Жените и мъжете се различават по това как действат, когато са под силно напрежение или са в криза, показват последните проучвания на експертите от Университетската болница в Тюбинген, провинция Баден-Вюртемберг - Германия. Изследването се фокусира върху връзката между стреса и пола.
Научният екип установява, че отделянето на хормона на стреса кортизол е по-изразено при мъжете, а жените опитват да се справят с напрежението по-открито и са по-склонни да признаят, че са стресирани, казва проф. Биргит Дернтл, водещ изследовател на екипа. Тя ръководи работната група по психично здраве и мозъчна функция при жените, говорител е на Международната група за научноизследователско обучение и е преподавател в Медицинския факултет в Тюбинген. В нейното изследване се доказва, че жените при кризи често реагират с изпадане в депресивни състояния и тревожност, докато мъжете проявяват силен гняв и агресия, а не тъга и отчаяние.
Нежният пол е по-емоционален
Д-р Мириам Приес също наблюдава половите различия в реакциите. Тя е лекар, има докторска степен по психосоматика и консултира в практиката си управление на стреса и прегаряне. Стресът най-често се причинява от ситуация на претоварване и чувство на безпомощност, казва тя. Жените обикновено стават по-емоционални в тези периоди, измъчвани са от съмнения в себе си и плачат по-често, а мъжете отблъскват чувството на безсилие, като реагират агресивно. Ето защо при нежния пол стресът е по-вероятно да се прояви чрез физически симптоми, казва д-р Приес.
Какво определя как жените се справят със стреса
Жените не са хомогенна група, според проф. Дернтл. Дали са стресирани и как се справят с кризите и напрежението варира и зависи, например, от менструалния цикъл или от това дали приемат хапчета или са бременни. Същото важи и за така наречените стресори – тоест това, което предизвиква стреса. Има доказателства, че жените се чувстват стресирани от неща, различни от тези, които натоварват мъжете. Един от примерите е в ежедневието по време на работа: мъжете са по-склонни да бъдат обременени от натиска на времето и конкуренцията, докато жените се поддават на негативната атмосфера на работното място или игнорирането им от колегите в екипа. Осъждането и критиката също са много натоварващи фактори за жените. Проучванията показват, че те твърде бързо реагират на социални стресори, както обобщава д-р Биргит Дернтл.
Проф. Биргит Дернтл и д-р Мириам Приес
Вътрешният диалог може да помогне
Въпреки че основите на способността за справяне със стреса и начинът, по който го прави, често се полагат още в детството, все още има надежда за промяна в зряла възраст. Специалистът по психосоматика д-р Приес съветва редовно да се води вътрешен диалог, при който подложеният на стрес човек да се пита: „Как се справям?“ И в същото време да проявява истински интерес към своята личност. И когато усети, че е много натоварен и предусеща настъпването на криза, да не игнорира тези белези, а да действа. Проф. Биргит Дернтл съветва първо да си признаете, че сте стресирани, а след това да проведете анализ на стреса. Тоест, да се запитате какво точно ви стресира. „Отговорът „всичко“ не е полезен и не помага“, казва професорът.
Има ли положителни страни стресът
След като сте успели да ги идентифицирате, трябва да ги класифицирате и да отбележите кои от тях ще се променят в бъдеще. Спазването на краен срок, например, е стресиращо, но не е задължително да има негативен заряд. „Ако натискът не продължи няколко месеца, а е налице за кратко време, той всъщност може да бъде полезен за нашето представяне“, казва проф. Дернтл.
„Когато виждаме края на напрегнатия период, стресът ни помага да мобилизираме енергията си и да работим изключително резултатно.“ Но стресорите, които нямат видим край скоро, са сериозен проблем. „Жените са особено податливи към тревожност, а това няма ефективно действие, напротив - причинява още повече стрес“ - обяснява ученият. И препоръчва как да си помогнем – когато нямаме друг избор, само приемането на ситуацията спасява. Някои неща не можем да променим, а просто трябва да ги приемем.
Карина ХРИСТОВА
