането на ежедневните дейности. При естественото стареене не настъпват съществени когнитивни промени. Важното е да се избегне болестен процес.
- Какви съвети и простички правила ще препоръчате на хората, за да превентират деменцията?
- Основно да имат добър контрол върху сърдечно-съдовите фактори – диабет, високо кръвно, липиди. Защото това, което е добро за сърцето, е добро и за мозъка.
Много е важно да бъдат физически, интелектуално и социално активни. Хората, които остават активни в тези сфери на живота до късна възраст, имат най-добри показатели за мисловна дейност, за обработване на информация. Дори хора с начални форми на деменция успяват да функционират нормално много по-дълго, ако са с високи нива на физическа, интелектуална и социална активност.
Тютюнопушенето повишава риска от онкологични заболявания в средна възраст, а в старческа възраст – от деменция. Така че отказването на цигарите винаги е от полза.
Мара Калчева
