Честотата на случаите на кожен рак се увеличава драстично в световен мащаб от години. От 2005 до 2025 броят на диагнозите е скочил над два пъти. Смята се, че поне един на всеки 50 души ще развие злокачествен меланом през живота си. Сред основните причини са интензивното UV лъчение, множеството слънчеви изгаряния в миналото и промяната на климата. Но има и друга причина, за която се заговори наскоро и чийто откривател е българин. Това е дерматологът проф. д-р Георги Чернев.
Визитка♦ Проф. д-р Георги Чернев завършва медицинa в Медицинския факултет през 2001 г. във Freie Universität – Berlin, и специализира в Университетската болница „Бенджамин Франклин“ : Charité. След това е редовен докторант в катедрата по дерматология, венерология и алергология, работи паралелно и като асистент-дерматолог в клиника. До 2006 г. е специализант в отделенията по дерматология, венерология, алергология и имунология в общинската болница Десау, Академична учебна болница към университета „Мартин Лутър” в Област Хале-Витенберг. През 2007 г. защитава докторат по дерматологична онкология в Медицинския университет в София. Продължава специализацията си по дерматология, венерология, алергология и детска пулмология в Кюлунгсборн, Германия. Има повече от 850 научни публикации в международни и български списания. Завежда Отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР в София. Основател е и председател на Българското дружество по дерматологична хирургия. Класиран е и като топ учен (0,5% за цял живот) в световен мащаб по отношение на своите изследвания в областта на саркоидозата. |
- Проф. Чернев, да започнем с най-голямото ви откритие, което практически засяга всеки човек - употребата на някои медикаменти за сърце и за кръвно налягане, съчетана с определени храни, може да доведе до рак, и то не само на кожата. Бихте ли обяснили защо?
- Това е една относително нова модерна тенденция в медицината, която на базата на нашите и на международните анализи се стреми да даде обяснение за нарастващата честота на рака на кожата. С течение на времето и наблюдението на сериозен брой пациенти, имахме възможността да установим, че полимедикацията, т.е. употребата на много лекарства от един човек, се свързва с развитието на повече от една ракови форми с течение на времето. Продължителния прием на тези лекарства се свързва с продължителното рецидивиране на тези ракови форми.
И не само - така също и с появата на нови. Това ни накара да направим по-задълбочени анализи. Търсихме каква може да бъде причината или обединяващият фактор между приема на тези лекарства и развитието на раковите форми. В помощ на тези наши наблюдения бяха и установените през 2018 година от регулаторните органи в лицето на FDA данни, че определени медикаменти са контаминирани (замърсени, инфектирани или заразени – б. ред.) с нитрозамини. На практика нитрозамини биха могли да се образуват и в човешкия организъм.
- Какво от нашето всекидневие съдържа нитрозамините?
- Те са познати още от 1969 година, като проучванията в миналото показват, че са и фотоканцерогени. Тези си свойства те дължат на наличието на нитрозо група. Тя, под влиянието на ултравиолетовите лъчи, е в състояние да се разпадне и процесът се определя като фотодекомпозиция, която води до освобождаването на азотен окис. Той е известен и потентен медиатор в процесите на карциногенезата не само на рака на кожата, но и на други форми на рак, интерагира с ROS и по този начин, директно или индиректно, е в състояние да индуцира ДНК мутации в кератиноцитите и мелоноцитите.
- Какво е ROS?
- Reactive Oxygen Species. Няма да влизам в специфични понятия, но приемът на нитрозамини или възникването на нитрозамини в организма може да се получи по няколко начини: или прием под готова форма с лекарствата, или възникване вторично в стомашни условия, когато дадени медикаменти или тяхната структура предразполагат към образуването им. Има медикаменти, съдържащи структура, която при определени условия, в киселинната стомашна среда и при наличие на богата на амини храна предизвикват нитрозамини.
- Може ли да дадете пример?
- Това са бета-блокери, ACE инхибиторите, метформина, ситаглиптина, антиаритмиците... Много сериозен брой от медикаменти, които съдържат вторични и третични аминогрупи. Те активират нитрозамините при същевременен прием на богати на нитрити храни.
- А кои са богатите на нитрити храни?
- Това са и пушени салами, и пушени меса, и алкохолните напитки. Те могат да съдържат и под готова форма нитрозамини, а не само нитрати и нитрити. Тоест това е един огледален процес между хранителната индустрия и лекарствената индустрия.
