Болестта на Хашимото е най-честото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза и една от водещите причини за хипотиреоидизъм в съвременните общества.
Освен на генетичната предразположеност, все по-голямо внимание се обръща на ролята на фактори на средата, сред които храненето заема централно място.
В ерата на социалните мрежи пациентите са залети от противоречиви съвети - от безглутенови режими до крайни елиминационни диети. Къде е границата между научно обоснованите препоръки и хранителните митове?
По тези въпроси разговаряме с д-р Катерина Бояджиева, ендокринолог в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” в София, която представя съвременния медицински поглед върху връзката между храненето и автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.
Визитка♦ Д-р Катерина Бояджиева завършва медицина в Медицинския факултет на СУ "Св.Климент Охридски" през 2021 г. Веднага след това започва работа в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" – първоначално като доброволец, а към момента тече последната година от нейната специализация там. Началото на трудовия й път като дипломиран лекар е в разгара на пандемията и като повечето млади лекари по това време е част от едно от COVID отделенията в болницата, където трупа безценен опит от колегите си. Тя е първият медик в семейството си, а любовта към професията разпалва нейният дядо, който искал да бъде лекар, но не успял. Д-р Бояджиева, заедно с лекари от различни страни, е преминала обучение в Училището по редки ендокринологични болести във Варна. Професионалните й интереси са в областта на диабета, метаболитния синдром, затлъстяването, болестите на щитовидната жлеза и храненето. |
- Д-р Бояджиева, как храненето може да „включи“ или да поддържа автоимунното възпаление на щитовидната жлеза?
- Ролята на храненето при автоимунното възпаление на щитовидната жлеза, включително при тиреоидит на Хашимото, е модифициращ, а не първопричинен фактор.
Заболяването се дължи на различни фактори като наследственост, напреднала възраст, придружаващи автоимунни заболявания, експозиция на различни токсини от околната среда. Въпреки това храната може да влияе върху активността на възпалението при някои хора.
Това влияние се осъществява чрез въздействие върху имунната система, чревния баланс и приема на важни хранителни вещества като йод, селен и витамин Д.
- Какво казват изследванията за връзката между безглутеновата диета и понижаването на автоантителата (anti-TPO, anti-Tg) при пациенти с тиреоидит на Хашимото?
- Към момента няма достатъчно убедителни клинични доказателства, че безглутеновата диета води до понижаване на автоантителата (anti-TPO, anti-Tg) при пациентите с тиреоидит на Хашимото. Повечето проучвания са с малък обем и дават противоречиви резултати.
Ефект от елиминирането на глутена се обсъжда предимно при пациенти с цьолиакия /глутенова ентеропатия/ или доказана глутенова сензитивност, при които това може да повлияе имунната активност. Поради това безглутеновата диета не се препоръчва рутинно, а се прилага индивидуално, след медицинска преценка.
- Каква е ролята на йодния прием при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза?
- Йодът има основно значение за синтеза на тиреоидни хормони, но при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза неговият прием трябва да бъде балансиран.
Както недостигът, така и излишъкът на йод могат да повлияят неблагоприятно върху функцията на жлезата. При генетично предразположени хора високият йоден прием може да бъде провокиращ фактор, като засили автоимунното възпаление и повиши нивата на автоантитела.
- Какви дефицити се установяват при пациентите с хашимото и възможно ли е те да си ги набавят само от храната?
- При пациенти с тиреоидит на Хашимото често се установяват дефицити на селен, витамин D, желязо, цинк и витамин B12, които имат важна роля за функцията на щитовидната жлеза и регулацията на имунния отговор.
Те участват както в синтеза и действието на тиреоидните хормони, така и в контрола на възпалението. Част от тези дефицити могат да се регулират с храненето, но при много пациенти това не е достатъчно, особено при изразени дефицити, нарушено усвояване или повишени нужди, поради което се налага суплементация.
- През последните години се говори за оста „черва – имунна система – щитовидна жлеза“. Как микробиотата влияе върху автоимунния процес при хашимото?
- Чревната микробиота играе важна роля в поддържане на метаболитната и имунологичната хомеостаза на човека. Тя регулира метаболитните функции на различни нива, вкл. усвояването, детоксикацията и синтеза на витамините.
Дисбиозата може да доведе до нарушение на чревната бариерна функция и повишена чревна пропускливост, което улеснява системната експозиция на микробни и хранителни антигени. Това може да доведе до активация на вродения и придобития имунитет, повишено производство на цитокини и нарушена имунна толерантност.
При генетично предразположени хора тези механизми могат да инициират или поддържат автоимунното възпаление на щитовидната жлеза.
Д-р Катерина Бояджиева
- Как съвременната ендокринология оценява хранителните режими автоимунен протокол (AIP), кетогенна диета и периодично гладуване?
- Към тези диетични режими се подхожда с предпазливост, особено по отношение на дългосрочната им безопасност и ефективност при автоимунните заболявания на щитовидната жлеза.
Към момента липсват достатъчно дългосрочни клинични проучвания, които да доказват, че тези режими водят до устойчиво подобрение на автоимунния процес или функцията на щитовидната жлеза.
Някои пациенти могат да съобщят за временно подобряване на симптомите, но това не се счита за доказателство за повлияване на самото заболяване. AIP е силно рестриктивен и крие риск от хранителни дефицити при продължително прилагане.
Кетогенната диета може да повлияе метаболизма и хормоналния баланс и не е подходяща за всички пациенти.
Периодичното гладуване може да има метаболитни ползи при определени групи пациенти, но при тези с тиреоидни нарушения съществува риск от влошаване на симптомите при неподходящ режим.
