Представете си силна, ясно локализирана болка в една точно определена точка над костта на ханша. Понякога се разпространява към кръста, седалището или дори бедрото. Образните изследвания често са “нормални”, а стандартните лечения не помагат. Това е реалността за много пациенти, страдащи от синдром на горните клунeални нерви - честа, но все още недостатъчно разпознавана причина за хронична болка в кръста и ханша. Какво представлява този синдром, как да разпознаем характерните му симптоми и с какви съвременните диагностични и лечебни възможности разполага съвременната ортопедия, разговаряме с д-р Калоян Йорданов, специалист по ортопедия и травматология.
Визитка♦ Д-р Калоян Йорданов завършва МУ-Варна през 2011 г. След дипломирането си работи 4 години в университетската болница към МУ-Улм, град Аален - Германия, където специализира Ортопедия и травматология с фокус върху лечението на травмите, ендопротезирането и гръбначната хирургия. Той е първият българин, провел специализация в областта на първичното и ревизионното ендопротезиране в световноизвестната Endo Klinik Hamburg под ръководството на проф. Герке и доц. Читак. Носител е на наградата на БЛС „Ти си нашето бъдеще“ за млади медицински надежди на България. През 2020 г. въвежда и развива нов за България и ЕС метод за лечение на гонартроза и първи в Европейския съюз публикува резултатите от оперативната интервенция. Автор на 3 публикации в областта на ортопедията и травматологията и една в областта на коремната хирургия. От януари 2022 г. е част от екипа на отделението по Ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Бургас, където през 2024 г. провежда първата процедура по криоаблация за хронични болки в опорно-двигателната система в Югоизточна България. Един от основоположниците е на навигационно колянно ендопротезиране и притежава най-голям опит в България с над 300 успешни операции. |
- Д-р Йорданов, всяка болка в кръста ли е следствие от проблеми с гръбначния стълб?
- Широко разпространено е схващането, че болката в кръста почти винаги е резултат от дискова херния, дегенеративни промени или „прищипан нерв“ в гръбначния стълб. В действителност източникът на болката понякога е значително по-повърхностен, но не по-малко инвалидизиращ. Такъв е случаят с горните клунeални нерви. Това са малки сетивни нерви, които често остават извън диагностичния фокус, докато не се превърнат в източник на постоянна болка.
- Какво представляват горните клунeални нерви?
- За да разберем синдрома, е важно кратко и ясно обяснение на анатомията. Гръбначният стълб може да бъде сравнен с централен комуникационен кабел, от който излизат множество нерви. В областта на долната част на гърба, от задните разклонения на поясните гръбначни нерви, се отделят три малки сетивни нерва, известни като горни клунeални нерви. Основните им характеристики са, че те са чисто сетивни нерви, не управляват мускули и не участват в движенията или стабилността. Функцията им е да пренасят усещания от кожата на горната част на седалището.
- Защо тези нерви са толкова уязвими и в един момент се превръщат в проблем?
- След като напуснат гръбначния стълб, горните клунeални нерви преминават през мускулите на гърба и достигат до критична анатомична зона – мястото, където пробиват плътна фиброзна тъкан в близост до горния ръб на хълбочната кост. Този тесен „анатомичен коридор“ е най-честото място на притискане. Човешкото тяло е отлично проектирано, но съществуват зони с минимален резерв за адаптация – именно такива зони са предпоставка за развитие на синдроми на нервна компресия.
- Кои са най-честите причини, които водят до развитието на синдрома на горните клунeални нерви?
- Синдромът най-често се развива в резултат на компресия или хронично дразнене на нерва. Причините обикновено са многофакторни. Сред тях са анатомични особености. При някои хора отворите, през които преминават нервите, са по-тесни по рождение, което увеличава риска от притискане. Друг фактор са травмите. Падане върху кръста или таза, директен удар или повтарящи се микротравми могат да доведат до локално възпаление и оток около нерва.
Повтарящи се движения и натоварване, като често навеждане, усукване на торса, продължително стоене или статични пози – типични за определени професии и спортове, постепенно водят до хронично дразнене. Хирургични интервенции, особено вземането на костен трансплантат от хълбочната кост при гръбначни операции също могат да доведат до синдрома. Нервите са фини и невинаги лесно разпознаваеми по време на операция. Друг фактор е хроничният мускулен спазъм в областта на кръста и таза, често свързан с лоша стойка, претоварване или стрес, може да създаде постоянен механичен натиск.