Посланието към регулаторите като цяло е, че медикаменти, които съдържат вторични и третични аминогрупи, са на практика в състояние в рамките на синтеза им извън тялото, но така също и по време на приема с определени храни, да образуват фотокарциногени в стомаха.
Те се резорбират и преди да бъдат метаболитно активирани в черния дроб, могат да се отложат в кожата. Под влияние на слънчевата радиация вече възникват процесите на фотодекомпозиция, освобождаване на азотен окис и различни други медиатори, които са в състояние да предизвикат ДНК-мутации в кератиноцитите, но така също и в меланоцитите. Последните изследвания през 2026-а показват, че заради нитрозативен стрес една нормална клетка или меланоцит на кожата се променя сериозно.
Това става под влиянието на определени процеси, свързани с образуването на нитрозамини, дори и без слънчева светлина, може да предизвика мутации в p53 или така наречения регулатор на генома. Това е ключов туморосупресорен протеин, кодиран от гена TP53 , който предотвратява развитието на рак чрез регулиране на клетъчния цикъл и апоптозата.
- Реабилитирано ли е слънцето като основен причинител на рак на кожата?
- Не. Като цяло фотокарциногенезата е ключова, а нитрозо фотокарциногенезата е кофактор. Но този кофактор, благодарение на различните съставки и различните препарати и техните нитрозоформи, в близко бъдеще би дал отговор защо при една или друга форма на рак имаме различни мутации. Те биха могли да се обяснят вероятно с различните нитрозогенерици, които циркулират в кръвта и се отлагат в кожата.
Проф. Георги Чернев
- Колко хора, които пият тези изключително популярни лекарства, могат да се разболеят?
- Първото ми послание е, че острата симптоматика трябва да бъде на преден план по отношение на решението да приемаме медикаментите или не. Медикаментите за сърце касаят остри проблеми, свързани директно със здравето и живота на пациентите, не могат да бъдат спрени. Ракът на кожата по-скоро е нещо, което е хроничен проблем, който би могъл да бъде решен с течение на времето. А ранната му идентификация и елиминиране са едно от важните решения.
То стои пред дерматолозите, кардиолозите и лекарската гилдия. Ние се сблъскваме ежедневно с тези пациенти. Ежедневно имаме по 5-6 пациенти с рак, които приемат тези медикаменти и ги лекуваме съответно. Но посланието дали тези медикаменти да се взимат или не, не може да дойде от нас. Въпросът е как да се подходи, какъв да бъде хранителният режим, как да се приемат тези медикаменти, какво ще кажат регулаторите, какво ще кажат фармацевтичните фирми.
- Това означава ли, че човек трябва да внимава какво яде и какво пие?
- Това е така наречената външна среда, която медиира мутациите, възникващи в човешкия организъм. Специално ракът на кожата, меланомът и немеланомните кожни тумори възникват на базата на придобити мутации. Много малко са вродените мутации и определени синдроми, които водят до ранна манифестация на единични или множествени ракови форми. Всичките мутации, или над 85% от случаите, се дължат на така наречените придобити мутации. Тези придобити мутации възникнат вследствие на контакта на организма с външни фактори. Единият е слънцето, другият са храните и третият са лекарствата. Тези три неща определят така наречената фотонитрозокарциногенеза. Ако може да се предпазим максимално от тези три фактора, честотата на раковите форми могат да бъдат контролирана до известна степен.
- Какво ще се случи, ако наш читател има бенка и я разрани?
- Механичното дразнение е рисков фактор. Меланоцитите не растат като кератиноцитите и не са свързани интерселуаларно помежду си. Затова зависи каква бенка сме разчесали. Ако имаме механично дразнение и бенката е с нормална структура, моите препоръки не са тя да бъде премахната задължително. Дават се определени оздравителни мехлеми, които водят до регенерация на тъканта, правят се контролни прегледи и при идентификацията на специфични морфологии, които са характерни за диспластична и променена бенка, тогава може да бъде дадена индикация тя да бъде премахната.
Това е така наречената медицински обусловена ексцизия. Обаче ако имаме бенка, която е не чак толкова механично иритирана, не е диспластично променена на базата на определени клинични и дерматоскопски критерии, също може да бъде премахната първо при козметична индикация, и второ в рамките на така наречената превантивна индикация. Тоест, ако има риск тази бенка да бъде раздразнена в следващите 4-5 години, 4-5 пъти по сходен или подобен начин, пациентът и лекарят взаимно трябва да стигнат до някакъв консенсус.
- Има ли нови научни открития, които да бъдат полезни в дерматологичната хирургия?
