Японско проучване доведе учените до неочакван извод: сезонът, в който е заченато едно дете, може да влияе върху неговия метаболизъм. Екипът е установил, че хората, заченати през зимата, имат в повече специфична тъкан, която изгаря калории, а метаболитният им профил ги защитава по-добре от затлъстяване в сравнение с родените в топло време.
Високо кръвно налягане, наднормено тегло, диабет... Това са само някои от болестите, чието бързо разпространение тревожи здравните власти и хората по света. Причините са добре известни – социално-икономическа среда, наследственост, начин на живот, но може би има и друг, досега пренебрегван фактор, който участва в регулирането на метаболизма.
Изследване, публикувано в списание Nature Metabolism, подчертава нов елемент: времето на зачеване и климатичните условия около него. „Сезонът, в който човек е заченат, оказва дългосрочно въздействие върху метаболизма му“, обяснява д-р Такеши Йонеширо, водещ автор на изследването и молекулярен физиолог от университета Тохоку (Япония), пред Popular Science.
Учените открили, че хората, заченати през студените месеци, имат повече кафява мазнина – вид мастна тъкан, която изгаря калории, за да произвежда топлина, и помага за регулиране на кръвната захар. Това е свързано с по-висок енергоразход, по-нисък индекс на телесната маса и по-малко висцерална мазнина - опасна заради натрупването й около вътрешните органи.
За да потвърдят хипотезата си, учените наблюдавали 356 здрави млади мъже, разделени според периода на зачеване: между 17 октомври и 15 април (студен период) и между 16 април и 16 октомври (топъл период) – граници, определени от авторите. Резултатите показали ясна тенденция: хората, заченати в студено време, развиват по-активна кафява мазнина, имат по-високи енергоразходи, по-нисък ИТМ (около 22 спрямо 23 при другите) и по-малко висцерална мазнина.
За да затвърдят резултатите, учените включили и втора група от 286 възрастни от двата пола на възраст между 20 и 78 години. Изследванията показали същите тенденции: зимното зачеване се свързва с по-голяма активност на кафявата мастна тъкан, по-нисък ИТМ, по-малко висцерална мазнина и по-тънка талия.
Разработените модели предполагат, че метаболитната активност на кафявата мазнина е отговорна за тези предимства. Излагането на студ е основният фактор за активиране на здравословната кафява мазнина. Разликата в активността между заченатите в студено и в топло време е 11,9% срещу 14,6%. Повишената активност води до около 5,8% по-висок дневен енергоразход. Според японския екип това може да е прогностична адаптация към студа, предавана през поколенията за оптимално оцеляване в сурови условия
„Нашата стриктна методология в съчетание с безпрецедентния размер на извадката ни позволява надеждно да установим междугенерационно влияние на температурния стрес върху активността на кафявата мазнина при хората“, пишат учените. Хипотезата се подкрепя частично от предишно изследване от 2018 г. с мишки, което показва, че епигенетичните промени в сперматозоидите, предизвикани от температурата, могат да влияят на нивото на кафявата мазнина в потомството. Тези резултати отварят интересни възможности за това, което авторите наричат „предродов произход на здравето и болестите“.
Следващата стъпка е по-дълбоко разбиране на механизмите на клетъчната памет – как се кодира, съхранява и предава. Екипът на Йонеширо вече планира разширяване на изследванията си, като включва и акцент върху влиянието на други фактори от околната среда при репродуктивните клетки, като студ, физическа активност и диета.
Магдалена ГИГОВА
