Все повече пациенти в България приемат едновременно по няколко медикамента, като в някои случаи броят им достига до пет или шест. Според експерти това създава повишен риск от нежелани лекарствени взаимодействия, поява на странични ефекти и възможно влошаване на хронични състояния. Темата за полифармацията беше обсъдена на национален форум, в който участваха лекари, фармацевти и представители на институциите.
За решаването на проблема беше предложено въвеждането на електронен профилактичен лист - система, която да събира на едно място информация за здравословното състояние на пациента и всички назначени терапии. Така специалистите ще имат пълен поглед върху предписваните медикаменти и ще могат да координират лечението по-ефективно.
Доколко често срещан е проблемът с полифармацията и какви са начините за решаването му разговаряме с магистър-фармацевта Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз.
Визитка♦ Магистър-фармацевт Димитър Маринов е председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС). Професионалният му път включва над 10 години опит в аптечната практика, от които значителна част като управител на собствена аптека. 5 години е бил отговорен фармацевт, търговец на едро и мениджър в компания – притежател на разрешение за употреба. Паралелно с това развива и над 15 години активна съсловна дейност, като заема ръководни позиции в регионални фармацевтични структури, участва в работни групи, изготвящи ключови нормативни и договорни рамки за фармацевтичния сектор. ♦ Като председател на БФС Димитър Маринов насочва усилията си към модернизацията на фармацевтичната професия и утвърждаване ролята на фармацевтите в съвременната здравна система. |
- Г-н Маринов, колко често виждате пациенти, които приемат по 4–5 или повече лекарства едновременно? Това изключение ли е или вече е норма?
- Колко лекарства трябва да приема пациентът решава лекарят. Има пациенти с повече от една, т.е. няколко диагнози и с назначени няколко лекарства по всяка диагноза.
Фармацевтите в аптеките консултират отпускането на всички лекарства, като съобразяват лекарствените взаимодействия помежду им и влиянието на допълни медикаменти и/или хранителни добавки, които приемат пациентите. Това е част от работата и отговорността на фармацевтите.
Сега вече в Националната здравноинформационна система (НЗИС) има точна статистика за броя на пациентите, техните заболявания и цялата предписана терапия. Подчертавам, че всички предписания и отпускания по хартиени рецепти са извън обхвата на НЗИС и по тях съответно контролът е много труден, а статистика на практика няма.
- Има ли случаи, в които още при отпускане на лекарствата забелязвате потенциално опасна комбинация?
- Да. Аз лично съм имал подобни случаи. Причината е, че понякога пациентът посещава различни лекари поради различните си заболявания и всеки от тях предписва терапия, като невинаги знае какво е назначил неговият колега. В тези случаи се свързвам с лекарите и се прецизират или коригират предписанията.
- Кои са най-честите рискове при полимедикация – дублиране, взаимодействия или неправилен прием?
- Благодарение на НЗИС и електронните контроли, заложени в нея, вече е много трудно да се допускат неволни технически грешки. В този смисъл дублиране е трудно да се получи. Лекарствените взаимодействия се контролират от предписващите и отпускащите лекарствата. Пациентът трябва да е наясно с действието на неговите лекарства, как точно и кога да се приемат.
Наложително е пациентът да е мотивиран да се придържа точно към инструкциите, за да има добър резултат от лечението. Всичко това е отговорност на фармацевта, който е най-квалифицираният специалист по отношение на лекарствата.
- Има ли типични „опасни комбинации“, които се срещат най-често в практиката ви?
- Не може да се обобщава. Нещо, което е нормално и добро за един, може да бъде опасно за друг и дозата прави и ефекта, и отровата. Всичко е строго индивидуално. Затова и отпускането става само от фармацевти, които съобразяват спецификите на всеки пациент.
- Колко често пациентите дори не осъзнават, че приемат лекарства с подобно действие?
- Всеки път, когато пациентът има достъп до лекарства, без да има достъп до консултацията от фармацевт и съответните фармацевтични грижи, съществува потенциална възможност да няма положителен резултат от лечението.
- Имат ли фармацевтите реална възможност да спрат или коригират рискова терапия?
- Не просто имат такава възможност, а дори имат подобно задължение, когато забележат потенциален проблем с дадено лечение. При електронните рецепти, в случай че фармацевтът забележи дадени несъвместимости, те може да бъдат „заключени за изпълнение за всички рецепти“ от фармацевта, при което лекарят получава нотификация с мотивите за стореното.
Тогава се издава нова коригирана рецепта. Това е разликата с хартиените рецепти, при които, ако се забележи проблем с дадено предписание и фармацевтът откаже да го изпълни, връщайки рецептата на пациента, същата „опасна“ рецепта може да бъде изпълнена другаде, където може и да не забележат проблема, поради недоглеждане.
Димитър Маринов
- Случва ли се да връщате пациент за консултация с лекар поради съмнение за проблем? До каква степен фармацевтът в България е използван като „последна линия на контрол“?
- Да. Който не работи, само той не греши. Това е нормална практика, която не трябва да притеснява или обижда никого. Всичко се прави за безопасността на пациента.
Това е и една от причините за разделение на правомощията и отговорностите. Един предписва, но друг отпуска терапията – принципа на „четирите очи”. Фармацевтът е последната „преграда“ преди лекарството да попадне в пациента.
- Къде според вас е основният пробив – в комуникацията между лекарите, в липсата на данни или в самия пациент?
- Няма пробив в комуникацията. Днес имаме повече възможности за комуникация от всякога. Няма проблем с това как да комуникираме, може би имат проблеми тези, които няма какво да кажат…
- Защо в момента никой не вижда „цялата картина“ на терапията на пациента? Кой носи отговорност, когато пациент пие по 5-6 лекарства наведнъж?
- Личният лекар вижда всичко, което е в НЗИС, той има достъп до пациентското досие. Фармацевтът вижда само предписаното по здравна каса, за определен период назад във времето и белите електронни рецепти, които пациентът желае да бъдат изпълнени. Технологично няма проблем всеки да вижда това, което му е необходимо, за да си свърши работата.
Проблемът обаче е нормативен. Все още не е изяснен въпросът кой, кога, в какви случаи и какво да може да вижда в пациентското досие. Кой и как да дава подобен достъп – дали това ще прави пациентът или негови близки, ако или когато се налага. Технологично може да има множество решения, но липсва обществен дебат и консенсус по тази тема.
- Идеята за електронен профилактичен лист – реално решение ли е или добра идея на хартия?
- На практика всичко за пациента е в електронното му здравно досие. Няма необходимост от създаване на допълнителна бумащина за медицинските специалисти. Те са достатъчно заети и трябва да имат време за общуване с пациента, докато си вършат задълженията. Нека не ги превръщаме от хартиени писари в електронни такива.
- Кой трябва да поеме водещата роля – държавата, лекаритеь фармацевтите или дигиталните системи? Ако нищо не се промени, как ще изглежда този проблем след 5 години например?
- Дигиталните системи само регистрират данни – свършеното от специалистите по отношение на пациента. Държавата гарантира защитата на данните, функционалността на системата и трябва да използва натрупаната информация за вземане на управленски решения и политики.
Защо трупаме данни на едно място, ако не ги анализираме и на база на реални показатели да правим предложения за промени или решения?! Модерните системи за здравеопазване работят с доказателства и само тогава са ефективни.
Остарелите системи не се реформират, променят се на база на частни мнения и становища, обслужват корпоративни интереси, вечно са недофинансирани, изискват все повече пари, без да дават по-добър резултат, и са обречени да рухнат под собствената си тромавост и алчността на някои хора.
Милена ВАСИЛЕВА
