През последните години е постигнат забележителен напредък по отношение лечението на рака, като особено място тук заема лъчетерапията. Тя остава важен компонент и приблизително 50% от всички пациенти получават лъчетерапия по време на заболяването. Основната й цел е да лиши раковите клетки от техния потенциал за размножаване. Мария Кюри печели втората си Нобелова награда за изследванията върху радия през 1911 г., а в следващото столетие непрекъснатият напредък в техниките за лъчелечение и в разбирането на биологията на реакциите на раковите клетки към радиацията водят до увеличаване на преживяемостта и намаляване на страничните ефекти от прилагането му. Как лъчите помагат и при други заболявания - в интервюто с д-р Илия Габровски.
Визитка♦ Д-р Илия Габровски завършва Медицинския университет в София през 2012 г. и придобива специалност по лъчелечение през 2017 г. До 2023 г. в продължение на 10 години е част от екипа на Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. До 2023 г. е асистент в Катедрата по нуклеарна медицина, лъчелечение и медицинска онкология към МУ – София, а към днешна дата оглавява Отделението по лъчетерапия и радиохирургия на УМБАЛ „Пълмед“ в Пловдив. Клиничните му интереси са в областите: лъчелечение на доброкачествени и злокачествени образувания в различни части на тялото, с модулиране на дозата (IMRT, VMAT), с контролиране на дишането, стереотактична радиохирургия, брахитерапия с висока и ниска мощност на дозата, както и интраоперативно лъчелечение. |
- Д-р Габровски, познаваме добре лъчетерапията със силата й да убива раковите клетки. Какви други характеристики притежават тези лъчи, за да помагат и на пациенти, например с костни шипове и артроза?
- Освен тумороцидното действие при високи дози на радиация лъчетерапията модулира и възпалителния отговор на организма. Като, в зависимост от дозата, тази взаимовръзка между лъчетерапията и имунния отговор може да бъде доста различна. При определени дози да потиска имунния отговор, а при други – да стимулира отговора на имунната система, като по този начин се проучват и възможности за комбиниране на имунотерапия с лъчетерапия при онкологични заболявания.
Все още имаме доста да работим в тази посока, за да разберем взаимодействието между йонизиращите лъчения и имунния отговор на организма – комплексни са резултатите. Но при ниски дози, от порядъка на 0,3 до 0,7 грей дневна доза, лъчетерапията има противовъзпалителен ефект, който използваме при доброкачествените заболявания.
- Костните шипове са често срещен проблем и много от нашите читатели страдат от тях и търсят ефективно лечение. Какво представляват те и с лъчетерапията ги разграждате или целта е по-различна?
- Костните шипове представляват вкостявания, които се образуват вследствие на възпалителни реакции в засегнатите стави или около тях. Като лъчетерапията не унищожава самия шип, рентгенографски той си стои, но това, което прави, е да промени възпалителния процес, да го прекрати и съответно по този начин да повлияе на болковата симптоматика при пациентите.
- На всяко място в тялото ли могат да бъдат облъчвани шиповете, тъй като освен на петата могат да се появят и по целия гръбначен стълб?
- В областта на гръбначния стълб не сме ефективни с лъчетерапията, но в областта на коленете, на тазобедрените стави, лакът, рамо и китка успяваме успешно да повлияем болката и възпалението.
- Знаем, че при артрозата протичат по-различни болестни промени в сравнение с шиповете – износва се хрущялът в ставите. Каква е ползата от лъчетерапията в този случай и в кой етап от развитието на заболяването е ефективна?
- Колкото по-рано в процеса се включи лъчетерапията, толкова по-ефективна е тя. Но дори и в по-крайни стадии успяваме да помогнем на пациентите, като отново ефектът, който оказва лъчетерапията, е противовъзпалителен, т.е. възпира последващата дегенерация на хрущяла.
- Има ли научно доказани факти за ползите от прилагането на лечението и безопасността на метода за пациента?
