Куркума, джинджифил, имел, тулси и ашваганда – това са само част от растенията, на които мнозина възлагат надежди като допълващо лечение при рак. Но докато някои от тях показват обещаващи резултати в лабораторни условия, ефективността им при хора остава спорна.
Това подчертава проф. д-р Юта Хюбнер от университетската клиника в Йена, цитирана от Deutsche Welle.
Според нея част от тези растения могат дори да попречат на конвенционалните терапии като химио- и лъчетерапия.
Пример за това е куркумата – макар и с доказани противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, в големи дози тя може да потисне възпалителния процес, който химиотерапията предизвиква умишлено за унищожаване на туморните клетки. Поради това не се препоръчва приемането ѝ по време на активно лечение.
Имелът съдържа съединения, които могат да забавят растежа на тумори, но в човешкия организъм не може да се достигне терапевтична концентрация без риск от тежки алергични реакции, особено при имунотерапия.
Джинджифилът е признат за полезен срещу гадене, но не бива да се използва като заместител на медикаментозно лечение.
Ашваганда, или индийският женшен, също показва антиракови свойства в лабораторни условия, но липсват надеждни проучвания за ефекта ѝ върху хора при онкологични заболявания. Подобна е ситуацията с тулси – индийски свещен босилек, който потенциално може да увеличи риска от кървене при операции.
Проф. Хюбнер предупреждава, че приемът на билкови добавки по време на лечение с рак трябва да бъде внимателно съгласуван с лекуващия лекар.
Вместо скъпи и недоказани добавки, тя препоръчва балансирано хранене с пресни плодове и зеленчуци, и при необходимост – умерен прием на чай от джинджифил за облекчаване на странични ефекти.
„Здравословното хранене остава най-добрата основа за устойчиво възстановяване“, заключава специалистката.