Не на последно място са и системните заболявания. Състояния като захарен диабет правят нервите по-чувствителни към компресия и увреждане.
Д-р Калоян Йорданов
- Има ли характерни симптоми, по които можем да разпознаем синдрома?
- Клиничната картина е типична, но често води до погрешни диагнози. Най-характерният симптом е болка точно над горния ръб на хълбочната кост. Много пациенти могат да посочат болезненото място с един пръст. Болката често се разпространява към кръста, седалището, слабините, горната част на бедрото – т.нар. отразена болка. Това наподобява ишиас или дискова херния. Наблюдава се и позиционна зависимост – болката се усилва при продължително стоене, ходене, навеждане и ротация на торса. Седенето често носи временно облекчение. Може да има и сетивни нарушения като изтръпване, намалена чувствителност или свръхчувствителност на кожата, при която дори допирът на дрехи е неприятен. Продължителната болка без ясна диагноза често води до тревожност, фрустрация и депресивни симптоми.
- Кои са поетапните стъпки при поставяне на диагнозата?
- Диагнозата е предимно клинична и изисква опит и внимание към детайла. Преминава през клиничен преглед, като подробният разговор с пациента и внимателният преглед са от ключово значение. Следваща стъпка е диагностичната блокада - поставя се локален анестетик в болезнената точка, често под ултразвуков контрол. Временното изчезване на болката потвърждава диагнозата и се счита за златен стандарт. Образни изследвания като ЯМР и КТ се използват основно за изключване на други причини за болката, като в този случай електромиографията обикновено е нормална.
- Кои методи прилагате при лечение на синдрома на горните клунeални нерви?
- Лечението е поетапно и в повечето случаи води до значително подобрение. Консервативната терапия заслужава повече внимание и обсъждане, особено в началните стадии на ставните проблеми. В практиката си винаги започвам с индивидуална оценка, при която заедно с пациента обсъждаме всички възможности – включително физиотерапия, медикаменти, минимално инвазивни процедури като криоаблация при рецидивиращи симптоми и промени в начина на живот. Хирургичните решения се разглеждат само ако консервативните подходи вече не са ефективни или състоянието е напреднало.
Информираният избор е ключов – затова отделям време за подробно разяснение на всички варианти. Синдромът на горните клунeални нерви е реална и често подценявана причина за хронична болка в кръста и ханша. При правилна диагноза и индивидуализиран лечебен подход повечето пациенти постигат значително облекчение и възстановяване на качеството си на живот. Информираният пациент и внимателният лекар са най-добрата комбинация по пътя към трайно подобрение.
- Споменахте криоаблацията. Разкажете ни повече за този метод.
- Криоаблацията на гръбначния стълб е минимално инвазивна интервенционална процедура за лечение на хронична болка, която набира все по-голяма популярност като щадящ и ефективен метод за контрол на симптомите, без необходимост от голяма операция. Методът се основава на терапевтично охлаждане на нерви, които участват в предаването на болкови сигнали от гръбначния стълб към мозъка. Чрез временна блокада на тези сигнали пациентът може да изпита значително облекчение на болката и подобряване на функционалността.
Процедурата използва специална иглена сонда, през която преминава газ, създаващ екстремно ниски температури – обикновено между –60°C и –120°C. Под въздействието на студа се създава ограничена зона на замразяване около целевия нерв; прекъсва се провеждането на болкови импулси, като анатомичната структура на нерва не се унищожава напълно. На практика нервът изпада във временно функционално увреждане, което в рамките на месеци може постепенно да се възстанови. Поради това ефектът от криоаблацията е дълготраен, но не постоянен, което за много пациенти е напълно приемливо решение.
Процедурата може да бъде повторена, което се счита за нормална част от дългосрочната стратегия при хронична болка.
Криоаблацията не е „чудо-лечение“, но е ключов елемент от мултимодалния подход, в комбинация с рехабилитация и упражнения; контрол на натоварването; оптимизация на начина на живот. Тя е ценен и съвременен инструмент в управлението на хроничната болка, когато стандартните методи не са достатъчни. Предлага реалистична възможност за подобрение на качеството на живот, с минимален риск и кратко възстановяване.
Милена ВАСИЛЕВА
