В това интервю наблягаме на връзката между децата и устройството, децата и математиката - неща, за които родителите много се тревожат. През последните години се заговори сериозно и за т.нар. “екранно поколение”. Какъв е погледът на психолога върху тези проблеми - четете в разговора ни с Ванеса Зашева.
Визитка♦ Ванеса Зашева е бакалавър по социални дейности, има завършена магистратура на тема „Психология на развитието“. Към професионалните й интереси се отнася и организацията на работа при деца със специални образователни потребности. |
- Гжо Зашева, да започнем с това, че напоследък много българчета печелят световни първенства по математика. Това има ли връзка с така нареченото екранно поколение, което се появи в последните години?
- Със сигурност в днешно време вече има много публичност около тези състезания. Разбира се, може би се стимулират по този начин и родителите да участват, младите хора също да насърчат децата си. Но аз не вярвам, че това има връзка с печеленето на някакви състезания.
- А дали не са жертва на педагогиката „Гледай си телефона и не ми пречи“. Доколко помага и доколко вреди едно устройство на детската психика?
- Когато родителите дават на децата си екрана и ги оставят, те по този начин отделят време за неща, които са неотложни за тях. Но когато се получава непрекъснато тази екранна педагогика, както казахте вие, в един момент връзката между родител и дете се разрушава. И даже, напротив, ако детето се излага в по-дълги периоди на екран, то това действа негативно върху неговото развитие. При по-малки деца може да доведе дори до забавяне в развитието.
- Но те пък научават английски език неусетно, защото почти всички детски филми са на него. Това не подпомага ли тяхното развитие?
- Зависи. Може да подпомага развитието, но все пак екранът трябва да бъде в определени количества. Да се контролира това екранно време и какво точно се гледа. Дали са наистина достоверни английски материали или просто заучени фразички и някакви песнички, които нямат много смисъл. Децата много попиват от стимулите, които виждат около себе си или чуват от екраните.
- А няма ли пропаст между децата, които са имали строги ограничения с устройствата, и тези, които са си прекарали цялото детство с тях?
- При нас децата наистина няма как да не бъдат изложени на екран. Тъй като нашият център, както и други центрове в момента работят по лесен начин с приложения или видеоматериали като стимули или звуци. Ние ги използваме по такъв начин, че да подпомогнем, да им създадем по-приятна атмосфера, да могат да се мотивират. Като, разбира се, времетраенето е контролирано. Домашните, които даваме всеки ден, са по 15 минутки. Но те също се правят на таблет или на телефон. Това, от една страна, улеснява родителите. Също така много помага при ученето на децата. Това е интересен метод за тях. Също могат да се научат и на самостоятелност, като боравят сами с електронното устройство. Да въведат отговор, да го натиснат, да видят дали е правилен или не. Но разбира се, това са само по 15 минутки на ден, все пак. Видеоигрите наистина подбуждат реактивността при децата, наблюдателността, стимулират екипната работа. Подаването на сигнал, реагирането, нуждата от сплотеност в играта. Но имат и негативен ефект, ако са в много голямо количество.
- Как един родител, който се опитва да подпомогне развитието на детето си, може да го направи вкъщи? Само приказки ли да му чете?
- Не, разбира се. В такива случаи е важно също децата да се упражняват повечко в къщи. Ако не се дава някакво устройство по желание на родител, може да използват за упражнения учебни помагала. Но това зависи от преценката на родителя. Ние искаме да подчертаем, че екраните не са нещо лошо, но не са и нещо, с което трябва да се злоупотребява. Напротив, може да се използват и да има полза от тях. Не само да си гледат клипчета.
Ванеса Зашева
- Вярно ли е, че от синята светлина човек може да развие алергия спрямо излъчването от екрана?
- Както казах по-рано, тя има негативен ефект върху развитието на децата, върху очите, върху цялата им психика. Речта им също е по-затруднена. Даже психози може да се развият, ако детето е наистина много дълго време изложено пред екран още от бебешка възраст. Първото, което казваме на родителите като препоръка, е да не се ползват екрани, да се намали тяхното време или дори да се спре окончателно.