- Най-големите проучвания са на Германското дружество по радиационна онкология (DEGRO) за доброкачествените заболявания, където има научни статии за ползите от лъчетерапията, точно с такива дози - от порядъка на 0,5 грея за терапия на такъв тип заболявания. Тъй като рискът от образуване на вторични карциноми е познат на човечеството още от атомните бомбардировки в Хирошима, винаги на йонизиращите лъчения се гледа с по-голямо внимание
Но има такива проучвания, показващи, че за зоните, които третираме, не се увеличава честотата на вторични онкологични заболявания спрямо стандартната популация. Причината за това е, че третираме ръце и крака, които са сравнително по-резистентни към формиране на вторични злокачествени заболявания. Докато критичните структури, които най-често получават канцерогенеза, като щитовидна жлеза, бял дроб, гърда, са далеч от облъчването и на практика не получават доза.
Д-р Илия Габровски
- Има ли пациенти, при които е противопоказан методът?
- Препоръките на германското дружество са за пациенти над 45-годишна възраст, пак поради макар и малкия риск от канцерогенеза. При по-млада възраст пациентите са по-податливи на увреждането от лъчетерапия.
- Еднократно ли се прилага методът, или са нужни повече облъчвания?
- Оптималният курс на лечение включва около 5-6 терапии, като по-добър ефект настъпва, когато се правят през ден, в рамките на 2 седмици. Обикновено не се налага повторен курс от облъчвания, но ако до месец и половина-два няма ефект от проведената терапия, може да се повтори.
- По Здравна каса ли се провежда лечението, или пациентът си плаща за него?
- Провеждаме го по Здравна каса и, както в останалите отделения в болницата, има леко доплащане от страна пациента, но това е като потребителска такса. Основната част от лечението е финансирана от касата.
- Нужно ли е пациентите, които пожелаят да се подложат на този метод при вас, да имат направени предварително изследвания и какви са те?
- Минималното изискване е рентгенография на съответната става, като образно изследване, за да видим промените в нея. Разбира се, ако пациентът има валиден резонанс или скенер, те са с по-висока диагностична стойност от рентгенографията.
- Освен лечението, което прилагате при доброкачествени заболявания, кои нови методи сте въвели в отделението при онкологично болни пациенти?
- Още с откриването на отделението по лъчетерапия и радиохирургия в болницата при третиране на пациенти с карцином на млечната железа използваме техника за задържане на дишането в дълбок инспириум. По този начин гърдата се отдалечава от сърцето и от белия дроб и, съответно, дозите в тези два органа се намаляват значително. В сърцето – наполовина, а в белия дроб – с около 20%, което е свързано с по-малко късни реакции от лъчевата терапия при тези пациенти.
Също така при облъчване на мозъчни метастази разполагаме с техниката HyperArc, която ни позволява с един план да третираме с много висока прецизност множество метастази в мозъка което улеснява изпълнението на плана и комфорта на пациента, поради по-краткото време, през което престоява на апарата. Другата новост при нас е система, с която следим кожната повърхност на пациента и по този начин много по-прецизно позиционираме онкоболните по време на терапията и ги проследяваме за промени, ако те се движат.
Вместо стандартно да разчитаме само на три точки с лазерна система, можем в реално време с нейна помощ да видим позиционирането на пациента, и ако той не е в предварително зададената позиция, да я коригираме.
- Доколко прецизна е съвременната лъчетерапия при онкологичните заболявания? За каква точност на лъча говорим?
- Апаратурата има прецизност от порядъка на 1 мм. За да отговорим на тази прецизност, ни трябва и точно позициониране на пациента. Точно в тази връзка идва системата за следене на кожната повърхност на пациента. При всеки се прави изследване подобно на скенер преди всяка процедура, за да сме абсолютно сигурни, че туморът се намира на мястото, на което предполагаме че е, и което ще атакуваме. В лъчетерапията има една поговорка: „В миналото бяхме горе-долу прави, сега можем да сме прецизно грешни. За да не сме „прецизно грешни”, използваме тези системи за проверка на позицията на органите и тумора в реално време.
Милена ВАСИЛЕВА