- Кои хранителни компоненти имат доказан проинфламаторен ефект и могат да предизвикат или засилят автоимунното възпаление при пациенти с тиреоидит на Хашимото?
- Повишената консумация на обработени храни, трансмазнини и добавени захари, както и алкохолът стимулират възпалителни процеси в тялото ни и увеличават риска от развитие на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Те са бедни на хранителни вещества и допринасят за хормонален дисбаланс.
- Какво представляват т.нар. гойтрогенни храни (кръстоцветни зеленчуци, соя)?
- Гойтрогенните храни съдържат вещества /глюкозолинати, тиоцианати, изофлавони/, които в големи количества могат да потиснат усвояването на йод от щитовидната жлеза и да повлияят активността на тиреоидната пероксидаза, необходима за синтеза на тиреоидни хормони.
При адекватен йоден прием и балансирана диета консумацията на тези храни не представлява клинично значим риск за функцията на щитовидната жлеза. Термичната обработка значително намалява гойтрогенния ефект.
Не е необходимо да се изключват рутинно при пациенти с хашимото. Термично обработени и консумирани умерено, те могат да бъдат част от пълноценно и здравословно хранене.
- Каква е връзката между инсулиновата резистентност, метаболитния синдром и хашимото и как хранителният режим може да подпомогне контрола на тези съпътстващи състояния?
- Хроничното възпаление, характерно за инсулиновата резистентност и метаболитния синдром, може да засили системната възпалителна активност и да утежни клиничната изява при пациенти с тиреоидит на Хашимото.
От друга страна нелекуваният или субоптимално контролиран хипотиреоидизъм може да доведе до нарушения в глюкозния и липидния метаболизъм, което повишава риска от инсулинова резистентност.
Хранителният режим играе ключова роля в контрола на тези състояние. Важно е в ежедневното ни меню да включваме достатъчно млечни продукти, месо, риба и морски дарове, яйца, плодове и зеленчуци.
- До каква степен субективното подобрение, което пациентите отчитат след елиминиране на определени храни, може да се приеме като клинично значим ефект?
- То трябва да се интерпретира внимателно. Подобрение в симптоми като умора, подуване, болки или стомашен дискомфорт отразява реално повишаване в качеството на живот, но не означава непременно повлияване на автоимунния процес.
В много случаи то се дължи на неспецифични фактори - промяна в хранителния режим, намален прием на преработени храни, подобрена чревна функция или плацебо ефект.
Като клинично значим ефект се приема тогава, когато субективното подобрение е съпроводено от обективни показатели като подобряване на тиреоидната функция, намалена нужда от терапия и благоприятна динамика на възпалителните маркери.
- Как небалансираното хранене влияе на абсорбцията и ефективността на хормоналната терапия?
- Някои храни могат да намалят усвояването на левотироксин, ако се приемат едновременно или в близък интервал. Това включва храни, богати на фибри, соеви продукти, кафе или добавки с желязо, калций и магнезий.
Освен това нарушения в храносмилането и чревната микробиота, често свързани с небалансирано хранене, могат да повлияят абсорбцията. Поради това за оптимален ефект хормоналната терапия трябва да се приема на гладно с достатъчен интервал до хранене.
- Какъв е интегрираният модел при лечение на пациентите в ИСУЛ?
- При лечението на пациенти с тиреоидит на Хашимото следваме утвърден ендокринологичен подход, основан на клинична оценка, хормонално-имунологичен мониторинг и ехографска оценка на щитовидната жлеза.
Основната терапия остава медикаментозният контрол на тиреоидната функция и редовното проследяване.
Включваме нутритивна оценка при пациентите със съпътстващи метаболитни нарушения, дефицити на микроелементи, гастроинтестинални оплаквания или затруднен терапевтичен контрол.
- Кои са най-честите грешки и рискове при самостоятелното прилагане на рестриктивни диети без медицинско наблюдение?
- Най-честите рискове при самостоятелно прилагане на рестриктивни диети са хранителни дефицити, хормонален дисбаланс и неефективност на терапията.
Често пациентите изключват цели хранителни групи без медицинска индикация, което може да доведе до дефицити на желязо, витамин B12, витамин D, калций и др.
В практиката си съм срещала пациенти с тиреоидит на Хашимото, при които продължителни рестриктивни режими са довели до засилена умора, анемия или нестабилен контрол на щитовидната функция въпреки медикаментозната терапия.
В други случаи строгите диети са създавали излишен стрес и страх от храната без реална полза за самото заболяване.
- Има ли научни данни, че правилният хранителен режим може да забави прогресията на заболяването и да ограничи нуждата от увеличаване на хормонозаместителната терапия?
- Към момента няма убедителни научни доказателства, че определен хранителен режим може да забави прогресията на тиреоидита на Хашимото или трайно да ограничи нуждата от увеличаване на хормонзаместителната терапия.
Данните показват, че корекцията на придружаващи дефицити и балансираното хранене могат да подобрят симптомите и общото състояние, но не заместват медикаментозното лечение.
- Какви основни принципи на хранене препоръчвате в съответствие със съвременните международни клинични насоки?
- При пациентите с тиреоидит на Хашимото е необходим балансиран хранителен режим. Храненето трябва да е разнообразно и да включва достатъчен прием на белтъчини като риба, яйца, месо и бобови храни, сезонни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, както и здравословни мазнини - зехтин, ядки и семена.
Важно е и осигуряването на ключови микроелементи като селен и витамин D според индивидуалните нужди. Необходимо е ограничаване на обработени храни и добавени захари.
Милена ВАСИЛЕВА