- Няма ли да изпадне в абстиненция детето?
- Тогава трябва не спонтанно, ами последователно, малко по малко да се спира прекарваното време. В дневните центрове, които се занимават с терапия на такива деца, е много важно да се стимулира тяхната реч, логическите връзки да се създават също така, да се разработват пъзелчета…Също и физическите им особености, ако има нужда, да се развиват и те. Защото, седейки само с устройството, те нямат и двигателна култура
Особено важно е и това, което много възрастни не знаят – има нарастваща тенденция детето да седи на W с крачетата назад, при което ходилата са поставени силно встрани. Това също много пречи на физическото развитие, защото когато пораснат, крачетата се извиват на една страна. Изкривяват се.
- Какви други опасности дебнат децата, втренчени в екрана?
- Тяхното внимание става лепкаво. Те се фиксират върху екрана, дори не успяват да приемат цялата информация от него, защото има просто много стимули, много действащи звуци, картинки, които се появяват пред тях. Така че, те не попиват тази информация, а по-скоро просто я преживяват по някакъв начин и се фиксират върху екрана, без да има някаква полза за тях от това, което гледат и слушат. Те възприемат повече звуците и картинките, а не смисъла, като това се превръща в механизирано действие. Тези клипчета и видеоигри, които аз съм виждала наскоро, наистина са по-цветни, повече контрасти има, фигурките са по-детски направени, но няма никаква поука…
- Вие ме изненадахте с новината, че има детски центрове, които се занимават точно с “екранни” деца. Разпространени ли са и в България?
- Дневните центрове за деца със СОП (специални образователни потребности) са доста разпространени, да. Има няколко такива в София, които са и много добри и постигат високи резултати. Има различни случаи, различни проблеми. Често родителят идва, заради това, че детето му не може или не иска да проговори. Което означава, че той не винаги знае от какво е породен този проблем. Дали има някакво заболяване и трябва да се постави диагноза, дали е генетично предразположено детето или имаме предозиране с екран. Понякога има и съвкупност от причини. А нужда от подкрепа имат всички деца със специфични образователни потребности. И вече на ход са психолозите, които се опитват да разберат каква е причината.
- Кои проговарят по-лесно? Тези, които са зомбирани от екрана или тези, които имат някаква диагноза?
- Интересен въпрос. Може би вторите, тъй като ако децата продължават да стоят пред екран, то това по никакъв начин няма да им помогне за стимулацията на речта. Получава се едно повтаряне, т.нар. ехуалична реч, която не допринася за общуването. И когато възрастен се опита да общува с детето, то не иска да даде отговор, който е към поставения въпрос, ами казва нещо, което е чуло. Или просто повтаря нещо, което му е останало в главата.
- И това как може да се преодолее?
– Първо, трябва да се махне екранът, при което е хубаво родителите да четат книжки на детето, да му говорят повече. Участието в такива специализирани дневни центрове също много помага, тъй като тогава се научават и думички. И също се стимулира речта със звуци, с логопедични дейности.
- Вашият съвет към родителите какъв е?
- Колкото се може по-късно да изложат децата си на екран. След 5-6 -годишна възраст, ако е в малки количества, може. Но децата могат да гледат с родителите си телевизия или детско филмче, стига вниманието и на двамата да е насочено към него. Това създава също по-силна връзка между тях, а и съдържанието е контролирано от родителя. По същия начин, ако му чете приказка, пак се създава връзка, защото детето пита, иска да повтори нещо и така нататък. Да, създава се историята, атмосферата, детето попива от нея, измисля свой сюжет или добавя герои. Това също е полезно за развиване на паметта. Но освен развитието на речта, важно е преживяването, което то само може да си създаде от тази приказка или от споделеното време с родителя.
Магдалена ГИГОВА