- В последните две години имаше един проект, който ние създадохме и участваме в него. Това е “Реконструктивна дерматохирургия: иновации срещу лимитации“! Заедно със специализантите, които ръководя, стартирахме доста сериозен брой оперативни интервенции при много наши пациенти, като имахме и удоволствието и честта част от тези трудове да бъдат приети в официалното списание на италианската меланомна група, на италианската дерматохирургична група, която официализира нови дерматохирургични техники в проблемни зони от нашия екип. Заради запълнените с тематика предстоящи конгреси последните иновации ще могат да бъдат обявени на български конгреси едва след три години.
- Защо са така екзотични названията на оперативните техники - например „нос на акула“?
- Виждам, че сте се подготвили. Shark Flap не сме го измислили ние с моя екип. Това е реконструктивна техника, чрез която се коригират дефекти със среден до малък обем в зоната на носа, на малки туморчета, които трудно биха могли да бъдат затворени просто с кожен трансплантат. По тази причина е измислена специфична техника, която е и доста рискова. Развита е преди години. Ние сме я ползвали при наши пациенти за първи път в България, като сме официализирали на международно ниво данните при трима пациенти, които са оперирани успешно.
- А „плезиозавър“ какво представлява?
„Плезиозавърът“ е нов вид пластика, измислена и описана за първи път в света пак от нашия екип. Става дума за реконструкция на скалп, вследствие проблематични лезии, било то туморни или атероми - запушени мастна жлеза, доброкачествени кисти под кожата, образувани от натрупване на себум по главата, врата или гърба. Тази техника е модификация на така наречената пластика тип YIN-YANG, която обаче в тази зона е трудно приложима поради напрежението, което съществува в зоната на скалпа.
Именно по тези причини ние сме измислили една модификация с въвеждане на нови елементи, които да намалят това напрежение, да го разпределят равномерно в другите зони на пластиката, така че да не се получи набръчкване. Със сериозни битки успяхме да официализираме тази нова техника за реконструиране на дефекти, заедно с младите ми колеги. Тъй като прилича на воден динозавър, така нареченият плезиозавър, я нарекохме така. Тази техника е една крачка напред. И тя е с български корени, което е много важно.
- Кой е най-сложният случай, с който сте се сблъскали напоследък?
- Случаите се разделят на дерматохирургия и класическа дерматология. Последният беше оперативна интервенция, пак с пластика от подобен тип, в зоната на подбедрицата, където невинаги крайните козметични резултати се получават, както желаем, и трябва да се реагира бързо и адекватно по различен начин, за да се реконструират определени тъкани в тези зони.
Иначе във всекидневието има различни случаи, които са трудни по отношение на терапевтично повлияване - булозни дерматози, тежки пиодерми, които са ежедневни. Но проблемът е, когато имаме полиморбидни пациенти, т.е. с отслабен имунитет, множество заболявания и трудно повлияване от терапевтичните схеми поради една или друга причина.
- Защо все повече млади хора страдат от атопичен дерматит в последните години?
- При факторите, които обуславят атопичния дерматит, генетичната компонента е една от водещите. Фактори са и външната среда, също и провокиращите фактори нарастват през последните години. Знаете, че това е едно мултифакторно обосновано заболяване. В МВР болница нямаме много пациенти с атопичен дерматит. Имаме отделни пациенти с тежки еритродермични форми, 3-4 по-тежки случая, и те като бройка през последната година не мисля, че са се увеличили. Докато по-простите случаи на атопичен дерматит в детска и в юношеска възраст се наблюдават по една или друга причина.
- Това може ли да се израсте или е болест за цял живот?
- Склонността да развият алергия при пациентите с атопичен дерматит е първо да развият тип-1 и тип-4 алергии. С течение на времето спектърът на алергените, към които тези пациенти реагират, се променя. Наблюдава се промяна както към хранителните алергии, така също и към външните, инхалаторните алергени. Наблюденията са ми, че след пубертета при голяма част от пациентите те се изместват от тип-4 към тип-1 реакции.
Тоест по-скоро минават към алергичен ринит и астма. Първоначално пациентите са имали атопичен дерматит, т.е. екзема, във флексионните зони на горни и долни крайници. Едната форма, тип-4 реакциите при тези пациенти, които наблюдаваме, изчезват и се появяват тип-1 реакции. Тези, които са с тежките формите, са по-скоро стационарни. Не се променят и използваме различни терапевтични схеми. Временно се повлияват и след което рецидивират, за съжаление…
Магдалена ГИГОВА
