ЕК включи нов продукт в регистъра на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. “Странджански билков чай” (Sideritis syriaca) от България вече е защитено наименование за произход (ЗНП). Чаят се отглежда в планината Странджа в Югоизточна България, откъдето идва и наименованието му.
Има характерен аромат, съчетаващ мента, липов цвят и нотки на сушени плодове и се характеризира с висока антиоксидантна активност. Отглеждането е изцяло ръчно и следва традиционни практики, адаптирани към уникалните варовикови почви в региона, високите нива на слънцегреене и влажния морски бриз.
Това ново наименование се добавя към повече от 3663 защитени наименования, които вече са включени в базата данни eAmbrosia. Така уникалният за България чай става част от европейския регистър на защитените селскостопански продукти. Целта е да се защитят наименованията на определени продукти, за да се популяризират техните специфични характеристики, свързани с географския им произход и традиционните умения, използвани при тяхното производство.
Благодарение на признаването на географски означения потребителите могат да имат доверие, че дадени продукти са качествени, а производителите – да реализират по-добре продукцията си.
Билката е датирана от епохата на терциера - отпреди 60 милиона години. Оцеляла е дори след последния ледников период. В диво състояние е заплашена от изчезване, затова е вписана в Червената книга в България и се отглежда в култивирано състояние.
Странджанският чай е ендемит – вид, който у нас се среща само в Странджа. Устойчив е на планинските климатични условия и не се нуждае от грижи като прекопаване или пръскане, освен това има естествена устойчивост на студ, слана и лед. Смята се, ако чаят се култивира в район с по-ниска надморска височина, ще изгуби характерния си аромат и свойства и няма да може да синтезира биоактивните вещества, които са присъщи за естествената му среда.
Благотворните качества на Странджанския чай са доказани чрез биохимични анализи проведени в Софийския институт по органична химия. Отглеждането му може да се осъществи в 28 селища, и то без да се нарушават правилата за култивиране. В момента обаче се отглежда активно само на 3-4 места. Използват се всички части от билката – листенца, стебло и цветове. Здравите за чай, а останалите за тинктура. Според проучванията понижава риска от поява на ракови заболявания, мозъчен инсулт и сърдечни болести. Има благоприятен ефект при високо кръвно, предпазва от атеросклероза, укрепва имунната система, притежава антивъзпалителни свойства и има ободряващо действие.
Дълги години находищата на странджанския чай се пазели в дълбока тайна. Като многогодишно тревисто растение, което вирее по варовити скалисти терени и скални пустоши около град Малко Търново, то се среща и като разпръснато и фрагментирано в ограничени местности. Географският ареал на този вид обхваща Балканския полуостров, Крим и Мала Азия.
В миналото е бил широко разпространен в Странджа, но през последните 30-40 години насажденията му са силно ограничени и почти на границата на изчезването. На юг от Малко Търново, в турска Странджа, се среща по карстовите скалисти пространства. Върху рохкавите и изветрели варовикови скали чаят расте в „джобчета” от почва в пукнатините.
Неговите корени са неустойчиво захванати в тях и лесно се изтръгват при издърпване, когато се берат цветовете
Тъкмо поради тази причина – заради безразборното му бране и изкореняване на коренищата, днес уникалното растение почти е изчезнало от района. В миналото се е срещал и в карстовите степи на Южна Добруджа, но днес вече не расте там.
В момента по европейски проект се изпълнява договор за "Попълване на естествените находища на кримски чай в Природен парк „Странджа” в местността Пейково, в землището на Малко Търново. Там усилено се засаждат екземпляри от чая, отгледани в разсадникови условия. Засаждането се изпълнява чрез изкопаване на малки дупки с помощта на кирки и с последващо мулчиране с почвени подобрители и торфена смес, и защита от ерозия чрез ограждане със скални късове.
Странджанският чай бързо възстановява популациите си при запазване на семеносните цветни класове и разпръскване на семената по скалистата повърхност на варовития терен. Затова много важно е да се запазват естествени туфи и новозасадените растения в местообитанието. Той е известен като билката на младостта или „странджанската виагра“
Оказва многостранно въздействие за тонизиране на организма и стимулиране на имунната система. Използва се като запарка за чай, който притежава силно изразен антиоксидантен ефект и съдейства за намаляване на риска от възникване на онкологични заболявания, високо кръвно налягане, атеросклероза, инфаркт и инсулт. Рядко срещаното лечебно растение се поддава на градинско отглеждане и може да се захване и от разсад, стига мястото, на което се засади, да му хареса.
